Tag Archives: травматолог

Първа помощ при счупена кост

Първа помощ при счупена кост

Фрактурата, или счупената кост, е много болезнено нараняване и незабавната първа помощ е от решаващо значение. Преместването на пострадалия може не само да увеличи болката и кървенето, но и увреди тъканите.

Какво е фрактура?

Костна фрактура се получава, когато костта срещне сила, която е по-силна, отколкото костта може да понесе. Това нарушава структурата и здравината й, причинява болка, подуване и загуба на функционалност.

Видове фрактури

Съществуват няколко вида фрактури, но най-общо можем да ги изброим като прости, сложни, пълни и непълни, единични и раздробени. В зависимост от това дали е засегната кожата, се разделят на открити и закрити. Откритите фрактури са по-опасни, защото освен сложността на счупването, има риск и от инфекции.

При простата фрактура костта се счупва на две части, но краищата им не пробиват кожата. При единичната фрактура костта е счупена на едно място, а при раздробената е счупена на повече от две части. Нараняването може да представлява и само пукване от едната страна, или пък да е малко и тънко счупване в костта. При децата понякога се наблюдава извиване на костта, но без да се счупи, тип зелена клонка. Най-болезнените и опасни травми обаче се получават, когато счупената кост пробие кожата и се вижда от раната. Тези фрактури се наричат отворени, или високо енергийни. Ниско енергийните фрактури се причиняват от удари с по-лека сила.

Счупването се определя като пълно или непълно, според начина, по който изглежда – при пълната фрактура костта е счупена на две отделни парчета, а при непълното – костта просто се напуква, но парчетата не се разделят по ширината на костта.

Причини за счупването

Никой не е застрахован от това, тъй като такава травма може да бъде причинена от всякакъв удар или падане. Ако костта не може да издържи приложената сила, то тя се чупи или пропуква.

Най-честите причини за костните счупвания са травми, причинени при автомобилни катастрофи, падане и остеопороза. Това заболяване отслабва здравината на костите и причинява над 8,9 милиона фрактури годишно по целия свят, или по една фрактура на всеки три секунди.

Симптоми при счупена кост

– Синини или подуване около увредената кост

– Болка в наранената област, която се влошава при преместване

– Деформация на крайника

– Загуба на функционалност

Какво да правим?

– Ако подозирате, че някой си е счупил кост, трябва да му окажете първа помощ. Най-важното нещо, което трябва да запомните, е никога да не местите пациент с подозирана фрактура. Така не само ще му причините силна болка, но и можете да влошите състоянието му. Особено опасна за живота и здравето може да бъде ситуация, в която пациентът е с травма в шийната област, имайте предвид, че 70% от усложненията настъпват при оказване на първа помощ.

– Успокойте пострадалия и запазете самообладание.

– Потърсете медицинска помощ.

– Бързо огледайте пациента за видима деформация, открити наранявания, кървене и подуване. Ако забележите кървене, трябва да оказвате натиск върху раната, за да предотвратите загубата на кръв.

След това приложете метода RICE:

R – REST

Накарайте пациента да почива и предотвратете движението, за да намалее болката.

I – IMMOBILIZE

Стабилизирайте наранената зона към земята. Ако трябва да преместите тази пострадала част, сложете шини от двете й страни за стабилност. Чудесна работа ще ви свършат широки превръзки, които ще предотвратят движението на ставите от двете страни на счупването на костта. Между шините и тялото трябва да подложите нещо меко. Важно е да закрепите шината правилно. Ако подозирате счупване на стъпалото, трябва да обездвижите стъпалото и глезена. Превръзките трябва да не са твърде разхлабени или прекалено стегнати, и трябва да ги проверявате на всеки 15 минути.

C – COLD

Ако е възможно, сложете на травмираното място лед или студена вода в найлонов плик. Не забравяйте да поставите кърпа или някаква друга тъкан между пакета с лед и кожата, в противен случай ще увредите кожата. Използвайте пакета с лед около 20 минути. Не забравяйте – никога не слагайте студен компрес директно върху отворена фрактура!

E – ELEVATE

При травма, ако е възможно, винаги повдигайте ранената част над нивото на сърцето. Не го правете при тежки травми, ако местенето причинява силна болка, или ако мислите, че е има сериозно счупване.

