Д-р Милен Цветков, д.м. с екип от Урология извършва енуклеация на простата – безкръвно оперативно лечение и решаване на проблемите, свързани с уринирането.
Д-р Цветков обяснява накратко за енуклеация на простатата –“Иновативната оперативна техника и наличната апаратура – лазерна и биполярна, позволяват безкръвно оперативно лечение на всяка простата, без значение от големината на жлезата, и решаване на проблемите, свързани с уринирането, практически без кръвозагуба. Пациентът се чувства значително по-комфортно и се възстановява бързо, без усложнения.”
- От началото на 2022-а година започнахме да извършваме и интравезикална (вътремехурна) химиотерапия и имунотерапия при рак на пикочния мехур. Целта на тази терапия е да намали риска от рецидиви и прогресиране на заболяването. Прилага се само, когато ракът на пикочния мехур не е мускулно-инвазивен.
Д-р Горан Деримачковски пояснява за заболяването и процедурите при интравезикалната терапия:
Накратко за заболяването:
Ракът на пикочния мехур при мъжете е на 4 -то място по честота от всички онкологични заболявания и на второ от урологичните злокачествени заболявания при мъжете, след рака на простатната жлеза. Мъжете боледуват 4 пъти по-често в сравнение с жените.
Рискови фактори:
– възрастта (по-често срещано при по-възрастни пациенти);
– тютюнопушенето;
– работа в среда с анилинови бои;
– шистозомиазата (тропическо паразитно заболяване в Африка, Южна Америка и Азия) също е рисков фактор.
Основни характеристики:
1. Рецидив – много често след успешно отстраняване се получават рецидиви.
2. Прогресия на заболяването – от немускулно-инвазивен да премине в мускулно-инвазивен.
Диагностициране:
Основен симптом при рак на пикочния мехур е наличието на кръв в урината без болка при уриниране.
Основни изследвания, които помагат за поставяне на точна диагноза:
1. Ехография на пикочо-отделителната система (може да бъде направена във всеки урологичен кабинет). Важно е да се знае, че за преглед на пикочния мехур и простатната жлеза, пациентите трябва да са с достатъчно пълен пикочен мехур (да не са уринирали около 1-2 часа преди прегледа).
2. КТ-урография, или т.н. скенер с контраст само може да потвърди диагнозата.
3. Магнитен резонанс.
4. Уретроцистоскопия с NBI диагностика. Прави се с краткотрайна венозна анестезия. Това е ендоскопско /безкръвно/ изследване, при което през пикочния канал се прониква с тънка камера и се оглежда пикочния мехур.
NBI диагностиката при уретроцистоскопията е още една възможност, с която разполагаме в нашата болница – допълнителна опция, при което стената на пикочния мехур се оцветява. Местата, които са съмнителни за наличие на ракови клетки се оцветяват в различен цвят от местата с нормална мехурна стена.
Лечение:
Лечението е ендоскопско и може да бъде под венозна или спинална анестезия, в зависимост от големината на тумора. То се осъществява през пикочния канал, като тумора се отстранява или с ток /електрорезекция,TuTUR, трансуретрална резекция на туморна формация/, или с лазер /лазерна резекция/. Най-добре би било да се изпрати материал за изследване, за да се установи стадия на заболяването.
След получаване на хистологичния резултат, заболяването може да бъде в стадий Т1(немускулно-инвазивен) или Т2 (мускулно-инвазивен, ангажиращ стената на пикочния мехур в дълбочина).
Последващи стъпки:
След поставена диагноза, проведено оперативно лечение, доказана хистологична диагноза и стадий на заболяването, при пациенти с немускулно-инвазивен рак на пикочния мехур, се предлагат контролни уретроцистоскопии при възможност с NBI диагностика на всеки три месеца за първите 2 години; на всеки 6 месеца между 2 – а и 5-а година от първата оперативна интервенция и веднъж годишно след 5 -та година от първата оперативна интервенция при условие, че за тези 5 години няма рецидиви.
При наличие на рецидив, тази схема на проследяване се започва отначало. Успоредно с това проследяване се прилага интравезикална химио- или имунотерапия по преценка на лекуващия онколог.
Тази терапия също се прави по схема, като най-често използваната е 6+6 (6 апликации – по една всяка седмица след оперативната интервенция, следвани от 6 месечни апликации за следващите 6 месеца).
Лекарствата се изписват и отпускат от лекуващия онколог, а се поставят от лекуващия уролог в амбулаторни условия. Подготовката на пациента включва единствено да е с празен пикочен мехур (да е уринирал непосредствено преди апликацията).
Процедурата по поставяне на вътремехурна химио- или имунотерапия включва предварително поставяне на тънък (3-4 мм) катетър в пикочния мехур с местна анестезия (Cathejel gel), през който за около 10-15 секунди се вкарва лекарството. След поставянето му е препоръчително пациентите да не уринират най-малко 45-60 мин.
При доказан мускулно-инвазивен рак на пикочния мехур (Т2) лечението е радикално отстраняване на пикочния мехур, или мултимодален подход (лъчетерапия, системна химиотерапия или последващи уретроцистоскопии с трансуретрални резекции) при пациенти, които имат противопоказания за радикална оперативна интервенция.
