Tag Archives: родилно отделение

За любовта към децата и съвършеното съвършенство

За любовта към децата и съвършеното съвършенство

Д-р Стефка Дамянова завършва медицина през 1987 г., а специалност педиатрия взима през 1995 г. Целият си професионален живот посвещава на децата – има 32 години стаж като педиатър, а 13 от тях е педиатър в неонатологично отделение. Всичките тези 13 години д-р Дамянова работи в акушер-гинекологичното отделение на МБАЛ „Света София“.

Започнала навремето работата си като педиатър в Мадан по разпределение и работила там 7 години. Взимайки специалност, станала педиатър реаниматор в Центъра за спешна медицинска помощ в Пловдив. Тези 8 години от живота си д-р Стефка Дамянова нарича „мелница за души“. „Емоционално и физически преминах през много тежки моменти и изпитания, но ги приемах за нещо нормално. Така разбирах работата си, обичах я и нея, и тръпката, и адреналина. Можех да започна работа в кабинет, но не беше моето. Имах нужда от тази динамика, тя ме държеше“, споделя педиатърката.

След време обаче животът й дал възможността за промяна и тя заминала за София. Така професионалната й биография се сдобила с 3 години работа като общопрактикуващ лекар. „От призванието си човек не може да избяга и така през 2008 година отново се върнах към бебетата – в АГО на МБАЛ „Света София““. Тогава, 2 години след откриването на болничния комплекс, в екипа я посрещнали колеги неонатолози, от които д-р Стефка Дамянова споделя, че научила много.

Родена в Чепеларе, живяла в Пловдив, Мадан и в София, д-р Стефка Дамянова признава, че през годините понякога я е теглило обратно към Пловдив. Но нещо магично винаги я задържало тук. „Всъщност причината да съм тук толкова години са колективът и неговият ръководител доц. Валентина Мазнейкова“, уточнява тя. Навремето последвала мечтата на майка си, която искала да следва медицина, но не я приели по политически причини. Насочила дъщеря си да изпълни нейната мечта, но с такт и хитрост – с книги и филми на лекарска тематика. Сега д-р Дамянова вярва, че човек има предначертан път, който трябва да извърви и „пробваш ли да излезеш от пътя, съдбата те санкционира“.

Разказва още, че въпреки практиката й и като личен лекар, отдавна вече не може да работи с възрастни пациенти. Основната причина за това е убедена, че се крие в любовта й към децата. Днес педиатърката знае, че с бебетата се разбира по-добре, отколкото с възрастните. Сякаш има някаква връзка с новородените, взаимна любов, разбират се по таен начин. Те й носят удовлетворение, удоволствие и любов. „Всички деца чувствам като мои! От целия колорит на педиатрията точно новородените бебета ми дават всичко!“

Обикновеният работен ден на д-р Дамянова включва цялостната грижа за новороденото бебе – ваксини, изследвания, ушен тест за слухова проходимост, всичко, което изискванията за добрата медицинска практика налагат. Тя е сред първите, които поемат новороденото бебе, като се роди – веднага след раждането го поема детски екип, за да се обработи пъпната връв, да се аспирират носле и стомахче, ако е необходимо. Д-р Дамянова го носи в специално затоплено кътче с много любов и нежни приказки – „вярвам, че новороденото трябва да се посрещне с добри думи, с добри пожелания, затова им говоря много!“

Първият глас, който чуват, е нейният. Това обяснява защо, когато ги доведат по-късно за консултация при нея, всички бебета й се усмихват. И никога не плачат. Влизат и мълчат. Излизат и плачат. През смях си спомня за скорошна история – отчаян татко помолил да направи запис с гласа й като спасение от безкрайния рев вкъщи. И д-р Стефка Дамянова се съгласила – винаги е готова на всичко, защото за нея „новороденото бебе е съвършеното съвършенство“.

На добър час на всички ученици!

На добър час на всички ученици!

Попътен вятър на всички ученици пожела доц. Валентина Мазнейкова от лятната сцена на Борисовата градина, където се проведе празникът на портала за женско и семейно здраве „Мама, татко и аз” – „От първи дъх до първи клас”. Събитието беше открито от кмета на София Йорданка Фандъкова и беше посветено на възможността учениците и техните родители да се срещнат със специалистите, които всеки ден създават чудото на живота.

Стотици малки и големи деца и техните родители се събраха на празника в навечерието на първия учебен и изпълниха слънчевия ден с веселие и музика.