Независимо в коя част от тялото подозирате, че има счупена кост, жизненоважно е да се обадите и да потърсите медицинска помощ. Счупената кост може да доведе до много усложнения, някои от които могат да бъдат опасни за живота. Често фрактурите изискват оперативна намеса, а възстановяването на движението на пациента зависи от опитната реакция на лекарския екип. В отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“ винаги можете да разчитате на индивидуалния подход на най-добрите професионалисти, използващи най-модерната техника и най-висококачествените медицински изделия за бързото и безболезнено оздравяване и възстановяване.

Тодорка Бондикова: Не всеки човек може да стане лекар и учител

Тодорка Бондикова: Не всеки човек може да стане лекар и учител

Тодорка Бондикова e съосновател и собственик на Първа Частна Английска Гимназия „Уилям Шекспир“, заради което до момента 1400 ученика и техните семейства са й благодарни. Сред тях е и д-р Илияна Мазнейкова – ученичка от първия випуск на гимназията. По този повод навремето Тодорка Бондикова се запознала с родителите на д-р Илияна Мазнейкова – доц. Валентина Мазнейкова и д-р Христо Мазнейков. За бъдещата лекарка разказва, че била най-добрата й ученичка, с отличен успех, много добро сърце, внимателно и ученолюбиво дете.

Оттогава, вече над 20 години, Тодорка Бондикова разчита за абсолютно всички видове болежки на лекарското семейство Мазнейкови: „Те винаги реагират на минутата, поставят диагноза и ме вдигат на крака мигновено“, споделя тя.

Разказва още, че отдавна не ставало дума за обикновено приятелство, а за пълно доверие. Затова в отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“ се родило и третото й внуче. „Всички най-хубави думи на света не стигат, за да опиша доц. Валентина Мазнейкова“, пред чийто кабинет намираме Тодорка Бондикова днес. „Златна душа, с най-топлото сърце, с най-сърдечното отношение към пациентите! Поверила съм й живота си, живота и на децата, и на внуците ми. Доц. Мазнейкова е най-успокояващият, най-чувствителният, най-прецизният лекар“, разказва впечатленията си Тодорка Бондикова.

„Безкрайно много се възхищавам на семейство Мазнейкови! На тяхната воля, на човеколюбието им! Удивлява ме силата и енергията им – не само създадоха МБАЛ „Света София“, но построиха и втория корпус на болницата след това. В тези тежки времена, да рискуват да построят нова сграда, да теглят кредити, а и да помислят за всичко – за асансьори, паркинг, комфорт… Това е просто изключително“, развълнувано разказва дамата. След това продължава да си припомня – била в не една болница, но никъде не видяла такава чистота, обслужване и ред.

До понеделник била хоспитализирана в отделението по неврология на МБАЛ „Света София“, но лечението й трябва да продължи и през другия месец. Дошла прегъната, с бастун, а на 4-я ден е била вече изправена. Направили й всички нужни изследвания и се оказало, че страда от ревматоиден артрит. „Д-р Олевски е толкова внимателен, дори без да е на смяна, идваше да види как се чувстваме аз и останалите му пациенти. А очите му едни топли, питащи… Като дете се радваше, че се подобрявам“, споделя впечатленията си от началника на отделението по неврология на МБАЛ „Света София“ д-р Емил Олевски благодарната пациентка.

Миналата седмица в отделението по неврология на МБАЛ „Света София“ й дошъл на свиждане внукът й. Останал шокиран от лукса, който я заобикалял, от топлото отношение към пациентите, от безупречната чистота.

Това далеч не е първият път, в който разчита на медицинската помощ на болничния комплекс. Припомня си, че преди 3 години болката в гърба била непоносима, едва ходела, а била платила екскурзия в Португалия. Дископатията й била жестока, два прешлена били сплескани и притискали окончанията на нервите. Дошла при д-р Мазнейков и той я вдигнал на крака за 4 дни с озонотерапия. Всички й се чудели как се съгласила да й бъркат в гръбначния стълб, между двата болни прешлена. А тя нямала грам съмнение, че операцията ще бъде успешна. На 4-ия час след операцията Тодорка слязла до партера, за да си вземе кафе. „Дойдох, д-р Мазнейков ми обеща, че ще ме вдигне. Вдигна ме и заминах на екскурзията“, с радост си припомня тя.

