Tag Archives: спортна травма

Новите кинезитерапевти

Новите кинезитерапевти

Днес ще ви представим следващите 8 стажанти, които полагат своята практика в отделението по физиотерапия и следоперативна рехабилитация на МБАЛ „Света София“. С тях групата на обучаващите се в болничния комплекс в момента студенти надхвърля 20 души. Всички те учат в Националната Спортна Академия „Васил Левски“ и с едно изключение, всички изучават специалността кинезитерапевт.

Станислав Желев е на 22 години и е от Стара Загора. Той е в трети курс и разказва, че навремето избрал специалността, защото учил в спортно училище. Заради спорта натрупал много впечатления за травмите, които претърпели съучениците му и как терапевтите са ги възстановявали. А днес, колкото повече учи за кинезитерапевт, толкова по-интересно му става.

Стоян Георгиев е на 21 г. и е във втори курс. От 2011 г. се занимава активно със стрийт фитнес, но през 2015 г. получил сериозна травма. Разтегнатият бицепс после се възпалил, а болката продължила 8 месеца. Не можел да тренира, затова започнал да чете как може да си помогне сам. Започнал с ледени вани, масажи и упражнения. Така Стоян не само се възстановил, но и разкрил в себе си талант, който предпоставил бъдещата му професия.

22-годишната София Николова е в 3 курс в НСА. Тя също е завършила спортно училище, но във волейболния отбор, в който е играла, травмите били много. Затова отборът наел кинезитерапевт, който идвал често да им помага на играчите да възстановяват спортната си форма след травмите. Така на София й станала любопитна професията – какво се учи, с какви пациенти се работи, как може да им се помогне… Неща, които вече знае.

Габриела Николова е на 21 г. и е във втори курс. Тя е от Добрич, но живее в Свиленград. Много е впечатлена, че в МБАЛ „Света София“ толкова бързо е успяла да свикне и с екипа, и с работата, и с пациентите. Сега стажът за нея е полезно удоволствие.

Валерия Стаменова е на 22 г. и е от Несебър. За разлика от останалите си колеги стажанти в момента в болничния комплекс, тя вече е завършила бакалавърската си степен за рехабилитатор и в момента учи магистратура физикална терапия и рехабилитация. В МБАЛ „Света София“ е от едва два дни, но вече има чудесни впечатления и от колегите, и от пациентите.

Христина Костич е в първи курс, на 19 г. и е от Пирот, Сърбия. Разказва, че е избрала да стане терапевт и то точно в България по наследство, защото майка й е физиотерапевт, а дядо й – българин. Споделя, че тук е щастлива и е впечатлена, че българите са по-спокойни и умеят да се наслаждават на живота.

Стефан Игнатов е на 20 г., от Смолян и е във втори курс. Кинезитерапията станала негова страст, още като бил на 12 години. Тогава счупил ръката си и по време на прилаганите терапии за раздвижване, вече знаел каква ще бъде бъдещата му професия. За стажа си в МБАЛ „Света София“ споделя, че всъщност пациентите му помагат на него, защото го зареждат с енергия, като ги види усмихнати.

Евгени Георгиев е на 21 г. Той е от Силистра и е във втори курс. От малък го привличат медицинските специалности, но химията въобще не му вървяла в училище. Така се спрял на кинезитерапията, но сега е много щастлив от избора си. Споделя, че като терапевт може да прекарва много време с всеки пациент и така навлиза в детайлите на дисфункциите им. Оценява, че не на последно място новите му умения и знания са от здравословна полза и на близките му.

Това бяха новите стажанти на МБАЛ „Света София“! Очаквайте да ви запознаем скоро и със следващите млади надежди, които ще изберат болничния комплекс за своя база за практическо обучение!

 