В изложението участва със свой щанд и отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“, където консултации даваха д-р Поли Горанова и д-р Катерина Чачева. Лично дойдоха да поздравят доц. Валентина Мазнейкова десетки семейства, чиито дечица са се появили в живота им благодарение на нея. Организаторите бяха предвидили и вълнуваща томбола, в която участва и МБАЛ „Света София“. Една дама спечели безплатен преглед при д-р Илияна Мазнейкова, а други две – 4D ултразвуково изследване при доц. Валентина Мазнейкова.

Хайгашот Агасян, Нора Караиванова, детски ансамбъл „Пламъче“, Мария Агапиу и водещата Ева Павлова бяха част от забавната програма, която продължи до привечер.

МБАЛ „Света София“ пожелава на всички ученици и техните семейства спокойна и изпълнена с положителни емоции учебна година!

Усмивката на отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“

Усмивката на отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“

Деница Иванова е родена преди 28 години в Мездра. Завършва гимназия в родния си град в паралелка за счетоводство и контрол. Там придобива знания, които в момента със сигурност ще й бъдат от полза. Защото това е Деница Иванова – новата старша акушерка на отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“.

Макар че никой в семейството на Деница Иванова не работи в сферата на здравеопазването, тя от малка е привлечена от медицината. Спомня си, че още от детската градина я теглело някак непрекъснато да се грижи за куклите и да ги лекува, а освен това доста е помагала и в отглеждането на по-малкия й с 5 години брат. Така след време се стига до момента, в който Деница Иванова решава да стане акушерка и да участва в чудото на раждането на новия живот. Започва да учи за акушерка във филиала на Медицински университет-София във Враца. След като завършва, една година пътува всеки ден от и до Мездра, за да работи в София.

Но преди малко повече от година решава, че трябва нещо да промени, да се отдаде изцяло на професията и да се премести. Вижда обявата на МБАЛ „Света София“ за свободно работно място за акушерка и се явява на конкурса. Признава, че е кандидатствала в още няколко болници, но само тази й е допаднала като атмосфера, отношение към персонала, сплотеност на екипа и подход към иновациите и съвременната апаратура.

Така непрекъснато усмихната Дени започва работа в отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“ и много бързо се вписва в екипа. Днес тя една от най-младите старши сестри на отделения в страната, но не мислете, че не го е постигнала с отговорност, сериозно отношение и много, много работа.

Всъщност всичко станало като в приказка – наложило се да замества досегашната старша акушерка на отделението по време на годишната й отпуска. И успяла да се справи с възложената й отговорност така, че не само се доказва пред екипа, но и самата старша акушерка я препоръчва за свой заместник, когато идва моментът за оттеглянето й.

Работата въобще не е лесна, но Дени споделя, че професията не само не й тежи, а всъщност осмисля целия й живот. Признава, че понякога физически грижата за пациентките не е лека, но тогава винаги може да разчита на подкрепата на колегите си.

Вие вероятно виждате едно младо и крехко момиче, но истината е, че тя така може да ви вземе кръв, че изобщо и да не усетите – изключително бързо и безболезнено. Освен това вечно усмихнатата старша акушерка на МБАЛ „Света София“ слага абокатите на пациентките, следи за състоянието им, сменя превръзки и памперси, бие инжекции, грижи се за храната на пациентките и бебетата им. Сега обаче, с поемането на новата длъжност, тя трябва да поеме и допълнителни ръководни и административни функции. Трябва да контролира работния процес на акушерките и санитарите от отделението по акушерство и гинекология, да прави заявки за консумативи, храна и лекарства, да изготвя работните графици.

Всъщност със сигурност знаете, че акушерката участва активно в израждането и първата грижа за бебетата, но Деница Иванова е анестезиологична акушерка. Това означава, че нейн ангажимент са всички пациентки в родилните зали. По време на секцио, се поставя спинална упойка и анестезиологичната акушерка контактува с пациентката, непрекъснато следи състоянието й по време на операцията, успокоява я… По време на естественото раждане и гинекологичните операции тя също асистира на анестезиолога в работата му.

Освен МБАЛ „Света София“, другата й страст е един голдън ретривър на две години и половина, на когото обръща внимание след работа. Заедно тичат в парка, обича да го води и на планина. Обича и да чете много, наскоро много силно я впечатлила „Чернобилска молитва“ на Светлана Алексиевич.

Природата я презарежда, но освен дългите разходки Деница Иванова споделя, че много обича да прави сладкиши, макар и да не й личи. Разказва, че често експериментира с различни рецепти и добавя през смях, че повечето й се получават.