„Тук всички са много внимателни към пациентите, много подхрепящи, вдъхновяващи. А и тримата доктори Мазнейкови имат харизма, което е много важно за един лекар. Пожелавам им с цялото си сърце още много енергия, за да продължат тяхното свято дело. Защото бъдещето на България е в ръцете на такива хора – себеотдаващи се ентусиасти,“ развълнувано споделя на тръгване Тодорка Бондикова.

От Кипър, през Украйна, до България – пътят на един чуждестранен студент по медицина

От Кипър, през Украйна, до България – пътят на един чуждестранен студент по медицина

Лоизос Диамантис е на 33 години и е от Кипър. Преди 6 години, като се уволнил от казармата, кандидатствал медицина в Киевския Национален Медицински Университет „Александър Богомолец“ и го приели. Наскоро завършил и дошъл моментът да избере в коя болница би искал да се проведе тримесечният му задължителен стаж. И избрал отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“.

Възможностите му, разбира се, не били никак малко. Можел да отиде и в Кипър, за да е близко до семейството си, можел и да остане в Киев, а имал и други предложения. Но Лоизос Диамантис искал да придобие нов опит и нещо го привлякло към България. Сега е много щастлив от направения избор. Разказва въодушевено, че е попаднал в едно невероятно отделение, където всички се отнасят с него изключително приятелски.

„Отношението на целия екип към мен надскочи стотици пъти всичките ми очаквания! Д-р Христо Мазнейков обяснява много търпеливо, а освен това има невероятни знания! Когато го питам нещо, не само че винаги ми отговаря, но и дообогатява знанията ми с още допълнителна информация. Д-р Михаил Вулджев пък за мен е направо гений“, разпалено разказва Лоизос Диамантис.

Чуждестранният студент си мислел, че като дойде на стаж в отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“, никой няма да му обръща внимание, но се оказало точно обратното. Разказва още, че лекарите в екипа се отнасят с него като с лекар, като с равен, а той е трогнат, защото това не спира да го изненадва.

„Получавам безценна информация, специализантите тук също са много услужливи и помагат. Позволяват ми наистина да действам, а не само да наблюдавам. Участвам в прегледите, а това много му е важно за мен – да наблюдавам как ортопедите диагностицират пациент, когато дойде с оплаквания. Ако, примерно, прегледът протече за 30 минути, после ми отделят поне още 10 минути, за да ми обяснят на английски език подробно случая. Те си удължават работното време заради мен, за да мога аз да разбера всичко“, допълва стажантът.

Разказва още, че в операционната зала сестрите го викат, ако предстои някаква манипулация, която иска да практикува. Анестезиолозите на болничния комплекс също отговарят на всичките му въпроси и му обясняват детайлно. Споделя още, че всички му отделят много време, за да му обяснят нещо ново, или за да подобрят нещо вече усвоено, а това го прави много щастлив с направения избор. Отсега на Лоизос Диамантис му е тъжно, че на 19 февруари стажът му в отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“ ще свърши.

След стажа си в България, бъдещият ортопед трябва да реши къде иска да специализира. Още не е решил, защото има оферти от Кипър, Великобритания, Германия и лично от д-р Христо Мазнейков.

„Честно казано, шефът ще реши къде ще специализирам ортопедия“, шегува се Лоизос Диамантис. „Шефът“ всъщност е годеницата му Марилена Георгиалис, която също е родом от Кипър. И тя е дипломиран лекар, наскоро започнала специализацията си по образна диагностика в Германия. Това чувствително наклонява бъдещото решение на Лоизос към тази държава, но не крие, че сърцето му го тегли към МБАЛ „Света София“.

„Това, което преживявам и виждам тук – високото ниво на практикуваната медицина, свръхмодерната техника, невероятната атмосфера в отделението по ортопедия и травматология, е невероятно! Не бих могъл да направя по-добър избор“, развълнувано споделя Лоизос Диамантис месец преди стажът му в болничния комплекс да свърши. А след него в МБАЛ „Света София“ ще дойдат следващите стажанти и специализанти, защото грижата за изграждането и усъвършенстването на медицинските специалисти е сред водещите цели и отговорности на целия екип.

