Д-р Зортева, кога да потърсим лекар, ако имаме сърцебиене, и кога просто да запазим спокойствие?
„Докторе, изведнъж започвам да усещам сърцето си… Да се притеснявам ли?“. Това е един от често задаваните въпроси в лекарския кабинет.
Усещането, че сърцето бие силно, бързо, „прескача“ или тупти неравномерно, може да бъде доста неприятно и понякога плашещо. Но сърцебиенето не означава автоматично, че има сериозен проблем със сърцето. Сърцето ни работи непрекъснато, но обикновено не усещаме всеки негов удар.
При повечето възрастни пулсът в покой е между 60 и 100 удара в минута, но това не означава, че всеки човек трябва да има една и съща стойност.
Пулсът естествено се променя през деня:
🏃♀️ При физическо натоварване се ускорява.
😰 При стрес и тревожност също може да се ускори.
☕ Кофеинът може да повиши пулса и да предизвика усещане за сърцебиене.
🌡️ При температура пулсът често се увеличава.
😴 По време на сън обикновено се забавя.
Затова, ако видите на часовника си пулс 90 или 95, това само по себе си не означава, че има заболяване.
Тогава за какво да следим?
👉 При какви условия мерим пулса си?
👉 Редовен ли е ритъмът на сърцето?
👉 Колко дълго продължава усещането?
👉 Има ли други симптоми?
Какво може да стои зад сърцебиенето?
Причините са много и не всички са свързани директно със сърцето. Понякога причината е напълно преходна, например стрес или тревожност, недоспиване, физическо натоварване, прекомерна употреба на кафе или енергийни напитки, алкохол, някои лекарства или просто силни емоции.
Все пак, с какви медицински състояния може да бъде свързано сърцебиенето?
🩸 анемия
🦋 нарушения във функцията на щитовидната жлеза
⚖️ хормонални промени
❤️ нарушения на сърдечния ритъм — аритмии
Затова е важно да не правим самодиагностика само по усещането.
Кога сърцебиенето е сигнал да потърсим медицинска помощ?
Тук е важно да не подценяваме симптомите. Ако сърцебиенето е придружено от:
🔴 болка или стягане в гърдите
🔴 припадък или усещане, че ще припаднете
🔴 тежък задух
🔴 силно замайване или значително влошаване на състоянието
не разчитайте само на домашно наблюдение.
Потърсете спешна медицинска помощ. Дори когато няма такива симптоми, ако сърцебиенето се повтаря, продължава по-дълго, появява се без ясна причина или ви тревожи, е разумно да бъде обсъдено с лекар.
Как разбираме дали става дума за аритмия?
Само по усещането невинаги можем да определим какъв точно е сърдечният ритъм. Затова обикновено започваме с разговор с пациента, физикален преглед и електрокардиограма — ЕКГ.
Проблемът е, че някои нарушения на ритъма са епизодични. Това означава, че могат да се появят за няколко минути, а след това да изчезнат. И ако ЕКГ се направи точно когато човек няма оплаквания, резултатът може да бъде напълно нормален. В такива случаи лекарят може да препоръча Холтер ЕКГ.
Това е устройство, което записва сърдечния ритъм за по-продължителен период, докато човек извършва обичайните си ежедневни дейности. Така има по-голяма възможност да бъде уловен моментът, в който се появяват оплакванията. Холтер устройствата вече са удобни напълно достъпни за пациентите. Има устройства които осигуряват запис за 24 - 72 часа, но и такива за 7-14 дни. Малки компактни и водоустойчиви.
Понякога сърцебиенето или нарушението на ритъма се случват толкова рядко, че дори 24-часовият или няколкодневният Холтер не успява да ги улови. В такива случаи има и друг вариант — loop recorder. Казано на разбираем език, това е малко устройство, което се поставя под кожата и следи сърдечния ритъм за много дълъг период — до няколко години.
То може да помогне да бъде уловен моментът, в който се появи рядко нарушение на ритъма — например при необясним припадък, замайване или епизоди на сърцебиене, които се случват само от време на време.
Какво да направим, ако започне сърцебиене вкъщи?
Ако нямате тревожни симптоми, първата стъпка е проста: спрете физическото натоварване и седнете или легнете спокойно. Ако можете безопасно да измерите пулса си, запишете стойността.
Опитайте се да отбележите и кога е започнал епизодът, какво сте правили непосредствено преди него, дали пулсът е бил равномерен или неравномерен, колко време е продължил, как е приключил и много важно - имало ли е болка в гърдите, задух, замайване или друг симптом.
Тези детайли могат да бъдат много полезни при последващия разговор с лекаря.
И тъй като вече живеем в дигитален свят… дори сърцето вече има „дигитален асистент“!
Днес часовникът на ръката ни не показва само часа. Той следи пулса ни, отчита промени в сърдечния ритъм, а някои модели могат дори да направят едноканално ЕКГ. И понякога точно тази информация може да се окаже много полезна — особено когато сърцебиенето е кратко и е изчезнало преди да стигнем до лекарския кабинет. Но нека не забравяме нещо важно: смарт часовникът може да ни даде следа, но не поставя диагноза.
Технологиите могат да следят сърцето ни. Но човекът, който трябва да го разбере, е лекарят.
