Д-р Катерина Чачева е нашето "лице" на месец март - т.нар. Endomarch. Всяка година, в световен мащаб, в последната събота на месеца се отбелязва Международният ден за информираност за ендометриозата. Тази година датата е 29.03.
Д-р Чачева, какво представлява ендометриозата?
Ендометриозата е хронично гинекологично заболяване, при което тъкан, подобна на ендометриума (маточната лигавица), се разпространява извън маточната кухина. Най-често се открива в малкия таз, засягайки женските полови органи - в яйчниците се образуват т. нар. „шоколадови кисти“ например. Други обичайни локации са матката - т. нар. аденомиоза, маточните тръби, поддържащите връзки на матката, задната част на влагалището, пространството между матката и ректума. Ендометриозните огнища могат да засегнат още дебелото черво, пикочния мехур, а в редки случаи са откривани по бъбреците, диафрагмата, белия дроб, черния дроб и дори мозъка!
Причините за състоянието все още не са докрай изяснени, но съществуват различни фактори, които играят роля в развитието на ендометриозата. Съществуват редица теории за етиологията на болестта – най-популярна е тази за ретроградната менструация, при която менструалната кръв попада през фалопиевите тръби в коремната кухина на жената, причинявайки локална възпалителна реакция и сраствания. Други автори обясняват появата на ендометриозата с трансформация на перитонеални или ембрионални клетки, наличие на предходни хирургични интервенции в малкия таз, промени в имунитета, наследствени фактори и т.н. Нито една от познатите до момента теории обаче не може да обясни напълно заболяването в неговото разнообразие от прояви.
Вярна ли е статистиката, че всяка десета жена има ендометриоза, а доста от пациентките дори не знаят?
Напълно вярно е. Оказва се, че това състояние се среща често, но за него всъщност знаем твърде малко. Според статистическите данни от последните години заболяването засяга приблизително 10% или около 190 милиона от жените в репродуктивна възраст по света. Установено е, че около 50% от жените, които страдат от безплодие и между 50% и 80% от жените с хронична тазова болка имат ендометриоза. Симптоматиката може да бъде изключително разнообразна и изразена в различна степен, което затруднява и понякога забавя с години правилната диагноза. Освен това, част от жените с ендометриоза нямат симптоми. Често те разбират, че имат ендометриоза, когато не могат да забременеят и започнат да търсят причината за това или след операция по друга причина.
Кои са симптомите и кога се проявяват те?
Основният симптом при ендометриозата е болката и нейното влошаване по време на менструалния цикъл. Голяма част от жените имат болки по време на менструация и често неглижират или подценяват този симптом, приемайки го за нещо „нормално“. Запомнете, дами – болка, която Ви пречи да водите обичайния си начин на живот – причина е да отсъствате от училище или работа и да приемате силни обезболяващи, не трябва да се пренабрегва!
Най-честите оплаквания при ендометриоза са свързани с особено болезнена и обилна менструация, болки по време на полов акт и хронична тазова болка. Изразеността на симптомите зависи от локализацията и тежестта на ендометриозата.
Болезнени менструации (дисменорея) – характерно е, че болката е интензивна и често не се повлиява достатъчно от обезболяващи. Възможни са освен болки в долната част на корема и таза, болки и в гърба. В редица случаи менструациите са обилни или се наблюдава кървене между тях. Болка при полов контакт (диспареуния) – това е симптом, който пациентките се притесняват да споделят.
Болка уриниране или дефекация – симптомите се появяват или се засилват преди или по време на менструален цикъл.
Безплодие - при редица пациентки ендометриозата се открива за първи път по време на изследвания, поради безплодие.
Други симптоми - умора, диария, запек, подуване на корема или гадене. Тези симптоми също са по-чести преди или по време на менструалния цикъл.
Освен ендометриозата, редица други състояния и заболявания могат да причинят болка с подобна локализация и характеристики, например хронична тазово-възпалителна болест, киста на яйчника, синдром на раздразнените черва, апендицит, колит и т.н.