Световноизвестен хирург оперира в МБАЛ „Света София“

Световноизвестен хирург оперира в МБАЛ „Света София“

Д-р Борис Поберай, известен сред колегите си в цял свят със своите изключителни умения на раменен и лакътен хирург, пристигна в България, за да извърши сложна операция. Д-р Поберай не само е считан за един от най-добрите раменни хирурзи в света, но и дори е създал специални инструменти за извършването на сложните раменни и лакътни артроскопии.

Д-р Христо Мазнейков и неговият словенски колега д-р Борис Поберай ги свързват професионално партньорство и лично приятелство вече 20 години. Оперираната в МБАЛ „Света София“ днес пациентка е получила тежко усложнение след операция на раменната става в друга болница. Впоследствие движенията на лявата й ръка станали ограничени и силно болезнени. „След като вече веднъж пациентският случай е бил усложнен, следващият екип няма право на втора грешка. Затова помолих д-р Поберай да дойде да помогне, защото е виртуозен и той се отзова, както винаги“, разказва д-р Мазнейков.

Предварително екипът на отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“ изпратил на д-р Борис Поберай всичко необходимо, за да направи план на операцията – изследвания, образна диагностика, епикризи. И той веднага си купил самолетен билет за София, за да помогне.

Така заедно с екипа на българския си колега д-р Мазнейков, днес д-р Поберай извърши една изключително тежка, трудна операция, с която отново се справи брилянтно. В резултат, утре пациентката ще бъде изписана от болницата и ще се прибере вкъщи. Шест седмици ще трябва да щади оперираната раменна става, като носи специална превръзка, ограничаваща движението й. След това ще й бъде изготвена индивидуална възстановяваща програма от специалистите на отделението по физиотерапия и следоперативна рехабилитация на МБАЛ „Света София“. И ще се върне към нормалния си начин на живот. Без болка.

Д-р Борис Поберай е специализирал ортопедия през 1999 г., след което се фокусира върху спортните травми, в частност тези в раменната и лакътната стави. Почти 5 години е работил в известната болница Aspetar в Доха, Катар – първата специализирана болница за ортопедия и спортна медицина в региона.

„Визитите на д-р Поберай при нас са много важни за младите ни колеги, защото така те имат възможността да се допрат до висшето изкуство на раменната и лакътна артроскопии. Това е не само един невероятен специалист, но и изключителен приятел! Екипът ни го цени много високо, защото освен всичко останало, той винаги се отзовава, когато имаме нужда от него, включително когато трябваше да бъде оперирано моето ляво рамо преди две години“, сподели д-р Христо Мазнейков.

При днешното си посещение д-р Поберай за първи път видя новия Корпус 2 на МБАЛ „Света София“ и не скри възхищението си:

„Това е една перфектна болница! Толкова бързо разрастване за толкова кратко време показва нивото на доброто й ръководство, на прецизно подбрания персонал и е буквално удивително всичко, което виждам!“

БФС награди д-р Христо Мазнейков за цялостния му принос

БФС награди д-р Христо Мазнейков за цялостния му принос

Специална награда връчиха от Българския Футболен Съюз на д-р Христо Мазнейков на юбилейната ХХ Международна конференция по спортна медицина. Цялостният принос на прочутия ортопед към футбола и спортната травматология беше отличен пред участници от няколко държави, сред които бяха проф. Христос Папагеоргиу (Гърция), проф. Златко Темелковски (Македония), Клиф Итън (Англия), д-р Мануел Риго (Испания) и много други. Интересното в случая беше, че на едно място се събраха тримата председатели на Балканската асоциация по артроскопия, спортна травматология и колянна хирургия – настоящият председател проф. Христос Папагеоргиу и двамата негови предшественици д-р Мазнейков и проф. Темелковски.

Отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“ както винаги взе дейно участие в конференцията. Бяха изнесени два доклада, дело на д-р Христо Мазнейков, и един съвместен на д-р Михаил Вулджев и д-р Филип Койнарски.

