д-р Иван Димитров, началник Сектор по ендоскопска и онкогинекологична хирургия към акушеро-гинекологичното отделение на МБАЛ „Света София“
Измина една година от създаването на Сектор по ендоскопска и онкогинекологична хирургия – какво показва статистиката, д-р Димитров?
До момента са извършени 550 гинекологични операции. Статистиката ни показва, че прилагаме предимно минимално инвазивни техники на лечение, които са с по-кратък болничен престой и минимална болка.
При 301 (54.7%) от пациентките сме използвали вагинален достъп, а при останалите 249 (45.3%) пациентки - коремен достъп. Онкологични заболявания се установяват при 62 от оперираните пациентки или при 11.27%.
Приложили сме минимално инвазивна лапароскопска хирургия при 187 пациентки, което е 75.1% от коремните операции. Конвенционална абдоминална хирургия е приложена само при 62 пациентки – при 24.9%.
При кои състояния е възможно прилагането на лапароскопска хирургия, която е и по-щадящия метод за пациента?
Всички доброкачествени заболявания са показни за лапароскопска хирургия, като най-често срещаните са миомна болест и ендометриоза. При злокачествените заболявания лапароскопски подход използваме предимно при ендометриален карцином, извършвайки тотална лапароскопска хистеректомия с тазова лимфна дисекция.
Как се отразява това, че тези медицински дейности се извършват в многопрофилна болница, а не в специализирана?
Многопрофилната болница създава редица предимства пред специализираните клиники. Колаборацията с останалите отделения и специалисти прави лечението на даден пациент оптимално, като време и качество. Тежките форми на ендометриоза налагат често мултидисциплинарен подход на лечение, където може да разчитаме на колегите от отделението по хирургия, които също прилагат предимно лапароскопски методи. Колаборацията с отделенията по онкология и реанимация са от съществено значение при лечението на онкологично болни пациентки. Не трябва да забравяме и възможностите за предоперативна диагностика и подготовка.
В МБАЛ „Света София“ се стремим да прилагаме интердисциплинарен подход при лечението на пациентите ни, което значи да ги консултираме с необходимите специалисти и да се опитаме да им помогнем чрез минимално инвазивни методи. Само преди месец съвместно с доц. д-р Константин Гроздев, д.м., началник на отделението по хирургия, екипите ни извършиха няколко съвместни миниинвазивни мултидисциплинарни интервенции при лечението на наши пациенти.
Какво е нужно, за да бъде един лапароскопски екип успешен?
Най-важното при един лапароскопски екип, освен обучението и необходимата апаратура, е сработването. Смятам, че успяхме много бързо да заработим в екип, който показва много добри резултати.
Технологиите и техниките на работа постоянно се развиват – успявате ли да сте в крак с новото?
Разбира се, стремим се да сме в час с новостите в гинекологията. Научната дейност върви ръка за ръка с практическата медицина. Екипите ни посещават ежегодно национални и международни научни форуми. За изминалата година имаме 4 публикации в научни списания и един рядък клиничен случай в процес на публикуване. Към момента обработваме данните от едногодишно проучване за приложението на минимално инвазивна техника при лапароскопска хистеректомия. За всеки лекар е от особено значение да се развива и усъвършенства непрестанно, за да може да предложи на пациентите си най-добрата грижа.
Какви са следващите ви цели след тази едногодишна равносметка?
Лапароскопската хирургия отдавна не е бъдещето, тя е настояще, като може би ще бъде заместена от роботизираната хирургия. Целта ни е все повече млади колеги да имат достъп до лапароскопските технки, да бъдат обучени, за да могат да практикуват съвременна хирургия. За щастие интересът към лапароскопските техники е все по голям и започва още от студентско ниво.
Поставили сме си две основи цели занапред. Да стартираме провеждането на обучителни курсове по лапароскопска хирургия и създаване на център за лечение на тежка ендометриоза.
Защо точно тежка ендометриоза?
Ендометриозата е доброкачествено заболяване със значително нарушаване качеството на живот. Среща се приблизително при 1 от 10 жени в репродуктивна възраст, а лечението се гради на цялостен подход. От смяна на хранителен режим и навици, прием на медикаментозна терапия до оперативно лечение. Тежките форми на ендометриоза или дълбоката ендометриоза са най-голямото предизвикателство за лапароскопския хирург. Заболяването в тези случаи обхваща и съседни органи в коремната кухина, което изисква отлични анатомични познания и перфектна лапароскопска техника на ендоскопския екип. Желанието ни да помогнем на повече такива жени по максимално щадящия за тях начин е и предизвикателство, което с радост ще приемем.