Как Вие, лекарите, поставяте категорична диагноза „ендометриоза“, ако симптомите са такива, че да се припокриват с други възможни състояния?
Ендометриозата е многолика и невинаги е лесна за разпознаване, но опитният специалист с помощта на надеждна апаратура, изследвания и правилна интерпретация на симптомите, може да постави диагноза. Образните изследвания в случая са изключително важни. Например при трансвагинален ултразвуков преглед лесно могат да се забележат характерните “шоколадови“ кисти на яйчниците, а магнитният резонанс може да даде представа за образуването на лезии във всички вътрешни органи в таза и коремната кухина.
Златен стандарт за диагностика и лечение на ендометриозата е лапароскопска операция с хистологична верификация на заболяването. Разбира се, не всяка ендометриоза трябва да се оперира - дали е необходима операция, преценява специалистът!
Има ли усложнения и в какви случаи?
Репродуктивните нарушения са основното усложнение при пациентките с ендометриоза. Това се дължи на анатомичните изменения в таза, вследствие на сраствания и увреждане на маточните тръби. Освен това нарушенията във функциите на имунната система водят до измeнения в хормоналния баланс, което влияе на качеството на яйцеклетките, а локалните възпалителни изменения възпрепятстват имплантирането на оплодената яйцеклетка в матката.
Най-коварната форма на ендометриоза е тази, при която ендометриозните огнища се разпространяват по коремните органи, като ги увреждат предизвиквайки сраствания и хронично възпаление с усложнения от страна на гастроинтестиналния тракт и пикочните пътища.
Според проучвания, жените страдащи от ендометриоза, имат по-висок риск да се разболеят рак на яйчниците - основно светлоклетъчни и ендометридни карциноми. Този риск остава изключително нисък и засега не се препоръчва превантивен скрининг.
А съществува ли лечение?
Въпреки че в момента няма дефинитивно лечение за ендометриозата, съществуват множество терапевтични опции за благоприятно повлияване на симптомите и забавяне прогресивния ход на заболяването. Изборът на подходяща терапия зависи от редица фактори като тежест на оплакванията и клинична картина, възраст на пациентката и нейните репродуктивни планове. В зависимост от степенна на заболяването може да се приложи консервативно лечение с медикаменти (обезболяващи и/или хормонална терапия) и/или оперативно лечение. Най-добри резултати има комбинираният подход – съчетаване на хирургична интервенция и последваща медикаментозна терапия. Не бива да се пренебрегва и холистичния подход към заболяването. При леките случаи чрез балансирана диета и промени в начина на живот част от жените успяват да контролират както симптомите, така и разпространението на ендометриозата.
Каква е възрастта, на която най-често се появяват симптоми от опита Ви досега?
Най-често се установява при жени в репродуктивна възраст, предимно между 25- и 35-годишна възраст. Заболяването може да се изяви за първи път и в ранните тийнейджърски години. Въпреки че в повечето случаи симптомите на ендометриоза след менопаузата намаляват, тя все още може да причини дискомфорт и болка. В литературата има описани случаи на пациентки с ендометриоза от 10 до 70 година възраст!
Защо са важни информацията и говоренето по темата?
Това хронично заболяване е свързано с редица социални, здравни и икономически последици – влияе значително върху качеството на живот на жените поради силната болка, водеща до депресия и тревожност и често свързаното с еднометриоза безплодие.
Ето защо е изключително важно пациентките, страдащи от ендометриоза да бъдат правилно и своевременно диагностицирани и лекувани, за да се избегнат усложненията и тежките дългосрочни последствия от болестта. Неслучайно месец март, известен още като Endomarch, е посветен на борбата с ендометриозата. Това е световна инициативата за повишаване информираността на пациентите относно същността на проблема и обхваща над 100 организации в над 60 държави.
Заболяване, което е описано като по-болезнено от раждането, което е една от водещите причини за хоспитализация при жените и е почти толкова разпространено, колкото диабета, не трябва да бъде неглижирано!