Научната разработка на д-р Христо Мазнейков е посветена на интересната тема „Индивидуална хирургия на предна кръстна връзка“ и разглежда из основи всички оперативни техники за реконструкция на предна кръстна връзка. Акцентът пада върху мнението на автора, че подходът трябва да бъде индивидуален, а не универсален към всички пациенти. Например, за операция на 40-килограмова балерина изборът на оперативна техника трябва да бъде един, но при реконструкция на предна кръстна връзка на 130 кг. атлет не може да се приложи същият оперативен подход. Научният доклад на д-р Христо Мазнейков доказва, че трябва да се намери точната операция за точния пациент, т.е. първо трябва да се анализира конституцията на тялото, типът на мускулатурата и изискванията към физически и спортни натоварвания. И когато се вземат предвид всички тези фактори и се избере правилният хирургичен подход – тогава можем да очакваме и най-добрите резултати. А това може да се случи единствено на базата на опита на хирурга, на когото лежи отговорността да има знанията и опита да прецени коя е правилната техника за конкретния пациент.

По време на последвалата доклада разгорещена дискусия беше обширно анализиран въпросът дали 6 месеца са достатъчни, за да се възстанови артифициалната предна кръстна връзка. Благодарение на дискусията се изясни, че много рехабилитатори изпитват проблем, затова по-добро решение след този вид операция би било активните футболисти да се връщат след около 8 месеца в активна игра.

На юбилейната конференция д-р Михаил Вулджев и д-р Филип Койнарски представиха разработката си на тема „Реконструкция на ахилесовото сухожилие със семитендинозуз при застарели руптури“. Това е рядка операция на стари травми, при която се взима сухожилие от бедрото и се изгражда наново ахилесовото сухожилие. Описаният в научния доклад пациент след извършената операция отново играе футбол и тича безпроблемно.

МБАЛ „Света София“ със сериозно присъствие на XIV Национален конгрес на БОТА

МБАЛ „Света София“ със сериозно присъствие на XIV Национален конгрес на БОТА

Аудитория от над 600 души събра XIV Национален конгрес на Българската ортопедична и травматологична асоциация. Събитието, което се проведе в курорта Златни пясъци, протече в три дни. Сред лекторите бяха изтъкнати ортопеди и травматолози от България, Турция, Германия, Франция, Италия и др.

Отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“ е с вече установени традиции като участник в престижния форум от самото му създаване. Тази година на Националния конгрес на Българската ортопедична и травматологична асоциация МБАЛ „Света София“ беше представена с два доклада и една книга. Професионалната общност на ортопедите и травматолозите обсъди виждането на екипа на МБАЛ „Света София“ по отношение на съвременното хирургично лечение на фрактури и псевдоартрози на раменна кост, както и артроскопското удължаване на илиопсоас.

На събитието бяха представени и редица новости в областта на протезирането, както и новата книга „Фемороацетабуларни конфликти“. Изданието разглежда в детайли специфичната разновидност на хронична травма на тазобедрената става, наречена фемороацетабуларен конфликт. При това заболяване главата на бедрената кост постоянно травмира тъканите на ацетабуларната ямка по време на движение. Характерно за диагнозата е, че пациентите се диагностицират предимно между 10 и 25-годишна възраст. Сред авторите на „Фемороацетабуларни конфликти“ са д-р Христо Мазнейков и д-р Михаил Вулджев, които заедно са разработили частта за тазобедрената артроскопия, прилагана при това заболяване. От 2009 г. насам този вид артроскопия се изпълнява само в МБАЛ „Света София“. Поради високия интерес, на книгата „Фемороацетабуларни конфликти“ й предстои отпечатване на втори тираж.

Когато си на 25, а едва ходиш от 5 години

Когато си на 25, а едва ходиш от 5 години

Рядък случай влиза в кабинета на д-р Михаил Вулджев за преглед преди броени дни. Младият ортопед-травматолог, наскоро оглавил отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“, извърши операция, която рядко се среща в практиката.

В кабинета му влиза пациентка на 25 години, която от дълго време е с нарушено качество на живот. Младото момиче изпитва силна болка в лявата тазобедрена става и то в продължение на цели 5 години.