Попитахме я кой работен ден никога няма да забрави. А тя отвърна, че всеки един работен ден й е незабравим, защото вижда появата на новия живот и щастието, което внася в живота на толкова много хора. Понякога и тя плаче заедно с майките, в мига, в който виждат детето си за първи път. Защото за да си акушерка, освен умения и знания, трябва да имаш и сърце.

Пътят от журналистиката до МБАЛ „Света София“

Пътят от журналистиката до МБАЛ „Света София“

Можете напълно да ни вярвате, че Гордана Глигоров е сред най-добрите хора, които някога можете да срещнете. А това може да ви се случи в отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“. Там Гордана Глигоров работи като медицински секретар  от 21 януари 2013 г. До ден днешен си спомня съвсем точно тази дата, защото се случило така, че тогава в отделението празнували Бабинден по стар стил. Така този ден се оказал за Гордана двойно вълнуващ. От една страна, защото бил първият й работен ден в болницата, а от друга – защото в отделението празнували този ден точно така, както обичаят повелява. И по този начин, с ритуала „поливане“, изразяващ уважението към най-възрастната акушерка, сякаш и на Гордана Глигоров й тръгнало по вода. Днес тя е наистина безценна за отделението, макар и като студентка въобще да не подозирала накъде ще я отведат пътищата на живота.

От дете Гордана Глигоров мечтаела да стане журналистка. И тази нейна голяма мечта била на път да се сбъдне – успешно завършва журналистика в Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. Престижната специалност й дава възможността да започне работа в БНТ, където работи цяла година. С всеки изминал ден обаче Гордана се убеждавала все повече и повече, че това не е нейното призвание. Била много притеснителна, а и усетила, че всъщност публичните изяви въобще не й допадат. През тази година живеела под непрекъснат стрес, защото след работа многократно изживявала случилото се през деня.  Мисли, че причината за това се крие в нейната самокритичност, но ние знаем, че това е едно от качествата й, които я правят изключителен медицински секретар. А тя е такава, защото е истински перфекционист. Със сигурност за перфектната й работа й помага и завършеният интензивен курс по оперативно счетоводство, не само ерудицията, придобита във Факултета по журналистика и масова комуникация.

Всъщност да си медицински секретар може да ви звучи като лесна за вършене работа, но това въобще не е така. Медицинският секретар на отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“ е последната бариера между болницата и света. Денят на Гордана Глигоров започва сутрин с проверка дали всички пациентки са чекирани с личните си карти, дали правилно са попълнени всички документи на новоприетите пациентки, а те никога не са малко. В 8 часа присъства на рапорта на лекарите от отделението. Тогава разбира колко и какви пациенти ще изписва, какви са планираните операции, колко са очакваните раждания за деня. Това й дава възможност да започне да планира работата си, да организира какви документи ще са й необходими и да се погрижи да бъдат изрядни. Този нейн ангажимент е от изключителна важност, защото една грешка в отчетите към здравната каса, например, би довела до сериозни финансови загуби за болницата. Понякога трябва да бъдат изписани 5-6 пациентки, а тя отговаря за изрядното изготвяне на всички документи – дали се е разписал всеки там, където трябва, всичко ли е точно и правилно попълнено в историята на заболяването на пациентката, налични ли са направленията.

Гордана Глигоров изготвя и болничната документация за самите пациентки – необходимите документи след изписването им, болничните им листове. Част от тях са допълнително здравно осигурени и това изисква съставянето на различни допълнителни документи. Благодарение на нея отчетите на МБАЛ „Света София“ към Столична регионална здравна инспекция се подават винаги в срок, съвършено прецизно съставени до най-дребния детайл, а това се прави всеки месец, на всяко тримесечие и година. Благодарение на Гордана са изрядни и отчетите на отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“ към здравната каса, защото тя се грижи всеки един пациент да бъде правилно кодиран в системата.

И ако всичко това ви се струва малко, трябва да допълним, че Гордана непрекъснато отговаря на пациентските телефонни обаждания в отделението, компетентно реагира на всички въпроси, които й задават за различните медицински манипулации. Нейна е отговорността и за  подготвянето на документите за онкокомисия на онкоболните пациентки на отделението.

Всеки ден по цял ден Гордана е в помощ на пациентите и на целия екип на отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“ – помага на когото с каквото може.

