Отбелязваме световния ден за борба с рака на 4 февруари
В наскоро публикуван доклад на Европейския регистър на неравенствата в онкологията се споменават данни, че на всеки 12 секунди един европеец е диагностициран с диагнозата рак.
Решихме да ви срещнем с колегите ни от отделението по медицинска онкология – началника на структурата д-р Марчела Колева и д-р Петя Баликова, неин заместник.
Увеличават ли се болните от онкологични заболявания? Как може да бъде предотвратена по-високата заболеваемост?
Ракът не може да бъде предотвратен в пълния смисъл. Ако искаме да ограничим заболеваемостта, трябва да ограничим факторите, които провокират кацерогенезата, но не всички от тях изобщо могат да бъдат контролирани - като генетичната предиспозиция. Факторите на околната среда, върху които имаме контрол са замърсяването на въздуха (особено в София), вредните лъчения, излагането на канцерогенни химически вещества в производствата, радиацията, тютюнопушенето, алкохолът, затлъстяването. Да не забравяме HPV вирусите, предизвикващи редица карциноми като рак на маточната шийка и рак на устната кухина, срещу които отдавна вече има действащи ваксини. Създаването и прилагането на национални скринингови програми в България за най-честите онкологични заболявания като рак на гърдата, рак на простата и колоректален карцином няма да намали заболеваемостта, но ще увеличи броя на ранно диагностицираните случаи, които могат да бъдат радикално излекувани.
Какво показват данните – колко хора са диагностицирани?
Според официални данни на Европейската комисия за 2020 г. водещо онкологично заболяване в Европа е ракът на гърдата, последвано от колоректалния карцином, простатния карцином и рака на белия дроб. Броят на новите онкологични диагнози от всички видове е нараснал до 2.7 милиона, а 1.3 милиона обобщено са смъртните случаи. Най-смъртоносен остава белодробният карцином, колоректалния карцином, карцинома на гърдата при жените и панкреасният карцином. Данните за България остават разочароващи - смъртността при повечето локализации е една от най-високите при нас. Стряскаща е статистиката, че броят на пушачите също е най-висок в родината, сравнено с всички европейски държави. Тютюнопушенето доказано е причина за заболявания като рак на белия дроб, панкреас, пикочен мехур и карцином в областта на главата и шията, а в България смъртността от тях е една от най-високите в ЕС.
Увеличава ли се преживяемостта от онкологични заболявания в последните години?
Преживяемостта от някои онкологични заболявания значително се подобрява, благодарение на развитието на диагностиката и лечението през последните 10 години и благодарение на въвеждането на т.нар. персонализирана медицина и в България.
Кои видове рак са най-често срещаните при пациентите ви?
В МБАЛ „Света София“ диагностицираме и лекуваме голям брой онкологични заболявания чрез мултидисциплинарния екип от специалисти от различните ни направления, които работят в постоянна колаборация - онкология, хирургия, гастроентерология, урология, гинекология, ортопедия, патология, образна диагностика. Всеки пациент се разглежда детайлно на т.нар. туморен борд и за него се изготвя и предлага план за лечение и диагностика, подходящо специфично за него. Акцентът в нашия мултидисциплинарен екип е върху карцином на гърдата, колоректален карцином, карцином на стомах и хранопровод, карцином на панкреас, хепатоцелуларен карцином и карцином на жлъчните пътища, дребноклетъчен и недребноклетъчен белодробен карцином, карцином на яйчник, маточна шийка и ендометриум, карцином на пикочен мехур, простата и бъбрек, кожен и увеален меланом и други видове кожни неоплазми, карциноми в областта на главата и шията, смятаните за редки - карциноми на щитовидната жлеза, невроендокринни тумори и карциноиди, саркоми и костни злокачествени тумори. В клиниката по медицинска онкология имаме голям опит с редките локализации и първичната множественост - пациенти със синхронно открити карциноми в различни локализации.
Какви са новостите в терапиите?
Лекарственото лечение на солидни злокачествени тумори е с изключително бърз и разнообразен прогрес. Навлизат все повече нови моноклонални антитела като част от прицелната терапия - насочена директно към туморните клетки без да уврежда всички клетки на организма за разлика от стандартната химиотерапия и моноклонални антитела, част от имунотерапията. Това са лекарства, насочени към активирането на имунната система срещу рака. Вече използваме и специални комбинирани лекарства - конюгати, включващи в една молекула цитостатик и прицелен агент. Бъдещето на онкологичното лечение изглежда доста обещаващо и интересно.