В началото не било толкова страшно, но с времето болката се засилвала все повече и повече, а движенията й ставали все по-ограничени.

Когато д-р Вулджев насрочва операцията, пациентката М. Р. буквално едва ходи. Походката и движенията й вече са били толкова затруднени, че не можела да се наведе да си върже обувките, нито пък да повдигне предмет от пода. Тазобедрената става на момичето не можела да се сгъне дори до 90 градуса.

След прегледа д-р Вулджев я насочва за извършване на рентгенографии и ядрено магнитен резонанс. Прецизната образна диагностика е категорична – младата пациентка страда от хондроматоза на тазобедрената става. Нещо повече – установяват се множество хондроматозни тела с различни размери в ставата й, възпаление на синовиалната мембрана и вторични остеофити по главата на бедрената кост.

Сигурно не сте чували нищо за тази диагноза, защото тя не се среща толкова често, особено при жени, но синовиалната хондроматоза е заболяване, при което в ставите се натрупват хондроматозни тела. Тези тела представляват свободни или полуприрастнали фрагменти със сърцевина от кост и обвивка от хрущял.

С течение на времето тези костно-хрущялни елементи нарастват не само на големина, но и стават все повече и повече на брой. Докато в един момент блокират нормалното движение на засегнатата става. Тогава могат да причинят такива вторични промени, че изцяло да се наруши функцията на става. Нещо повече – заболяването може увреди всички стави на пациента.

Най-трудното при операцията на синовиалната хондроматоза на тазобедрената става всъщност е, че достъпът е затруднен заради анатомията и по-голямата й дълбочина. Според класическото лечение се извършва голям разрез и ставата се изважда (луксиране). Това обаче е доста тежко за пациента.

Днес съвременните възможности на артроскопията позволяват подобни проблеми да се решават с 2-3 дупчици от по 5 мм. С помощта на камера и специални инструменти д-р Михаил Вулджев помогнал точно така на младата пациентка – с прецизна артроскопия. Разбира се, не било никак лесно, но амбициозният ортопед-травматолог успял да помогне, въпреки трудната локализация на десетките фрагменти в засегнатата става.

И така, още на следващия ден, една млада дама на 25, която едва ходела от 5 години, вече можела да се движи. И то даже без патерици.

Сега на благодарната пациентка й предстои кинезитерапия и физиотерапия в МБАЛ „Света София“, до пълното й възстановяване. Днес болката вече отшумява изключително бързо, а с нея и споменът за преживените години в страдание.

Какво трябва да знаем за счупените ребра?

Какво трябва да знаем за счупените ребра?

Казано съвсем накратко, ребрата са кости, оформящи „клетка“ в гръдната кухина, която предпазва белите дробове и сърцето. Самите ребра са свързани помежду си с мускули, а фрактурите им могат да бъдат различни по сериозност. Застраховани на практика няма, защото такава травма може да се получи при падане или удар, независимо от възрастта на пациента. Рискът от травма на ребрата дебне от детската площадка, през спортуването за здраве, до пресичането на улицата.

Счупените ребра често зарастват без лечение, но не са рядкост и пациентите с повече от едно счупено ребро едновременно. Травмата от силен тъп удар, например, от автомобилна катастрофа, е най-честата причина за по-сериозните счупвания на ребрата. При тези директни удари не се получава разместване на счупените парчета, но състоянието не е безобидно. Директната травма се характеризира със счупване на прешлени, гръдна кост и ребра на мястото, което е понесло директния удар. Индиректните травми се отличават със счупване на ребрата в една линия, обикновено в зоната на мишниците. При тях е възможна появата на размествания на отделните частици и тогава е задължителна лекарската намеса за тяхната репозиция.

При по-леките травми обикновено се чупи едно ребро и няма размествания. По-сложните травми обаче могат да бъдат много опасни, ако краищата на счупената кост са разместени от обичайното им място. Тогава едно такова сериозно счупване на ребро може да увреди вътрешните органи, кръвоносните съдове или нервите. Така могат да се получат множество по-тежки усложнения, например, ако острият край на изместено счупено ребро пробие белия дроб, се получава застрашаващо здравето състояние, наречено пневмоторакс.