Сигурно обаче през цялото време ви е любопитно каква история се крие зад интересните имена на Гордана Глигоров. Нека ви разкажем и за това. Гордана е родом от Босилеград, Сърбия. В София идва през 1997 г., заради образованието си по журналистика и това предначертава целия й живот. После в България идва и сестра й, която учи медицина в Стара Загора. Завършват и двете сестри остават в България. Въпреки това обаче, Гордана споделя, че често вижда майка си, ходи си до Босилеград поне два пъти месечно. Майка й съвсем скоро ще се пенсионира, през септември, но категорично отказва след това да дойде да живее с дъщерите си. Така че пътуванията на Гордана по маршрута София-Босилеград-София ще продължат, тъй като тя не може без майка си, а екипът на отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“ не може без нея.

 

 

Бъдещето на българската медицина

Бъдещето на българската медицина

Както вече знаете, в няколко последващи материала ви представяме новата надежда на българската медицина – нашите специализанти, избрали да се развиват като медици в родната си страна. Днес ще ви запознаем с един лекар-специализант, който ще ви докаже, че сред най-добрите все още срещат и такива, които искат да останат в България.

Д-р Катерина Чачева завършва Медицински Университет-София с пълно отличие през 2017 г. За постижението, че е получавала само пълни шестици през 6-те си години на обучение по медицина, е удостоена с най-високото отличие – „Златен Хипократ“. Разказва, че преди време, спечелилите „Златен Хипократ“ медици са можели да избират къде искат да специализират без конкурс. Вече не е така, но блестящото й представяне в университета със сигурност допринася за факта, че д-р Катерина Чачева чудесно се вписва в екипа на отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“ като специализант.

Преди да избере болницата, в която иска да специализира акушерство и гинекология, д-р Чачева стажува във Франция в клиника по акушерство и гинекология в болница Tenon и в спешно отделение на болница Saint-Antoine. Стажът й в Париж не я затруднява, защото освен немски и английски, д-р Чачева владее и френски език. А когато стажът й свършва, се завръща в България.

Представяме ви д-р Катерина Чачева!

 

Д-р Чачева, с какво ви привлече лекарската професия?

Още от малка съм си се представяла точно такава – лекарка. Това е единственото нещо, с което съм искала да се занимавам. Никога не съм била привлечена от друга професия, въпреки че майка ми е учител, а баща ми – военен служител.

Защо избрахте тази специалност?

Избрах акушерството и гинекологията, защото това е една от малкото специалности в медицината, които са изключително позитивни и виждаш резултата от усилията си веднага. Срещаш щастието в очите на родителите, изпитваш радостта да държиш новия живот в ръцете си. А това е безценно! Наистина никога не съм си се представяла като друг специалист, освен като лекар.

 

А с какво ви затруднява?

Не бих ги нарекла точно трудности, по-скоро се налага да правя компромиси със себе си – с личния и със социалния си живот. Защото когато имаш желание и амбиция, нещата се получават и трудностите всъщност са предизвикателства, които те мотивират да покажеш най-доброто от себе си.

Защо решихте да останете в България, вместо да изберете по-високия стандарт на живот в чужбина?

Реших да остана тук, защото вярвам, че за да има напредък в медицината в България, младите трябва да остават и да се развиват тук. Не казвам, че те не трябва да ходят на обучения в чужбина, напротив – трябва, но след това трябва да се връщат и да прилагат натрупания опит тук.

А защо избрахте да се развивате в МБАЛ „Света София“?

Доц. Валентина Мазнейкова, като доказан специалист във феталната морфология, е основен фактор за моето решение. В МБАЛ „Света София“ ме привлече идеята да работя и да се уча от нея. От всички направления в специалността, най-голям интерес за мен представлява феталната морфология на плода, затова тук е правилното място за мен да се развивам професионално. Освен това ме привлече и базата на обучението – нова болница със свръхмодерна апаратура, както и младият деен екип. Истината е, че е изключително важно в каква среда ще попаднеш като млад лекар, защото тогава си неопитен, несигурен, все още без необходимите практически познания. Безкрайно съм благодарна на хората, от които се уча!

 

Когато не знаеш колко е раздаденото от теб щастие

Когато не знаеш колко е раздаденото от теб щастие

Невенка Попова не е броила колко бебета са дошли на този свят, благодарение на нея. Но ясно помни, че последното родено в Радомир бебе е сред тях. Тя е акушерка през целия си смислен живот – вече 44 години. От тях първите 30-ина работи в болницата в Радомир, докато през 2009 г. тя не затваря. Оттогава Невенка помага на родилките и се грижи за новородените в клиниката по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“.