МБАЛ „Света София“ – семейната болница

МБАЛ „Света София“ – семейната болница

Малката балерина с приказното име Мириел лежи в отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“ след спортна травма и операция. Счупила кост при приземяване от скок по време на балетна репетиция, болката много била силна, а родителите й веднага я завели при д-р Христо Мазнейков.
„За 38 години професионална практика никога не бях виждал такава фрактура. Цялата фаланга беше отчупена и завъртяна“, разказва ортопед-травматологът. Направили скенер и рентгеново изследване, от които д-р Мазнейков видял, че проблемът може да бъде решен чрез прилагане на миниинвазивна хирургична техника. Тогава екип на отделението по ортопедия и травматология, начело с д-р Александър Петров, анатомично наместил получената вътреставна фрактура на втората метатарзална кост и стабилно фиксирал със специален Хърбърт винт. Благодарение на успешната оперативна намеса, Мириел Адамова вече не само стъпва на крака си, но и утре ще се яви на матурата по математика.
Днес тя е на прага на средното си образование, но житейският й път започнал преди 14 години в МБАЛ „Света София“. Майка й Ренате, пациентка на доц. Валентина Мазнейкова, родила Мириел в отделението по акушерство и гинекология още при самото създаване на болничния комплекс. От минутата, в която Мириел станала петото бебе на МБАЛ „Света София“, родителите й вече я считали за своя семейна болница. Мястото, където знаят, че каквото и да се случи със здравето им, винаги ще получат най-добрата медицинска грижа и подкрепа.
През годините поводите да посетят болницата не били малко – мама Ренате миналата година счупила ръката си, преди 3 години в Париж получила фрактура на крака си, а преди време ви разказахме за баба Доротея Пейчева, която се възстанови напълно в Центъра за долекуване и продължително лечение на МБАЛ „Света София” след преживян инсулт. Сега малката балерина ще започне ранна рехабилитация, а специалистите очакват тя да се възстанови напълно за месец. С балета обаче ще й позволят да продължи след около 50 дни. Макар че Мириел е много внимателна и за 10 години тренировки това е първата й травма, преди да се върне в залата, трябва да се възстанови напълно с подходящата за нея индивидуална комплексна терапия в отделението по физиотерапия и следоперативна рехабилитация. Скоро петото бебе на МБАЛ „Света София“ ще забрави за преживяното и ще продължи напред. А ние вярваме, че се справи с всичко, към което се насочи и й пожелаваме успех!

БФС награди д-р Христо Мазнейков за цялостния му принос

БФС награди д-р Христо Мазнейков за цялостния му принос

Специална награда връчиха от Българския Футболен Съюз на д-р Христо Мазнейков на юбилейната ХХ Международна конференция по спортна медицина. Цялостният принос на прочутия ортопед към футбола и спортната травматология беше отличен пред участници от няколко държави, сред които бяха проф. Христос Папагеоргиу (Гърция), проф. Златко Темелковски (Македония), Клиф Итън (Англия), д-р Мануел Риго (Испания) и много други. Интересното в случая беше, че на едно място се събраха тримата председатели на Балканската асоциация по артроскопия, спортна травматология и колянна хирургия – настоящият председател проф. Христос Папагеоргиу и двамата негови предшественици д-р Мазнейков и проф. Темелковски.

Отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“ както винаги взе дейно участие в конференцията. Бяха изнесени два доклада, дело на д-р Христо Мазнейков, и един съвместен на д-р Михаил Вулджев и д-р Филип Койнарски.

Научната разработка на д-р Христо Мазнейков е посветена на интересната тема „Индивидуална хирургия на предна кръстна връзка“ и разглежда из основи всички оперативни техники за реконструкция на предна кръстна връзка. Акцентът пада върху мнението на автора, че подходът трябва да бъде индивидуален, а не универсален към всички пациенти. Например, за операция на 40-килограмова балерина изборът на оперативна техника трябва да бъде един, но при реконструкция на предна кръстна връзка на 130 кг. атлет не може да се приложи същият оперативен подход. Научният доклад на д-р Христо Мазнейков доказва, че трябва да се намери точната операция за точния пациент, т.е. първо трябва да се анализира конституцията на тялото, типът на мускулатурата и изискванията към физически и спортни натоварвания. И когато се вземат предвид всички тези фактори и се избере правилният хирургичен подход – тогава можем да очакваме и най-добрите резултати. А това може да се случи единствено на базата на опита на хирурга, на когото лежи отговорността да има знанията и опита да прецени коя е правилната техника за конкретния пациент.

По време на последвалата доклада разгорещена дискусия беше обширно анализиран въпросът дали 6 месеца са достатъчни, за да се възстанови артифициалната предна кръстна връзка. Благодарение на дискусията се изясни, че много рехабилитатори изпитват проблем, затова по-добро решение след този вид операция би било активните футболисти да се връщат след около 8 месеца в активна игра.

На юбилейната конференция д-р Михаил Вулджев и д-р Филип Койнарски представиха разработката си на тема „Реконструкция на ахилесовото сухожилие със семитендинозуз при застарели руптури“. Това е рядка операция на стари травми, при която се взима сухожилие от бедрото и се изгражда наново ахилесовото сухожилие. Описаният в научния доклад пациент след извършената операция отново играе футбол и тича безпроблемно.