В други случаи част от реброто може напълно да се откъсне и да започне да “плава”, да се движи самостоятелно в гърдите. Състояние с три или повече ребра, счупени в две или повече линии, се нарича гръден капак, или капак на гръдния кош. При тези случаи ребрата са разделени от гръдната кост в участъка на тяхното ставно съчленение, а гръдната кост се движи свободно в гръдния кош. Тази травма може да доведе до сериозно състояние – пациентите са със затруднено дишане, а също така могат да бъдат разкъсани белият дроб и плеврата. Пострадалите се нуждаят от незабавна медицинска помощ, защото това състояние може да има фатален изход.

Най-честите причини

Причини за такава травма от тъп удар са най-често автомобилните и велосипедни катастрофи, височинно падане, силен удар и физическа агресия.

Тук е интересно да се отбележи, че причина за фрактура на реброто може да бъде дори една тежка кашлица. Такива счупвания обикновено се случват на горните или средните ребра.

Разбира се, съществуват пациентски групи, които са по-уязвими от останалите хора. Това са предимно възрастните хора и пациентите с диагнози, засягащи костите – остеопороза и остеопения.

Понякога болката в ребрата може да означава само натъртване, но ако имате следните симптоми, задължително се обърнете към лекар травматолог:

Основните симптоми на счупено ребро включват:

  • Синини или оток в областта на ребрата
  • Болка в гръдния кош, която се влошава при дишане, движение и кашлица
  • Недостиг на въздух
  • Трудности при дълбоко вдишване

Това, което не ви съветваме, е да се опитвате да се диагностицирате сами, или чрез интернет. Когато посетите лекар, той знае какви признаци да търси и вероятно веднага ще ви изпрати да направите рентгенова снимка, за да се види състоянието на гръдния кош. Образната диагностика ще покаже дали фрактурата представлява лека пукнатина, или костта има назъбени ръбове, както и дали има наличие на някакви фрагменти на плаващи кости.

След това лекарят ще прецени дали е вероятно счупването да е причинило някакво увреждане на белите дробове. При данни за допълнителни усложнения, той ще ви назначи скенер или ултразвуково изследване.

Кога трябва да ви прегледа лекар?

Винаги! Всеки, който подозира, че може да има счупено ребро, незабавно трябва да се обърне към лекар! Ако пациентът, преживял травма, има затруднения с дишането или изпитва силна болка в областта на гърдите, трябва незабавно да потърси лекарска помощ.

Лечение на счупени ребра

По-леките фрактури често заздравяват сами, но лекарят винаги има специални препоръки за всеки пациент, за да протече този процес правилно. Не си поставяйте диагнозите сами, както и не си назначавайте сами лечение, защото можете сериозно да увредите здравето си.

В никакъв случай не бива да пренебрегвате каквито и да било симптоми след удар, защото при повече от едно счупено ребро, силно увреждане, или гръден капак, вероятно ще са необходими не само диагностика и лечение, но и операция.

Клиниката по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“ разполага със свръх модерна медицинска апаратура и изключително опитен и компетентен екип, на които можете винаги да разчитате при всякакви травми. В клиниката се лекуват всички ортопедично-травматологични заболявания, с акцент върху артроскопската ставна и коленна хирургия, безкръвна и мининвазивна хирургия на дискови хернии и дегенеративни заболявания на гръбначния стълб.

Нашите ортопеди, анестезиолози, образни диагностици, рехабилитатори и кинезитерапевти ще изготвят и проведат специално за вас най-подходящия индивидуален план за лечение, ако се обадите и си запишете час на телефони +359 2 8184 600 и +359 885 224 200. Заповядайте и на място в МБАЛ „Света София“ на адрес: София, бул. „България“ № 104!

Бъдещето на българската медицина в ортопедията и травматологията

Бъдещето на българската медицина в ортопедията и травматологията

В днешното трудно съвремие голяма част от младите медицински специалисти се насочват към бъдеще или извън България, или към други професионални сфери, и то веднага след дипломирането си. МБАЛ „Света София“ успешно следва политиката си за развитие на специализанти от различните медицински области, подкрепяйки разгръщането на професионалните им интереси чрез осигуряване на модерна апаратура, приятелска работна среда, непрекъснат достъп до нови знания, високи медицински стандарти и реален шанс за професионално развитие. Техният избор да останат в България не е бил лесен и това ни предизвика да ги попитаме защо.

