Харта за правата на пациента

Настоящата харта е съобразена с препоръките на Световната медицинска асоциация.

Всеки пациент има право:

•Да получи своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, независимо от неговия пол, възраст, етническа принадлежност, религиозни убеждения и културно равнище.
•Да знае името на лекаря (лекарите), който отговаря за неговото лечение и името на медицинската сестра, която се грижи или отговаря за координацията на грижите за него.
•Да бъде информиран за характера и прогнозата на заболяването и за смисъла на необходимите изследвания и лечение. Когато пациентът е в състояние, ограничаващо възможността му за разбиране на тази информация или когато от медицинска гледна точка е нежелателно да му се даде такава информация, тя се предоставя на негов законен представител или попечител.
•Да приеме или отхвърли предложените му изследвания и лечение, да бъде информиран за съществуващите алтернативи за диагностика и лечение и свобода на избор между тях. Правото на отказ от предложените изследвания и лечение, пациентът може да упражни в рамките на действащите в страната закони, след като бъде информиран за отрицателните медицински последици от подобен отказ.
•Да бъде своевременно изследван и лекуван чрез утвърдени от медицинската наука методи и средства и използване на технически изправна апаратура, а съпътстващите грижи да се прилагат с необходимата вещина, внимание и уважение.
•Да се гарантира тайната на данните за болестното му състояние, а консултациите и обсъжданията свързани с диагностиката и лечението му да се провеждат дискретно.
•Да получи пълна информация и обяснения, когато трябва да бъде насочен към друго лечебно заведение.
•Да се съветва с други лица, ако ръководството на болницата му предложи да бъде включен в клинично изпитание на нови методи и лекарства, свързани с диагностиката и лечението му, и да откаже да участва в такова изпитание
•Да се възползва от подкрепата на семейството, роднините и приятелите си по време на лечението му.
•Да бъде запознат с правилника на клиниката и задълженията, които засягат поведението му като пациент.
•Да бъде запознат с разходите по лечението му, независимо от източника на плащането.
•Да получи добро медицинско обслужване в болницата при близко до смъртта състояние, за да завърши жизнения си път естествено и с достойнство.

•Да прави оплаквания пред Министерство на здравеопазването, регионалната здравно осигурителна каса, регионалното ръководство на Българския лекарски съюз и администрацията на болницата, когато правата му, посочени в тази ХАРТА, са накърнени.
•Да получи своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, независимо от неговия пол, възраст, етническа принадлежност, религиозни убеждения и културно равнище.
•Да знае името на лекаря (лекарите), който отговаря за неговото лечение и името на медицинската сестра, която се грижи или отговаря за координацията на грижите за него.
•Да бъде информиран за характера и прогнозата на заболяването и за смисъла на необходимите изследвания и лечение. Когато пациентът е в състояние, ограничаващо възможността му за разбиране на тази информация или когато от медицинска гледна точка е нежелателно да му се даде такава информация, тя се предоставя на негов законен представител или попечител.
•Да приеме или отхвърли предложените му изследвания и лечение, да бъде информиран за съществуващите алтернативи за диагностика и лечение и свобода на избор между тях. Правото на отказ от предложените изследвания и лечение, пациентът може да упражни в рамките на действащите в страната закони, след като бъде информиран за отрицателните медицински последици от подобен отказ.
•Да бъде своевременно изследван и лекуван чрез утвърдени от медицинската наука методи и средства и използване на технически изправна апаратура, а съпътстващите грижи да се прилагат с необходимата вещина, внимание и уважение.
•Да се гарантира тайната на данните за болестното му състояние, а консултациите и обсъжданията свързани с диагностиката и лечението му да се провеждат дискретно.
•Да получи пълна информация и обяснения, когато трябва да бъде насочен към друго лечебно заведение.
•Да се съветва с други лица, ако ръководството на болницата му предложи да бъде включен в клинично изпитание на нови методи и лекарства, свързани с диагностиката и лечението му, и да откаже да участва в такова изпитание
•Да се възползва от подкрепата на семейството, роднините и приятелите си по време на лечението му.
•Да бъде запознат с правилника на клиниката и задълженията, които засягат поведението му като пациент.
•Да бъде запознат с разходите по лечението му, независимо от източника на плащането.
•Да получи добро медицинско обслужване в болницата при близко до смъртта състояние, за да завърши жизнения си път естествено и с достойнство.
•Да прави оплаквания пред Министерство на здравеопазването, регионалната здравно осигурителна каса, регионалното ръководство на Българския лекарски съюз и администрацията на болницата, когато правата му, посочени в тази ХАРТА, са накърнени.

Права и задължения на изпълнителите на медицинска помощ:

Чл. 31. (1) Изпълнителят на медицинска или стоматологична помощ осъществява дейността си според правилата за добра медицинска практика и утвърдени медицински стандарти при спазване на професионалната тайна и правата на пациента.
(2) Изпълнителят по ал. 1 разяснява на ЗЗОЛ (задължително здравноосигурено лице) естеството на необходимите изследвания, манипулации, физикални и оперативни интервенции и риска, който те крият, и ги осъществява след получено съгласие от пациента.
(3) Информацията по ал. 2 се предоставя на пациента предварително или на възможно най-ранен етап и по начин, даващ му възможност да я разбере и да направи своя независим и свободен избор. За малолетните и непълнолетните лица и за поставените под пълно или ограничено запрещение лица изборът се извършва от техните родители и настойници, съответно със съгласието на техните родители и попечители.
(4) Изпълнителят на медицинска или стоматологична помощ може да не предостави информацията по ал. 3, ако прецени, че с това може да причини сериозни щети на душевното или физическото здраве на пациента. В тези случаи той е длъжен да я предостави на съпруг/а, родители/настойници/ попечители, други роднини по права линия, роднини по съребрена линия до втора степен включително.
Чл. 32. (1) Изпълнителят на медицинска или стоматологична помощ няма право да прилага диагностични и лечебни методи, които:
1. не са утвърдени в медицинската практика, противоречат на медицинската наука и създават риск за здравето и живота на пациента;
2. водят до временна промяна в съзнанието без съгласието на пациента, с изключение на животозастрашаващи състояния, изискващи спешна намеса, и при невъзможност да се вземе писмено съгласие на съпруг/а или роднини по чл. 31, ал. 4.
(2) На лица, които възпрепятстват оказването на медицинска или стоматологична помощ, може да не се окаже такава, с изключение на състояния, застрашаващи живота им.
Чл. 33.Изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ се задължават да:
1. осигуряват достъпна медицинска или стоматологична помощ и изпълняват правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД;
2. предоставят медицинска или стоматологична помощ по вид и обем, съответстваща на договорената;
3. предписват лекарства, заплащани напълно или частично от НЗОК—с изключение на изпълнителите на болнична медицинска и болнична стоматологична помощ;
4. предписват лекарства по вид и количества, съобразени с изискванията на НРД и други действащи нормативни документи;
5. не изискват плащане или доплащане от ЗЗОЛ за дейност, която според договора се заплаща изцяло или частично от НЗОК, извън предвидената в договора сума, с изключение на консумативи, посочени за определени клинични пътеки, както и случаите на договорено в НРД доплащане за стоматологични дейности;
6. предоставят задължително изискваната от НЗОК информация в срокове, структура и формат, посочени в договора;
7. осигуряват на длъжностните лица на НЗОК достъп до документи, свързани с отчитането на извършените дейности;
8. не разпространяват данни, свързани с личността на ЗЗОЛ, станали му известни при или по повод оказване на медицинска или стоматологична помощ, освен в случаите, предвидени със закон.