Може ли да разкажете повече за терапиите, които прилагате в МБАЛ „Света София“?
В нашето отделението всеки един пациент е обсъден предварително и му е определен индивидуален план и схема за лечение. Прилагаме цялата гама от цитостатици, прицелни препарати, имунотерапевтици, комбинирани лекарства – конюгати, разполагаме с пълен набор от поддържащи препарати и процедури, облекчаващи неблагоприятните лекарствени реакции.
Екипът ни има голям опит с програми за ранен достъп за лечение с най-новите молекули, които вече са одобрени от Европейската агенция за лекарствата, но все още не се реимбурсират от Националната здравноосигурителна система. При нас се провеждат и редица клинични изпитвания за иновативни терапии.
Ще дам пример за персонализираната медицина, която прилагаме: пациентът се обсъжда на специализиран колегиум от медицински онколози и за него се избира най-подходяща за конкретния случай комбинация от лекарства, базирана на образни, хистологични и генетични изследвания.
Голямо удобство за пациента е поставяне на порт за прилагане венозно на лекарствата. Това му спестява болка, време, неудобства, щади психиката му. На нашите пациенти имаме възможност да поставяме порт за системна терапия преди започване на лечение в отделението по съдова хирургия в болницата. Онкологичните медицинските сестри са сертифицирани и обучени за работа със специфичните противотуморни лекарства и с огромен опит с различни системи за венозен достъп.
Какво трябва да се промени в здравната система и не само, за да може заболелите да намаляват?
Много неща в здравната ни система трябва да се променят. В сегашния момент е изместен фокуса на здравеопазването към „хартиено-електронни“ отчети и не особено компетентен контрол, изключително неглижирано е качеството на здравната услуга. Няма работещи програми за ранно откриване на раково заболяване, няма разработени правила за оценка на риск от развитие на раково заболяване, свързано с работна среда, наследственост, начин на живот, възраст и т.н. С екипа ни се опитваме да провеждаме „образователни“ разговори с пациентите и техните семейства с цел предпазване и ранно разпознаване на злокачествени болести. Насочваме ги за генетични консултации когато е необходимо.
Изключително важен проблем на здравната ни система е работата на „парче“. Нашият екип се опитва да получи максимално професионална информация и препоръки от съответни специалисти по специфични за всеки отделен пациент здравословни проблеми, които не касаят онкологичното лечение. Съобразяваме индивидуалните особености на пациента с необходимото му противотуморно лечение, координираме консултациите при различните специалисти.
Неразрешен за страната ни остава проблемът с подсигуряване на лекарства за заболявания със специфични генетични промени и „неподходяща“ локализация. Например, използване на лекарство, регистрирано за лечение на рак на гърда, но с промени, които предсказват полза от прилагането му при рак на панкреас.
Изключително голям проблем е НЕзаплащането от здравноосигурителната система на изследвания, които се изискват, за да може да се приложи най-подходящото прицелно лечение. До момента тези тестове се покриват от пациентите или от фармацевтичната индустрия.
Подценява ли се възстановяването след приключване на лечението?
Да подценява се и екипа ни е активен участник и в изготвяне на възстановителна терапия след приключване на активното лечение на пациентите. Разработили сме и участваме активно в програма за рехабилитация на пациенти с онкологични заболявания - годишно преглеждаме и лекуваме над 300 такива случаи.
Какво трябва да правят пациентите, за да има превенция?
Пациентите и техните близки е желателно да си определят време за консултация с онколог за възможни скринингови изследвания. На такава консултация може да се прецени необходимост от провеждане на допълнителни генетични тестове с цел прецезиране на риска от раково заболяване. На база получени изследавния може да бъде начертана програма за ритъм и вид на профилактични прегледи за конкретния човек.
С какво се различава вашето отделение по медицинска онкология?
Екипът ни подхожда към всеки пациент със специфично внимание към индивидуалните му нужди. Важна част от екипа ни е нашият психолог, който участва активно в различните етапи от лечението и проследяването на пациентите и техните семейства, които имат голяма нужда от социална и емоционална подкрепа в този момент от живота им.