Днес ви представяме специализантите в отделението по Ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“.

Д-р Филип Койнарски, специализант в отделението по Ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“, е публикувал научни статии на тема остеохондрална автоложна трансплантация на стави и история, и методи за реконструкция на предна кръстна връзка.
Възраст: 27 години.
Д-р Кристиян Комитов, специализант в отделението по Ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“.
Възраст: 27 години.
Д-р Мирослав Костадинов, специализант в отделението по Ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“.
Възраст: 25 години.

 

С какво ви привлече лекарската професия?

Д-р Койнарски: Имах огромно желание да помагам на хората, доставя ми удоволствие да лекувам пациентите си. Освен това родителите ми също са лекари и по този начин продължих семейната традиция.

Д-р Комитов: Мен ме привлече идеята за благородност, помощта към пациентите и целта на медицината, а именно да предотврати заболяванията и да удължи живота. Идеалът би бил да направи лекаря излишен.

Д-р Костадинов: От малък си мечтаех да стана лекар, но може би друг фактор също така е и че съм отраснал в семейство на лекари, така че и това вероятно е повлияло по някакъв индиректен начин на решението ми. Всъщност никога не съм искал да бъда друг специалист.

 

Защо избрахте тази специалност?

Д-р Койнарски: Избрах ортопедията, тъй като резултатите от нея се виждат веднага, активно практикувам различни видове спортове и спортната травматология ме интересува още от времето, преди да стана лекар.

Д-р Комитов: Медицината е семейна традиция, освен това имам сериозен интерес към спортната медицина и травматологията, тъй като съм бивш спортист. Шест години съм тренирал хандбал, а от четири години тренирам бокс.

Д-р Костадинов: Преди да завърша, вече работех в отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“ като медиццинска сестра. Веднага след като завърших медицина, започнах специализацията ми като ортопед. Работата много ми харесва, има динамичност, за мен е важна и възможността да помогнеш на хората, да премахнеш болката им.

 

А с какво ви затруднява?

Д-р Койнарски: В ортопедията има спешност, а хирургията е тежка и динамична дейност, когато операциите протичат дълго. Съществуват също така и периоди на стрес.

Д-р Комитов: В моята специалност има изключително много съвременна техника, навлязла в медицинската дейност. А изучаването на съвременните оперативни медицински техники отнема време.

Д-р Костадинов: За ортопедията е характерно, че пациентите са на различна възраст – от бебета до болни в дълбока старост. Трябва да си подготвен за всякакви ситуации. Това е свързано и с много стрес, и физическо натоварване, но аз обожавам работата си!

 

Защо решихте да останете в България, вместо да изберете по-високия стандарт на живот в чужбина?

Д-р Койнарски: Реших да остана тук, защото в България са семейството и приятелите ми. Винаги съм искал да живея и работя в собствената си държава, вместо да се чувствам другаде чужд.

Д-р Комитов: Останах основно поради лични причини, но искам да бъда полезен на страната, в която живея, за да направим по-добри условията на работа на младите колеги.

Д-р Костадинов: Аз съм роден в Македония, отраснал съм в Сърбия, но съм българин по произход. След като завърших гимназия, дойдох в България. Това беше моята мечта! Не бих се разделил никога с нея, защото вярвам, че и тук може човек да живее добре, ако му се работи. Освен това тук са семейството, приятелите, пациентите ми…

 

А защо избрахте да се развивате в МБАЛ „Света София“?

Д-р Койнарски: Специализацията в МБАЛ „Света София“ е комбинация от развитие на теоретични и практични знания и дава шансове за израстване в професията.

Д-р Комитов: На първо място, направих този избор, заради изключителния екип. На второ, заради знанията, които могат да се придобият в самата база, а за един специализант това дава прекрасно поле за развитие като млад лекар.

Д-р Костадинов: Работя още от студент, тогава ми се даде възможност да уча и да работя, да специализирам и да се развивам. Това е болницата, в която смятам, че има много добра медицина, чудесни колеги и възможности за усъвършенстване.