Невенка Попова разказва, че е започнала да работи като акушерка на 22 години някак си естествено, без да се замисли. Познавала е много акушерки в родния си Радомир и винаги се е възхищавала на уважението, с което се е отнасял към тях градът. Споделя, че акушерството е всичко, което някога е искала. То е нейното призвание, отдала му се е с много любов и то точно на 14 февруари – празника на любовта. И от този нейн първи работен ден нататък работата за нея е точно това – любов.

Попада в МБАЛ „Света София“ съвсем случайно – вижда обява за работа, кандидатства и я наемат веднага след затварянето на радомирската болница. През първите години започва да работи изключително дейно с доц. Валентина Мазнейкова, за която разказва, че е работела неописуемо активно, непрекъснато е била на разположение на отделението и денем, и нощем. След това е започнала да асистира и на други страхотни професионалисти – д-р Илияна Мазнейкова, д-р Илиана Христова, д-р Александър Кобаков, д-р Виктор Новачков, д-р Стефка Дамянова, д-р Цветана Джурова и други. Изпитва дълбока благодарност към всички лекари, с които е работила, към всички колеги от операционния блок. Благодарна е и на семейството си за подкрепата и разбирането, че не е била до тях на всички празници, защото човешкият живот за нея е най-важен.

 

По лични причини акушерка Невенка Попова е благодарна и на д-р Христо Мазнейков, който е оперирал тазобедрената става на мъжа й. Година и половина е бил с патерици, но д-р Мазнейков не се е отказал и го е изправил на крака. В отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“ са му направени и две успешни дисколизи, в отделението по хирургия са го оперирали от две хернии, а в отделението по офталмология – две лещи. Така животът на акушерката и на цялото й семейство е свързан завинаги не само служебно, но и емоционално с тази болница.

Тя пък се отплаща всяка работна минута с всеотдайността и професионализма си. Все още всеки ден пътува до и от Радомир, за да се грижи за появата на новия живот и първите му дни в МБАЛ „Света София“. Споделя, че има моменти, в които не бърза, а тича по време на нощно дежурство.

Едно новородено бебенце не можеш да го оставиш и за минута“, разказва за професионалните грижи в клиниката по акушерство и гинекология Невенка. Тя се грижи за жената, която идва да роди – от записа на тоновете на бебето, през подготовката й за раждането, поставянето на абокат и настаняването й в родилната зала. След прегледа може да се наложи да извърши още манипулации – да сложи система, да обезболи родилката, или да следи сърдечните тонове на раждащото се бебче. Акушерката участва активно в раждането, в реанимацията на бебето, както и ако се налага, във включването на кислород, лекарства, или пък го поставя в кувьоз. Тя следи за всичко, стои плътно до гинеколога, анестезиолога, реаниматора. Изцяло обгрижва и родилките, раздвижва ги след раждането, следи да няма усложнения. Радва се, че все по-често започват да идват в родилното отделение и чужденки, преди два дни са изписали родилка от Китай. Приема го като висока оценка за професионализма на родилното отделение.

Най-тъжен е споменът й за раздялата с радомирската болница, но най-щастливият момент в живота й също е свързан с професията й на акушерка. Тя е изродила внука си Лъчезар на 1-ви септември 2002 г. Отстрани изглежда като двоен героизъм, че е участвала в раждането на собствената си дъщеря Диана. Но Невенка, разбира се, се е справила чудесно, въпреки че раждането е било по естествен път и е отнело от 9 часа сутринта до 22,10 часа. Признава, че най-голямото щастие в живота й са три раждания – на внука й и на двете деца на племеничките й.

Но скоро Невенка ще спре да пътува всеки ден от Радомир до София и обратно, за да помага при раждането на бебета и да се грижи за тях и майките им. Заради отдавна заслужената си почивка. А нейното място ще остане свободно. За да бъде заето от следващата всеотдайна акушерка, благодарение на която МБАЛ „Света София“ ще бъде мястото на раждане на все повече и повече нов живот. За да ни има не само нас, но и тези след нас.

Липсата на Невенка Попова със сигурност ще се усеща дълго в клиниката по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“. Но вратите й са винаги отворени както за опитни, така и за току-що завършили акушерки. Ако искате да поемете щафетата на щастието от Невенка Попова, пишете ни на svsofia@mbal-sofia.com, или заповядайте на място в клиниката по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“. Добре сте дошли!