Tag Archives: родилен дом

Усмивката на отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“

Усмивката на отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“

Деница Иванова е родена преди 28 години в Мездра. Завършва гимназия в родния си град в паралелка за счетоводство и контрол. Там придобива знания, които в момента със сигурност ще й бъдат от полза. Защото това е Деница Иванова – новата старша акушерка на отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“.

Макар че никой в семейството на Деница Иванова не работи в сферата на здравеопазването, тя от малка е привлечена от медицината. Спомня си, че още от детската градина я теглело някак непрекъснато да се грижи за куклите и да ги лекува, а освен това доста е помагала и в отглеждането на по-малкия й с 5 години брат. Така след време се стига до момента, в който Деница Иванова решава да стане акушерка и да участва в чудото на раждането на новия живот. Започва да учи за акушерка във филиала на Медицински университет-София във Враца. След като завършва, една година пътува всеки ден от и до Мездра, за да работи в София.

Но преди малко повече от година решава, че трябва нещо да промени, да се отдаде изцяло на професията и да се премести. Вижда обявата на МБАЛ „Света София“ за свободно работно място за акушерка и се явява на конкурса. Признава, че е кандидатствала в още няколко болници, но само тази й е допаднала като атмосфера, отношение към персонала, сплотеност на екипа и подход към иновациите и съвременната апаратура.

Така непрекъснато усмихната Дени започва работа в отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“ и много бързо се вписва в екипа. Днес тя една от най-младите старши сестри на отделения в страната, но не мислете, че не го е постигнала с отговорност, сериозно отношение и много, много работа.

Всъщност всичко станало като в приказка – наложило се да замества досегашната старша акушерка на отделението по време на годишната й отпуска. И успяла да се справи с възложената й отговорност така, че не само се доказва пред екипа, но и самата старша акушерка я препоръчва за свой заместник, когато идва моментът за оттеглянето й.

Работата въобще не е лесна, но Дени споделя, че професията не само не й тежи, а всъщност осмисля целия й живот. Признава, че понякога физически грижата за пациентките не е лека, но тогава винаги може да разчита на подкрепата на колегите си.

Вие вероятно виждате едно младо и крехко момиче, но истината е, че тя така може да ви вземе кръв, че изобщо и да не усетите – изключително бързо и безболезнено. Освен това вечно усмихнатата старша акушерка на МБАЛ „Света София“ слага абокатите на пациентките, следи за състоянието им, сменя превръзки и памперси, бие инжекции, грижи се за храната на пациентките и бебетата им. Сега обаче, с поемането на новата длъжност, тя трябва да поеме и допълнителни ръководни и административни функции. Трябва да контролира работния процес на акушерките и санитарите от отделението по акушерство и гинекология, да прави заявки за консумативи, храна и лекарства, да изготвя работните графици.

Всъщност със сигурност знаете, че акушерката участва активно в израждането и първата грижа за бебетата, но Деница Иванова е анестезиологична акушерка. Това означава, че нейн ангажимент са всички пациентки в родилните зали. По време на секцио, се поставя спинална упойка и анестезиологичната акушерка контактува с пациентката, непрекъснато следи състоянието й по време на операцията, успокоява я… По време на естественото раждане и гинекологичните операции тя също асистира на анестезиолога в работата му.

Освен МБАЛ „Света София“, другата й страст е един голдън ретривър на две години и половина, на когото обръща внимание след работа. Заедно тичат в парка, обича да го води и на планина. Обича и да чете много, наскоро много силно я впечатлила „Чернобилска молитва“ на Светлана Алексиевич.

Природата я презарежда, но освен дългите разходки Деница Иванова споделя, че много обича да прави сладкиши, макар и да не й личи. Разказва, че често експериментира с различни рецепти и добавя през смях, че повечето й се получават.

Попитахме я кой работен ден никога няма да забрави. А тя отвърна, че всеки един работен ден й е незабравим, защото вижда появата на новия живот и щастието, което внася в живота на толкова много хора. Понякога и тя плаче заедно с майките, в мига, в който виждат детето си за първи път. Защото за да си акушерка, освен умения и знания, трябва да имаш и сърце.

Кое е първо за държавата – кокошката, или яйцето?

Кое е първо за държавата – кокошката, или яйцето?

Тази година месец юли беше натоварен, но и щастлив за отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“, тъй като се родиха 58 бебета. За сравнение ще ви споделим, че от началото на годината новородените в отделението са 295, на фона на 221 за първите 7 месеца на минала година, 200 за същия период през 2017 г., и 190 бебета от януари до юли включително през 2016 г. Така че видимо промяна в броя на ражданията в болницата има и тя е положителна. Но има ли зад тези резултати нещо невидимо за пациентите – решихме да попитаме доц. Мазнейкова.

 

Доц. Мазнейкова, раждаемостта в страната намалява, а броят на ражданията в МБАЛ „Света София“ се увеличава. На какво отдавате този факт?

– Да, така е, резултатите ни са чудесни, въпреки че раждаемостта в страната намалява и смятам, че го дължим на няколко фактора. На първо място, ние винаги сме се стремили към поддържането на изключително високото професионално ниво на медицинския ни екип. Второ, не може да се отрече, че утвърждаването на една болнична структура отнема време и именно с изминаването на времето се увеличи доверието на пациентите към МБАЛ „Света София“. Трето, ние винаги сме държали родилките да имат избор и сме залагали на разнообразието – при нас те имат алтернатива на стандартното нормално раждане, например, могат да родят във водна среда. Съществуват, разбира се и чисто технически фактори, каквито са разширението на отделението, увеличаването на броя на леглата, ремонтирането и реновирането на различни зони.

 

Доц. Мазнейкова, среща ли отделението някакви трудности с ражданията и какви са те?

– Да, всъщност трудности винаги има, но в случая те не са толкова със самите раждания, колкото с определения престой за майката и детето. Например, НЗОК заплаща 3-дневен престой в болницата за майка, родила по естествен начин, също толкова дни и ако бебето е здраво. 4 дни престой е определен за родилка след Цезарово сечение, 5 дни за новородено с проблеми. Излиза, че ако детето е без проблеми, според здравната каса престоят му трябва да е 3 дни, но на майката след секцио – 4. При естествено раждане и бебе с усложнения – майката трябва да остане 3 дни, а бебето 5.

 

Искате да кажете, че някой трябва да дойде да вземе бебето, но без майката, или обратното – майката да си тръгне без бебето?

– Да, де юре според здравната каса трябва или да изпишем родилката преждевременно и да не ни бъде платена 4-дневната клинична пътека, или детето да се прибере у дома без майката, или майката без бебето. Де факто не постъпваме така, но е в наш ущърб.

 

Само при извършването на секцио ли се среща този проблем?

– Не, за съжаление, разминаване има не само в случаите с извършване на Цезарово сечение. Ако бебенцето има някакви проблеми, клиничната пътека предвижда престоят му да бъде 5 дни. Ако е родено със секцио – майката трябва да остане 4 дни, а бебето 5. Но ако раждането е протекло по естествен път – престоят на майката е 3 дни, а на бебе с усложнения 5. Всъщност няма разминаване единствено при естествено раждане и новородено в чудесно следродилно здравословно състояние.

 

Често ли се случва този парадокс в МБАЛ „Света София“?

– Сами преценете. Ние се грижим за новородени с първа степен на тежест на усложненията. Това означава, че те могат да имат някакви дихателни проблеми, забавена адаптация и други леки усложнения. Могат да се налагат изследвания на кръвни показатели или билирубин, поставянето в кувьоз или кислородна палатка, включването на система или фототерапия. 10% от новородените са недоносени по статистика и имат нужда от допълнителни грижи, но не са само те, разбира се.

 

Какво излиза, доц. Мазнейкова, кое е по-важно – бебето или майката?

– За нас са еднакво важни и родилките, и новородените. И в двата случая става дума за човешки живот. Има ограничения, но ние не можем да изпишем отделно майката от детето й, тъй като следродилният период е изключително важен за тях.

 

А как мислите, престоят на майката и бебето достатъчен ли е като продължителност?

– Лично аз мисля, че както краткият, така и продължителният болничен престой носят рискове. Вярвам, че той трябва да бъде съобразен с индивидуалните нужди на майката и бебето. Ще кажа за сравнение, например, че в САЩ през 90-те години на миналия век тенденцията е била да бъдат изписвани родилките до 24 часа след раждането. През 1996 г. е въведен до 48-часов престой за естественото раждане и до 96-часов за секцио. Това става факт, заради натиска на майките да се прибират у дома час по-скоро.

 

А в Европа?

– Тенденцията в страните от западна Европа през годините също е към съкращаване на престоя. В Холандия средният престой през 2010 г. е 2,1 ден, във Франция през 2011 г. 4,2 дни. Днес най-кратко остават в болницата след естествено раждане майката и бебето във Великобритания – едва ден и половина. Световната здравна организация предлага минимум 24 часа престой след естествено раждане, но според данните й 83% от родилките напускат родилните отделения преди тези часове да изтекат. Минималните дни варират в различните държави според здравословното състояние на майката и плода. Така би трябвало да бъде и тук.

 

Вие лично какво бихте препоръчала?

– Ражданията не могат да бъдат определени според единни параметри, защото всяко раждане протича различно. Затова следродилният болничен престой трябва да бъде съобразен изцяло със здравословното състояние на родилката и новороденото, но като се възприемат за едно неделимо цяло, без да бъдат допускани повече парадокси. НЗОК трябва да има отношение към плащането на услугата раждане, но колко да бъде продължителен престоят, трябва да бъде решение на медицинския екип. Защото една родилка може да е в състояние да си тръгне бързо, други могат да имат усложнения и за тях 3-4 дни не са достатъчни. До днес никой не е остойностил един леглоден според различните типове пациенти – новородено, родилка, както и според различните типове дейности като реанимация, долекуване и т.н. А България има нужда от мерки за повишаването на раждаемостта, а не от затруднения в тази посока.

Интервюто взе: Мартина Павлова