Tag Archives: ортопедия

От Кипър, през Украйна, до България – пътят на един чуждестранен студент по медицина

От Кипър, през Украйна, до България – пътят на един чуждестранен студент по медицина

Лоизос Диамантис е на 33 години и е от Кипър. Преди 6 години, като се уволнил от казармата, кандидатствал медицина в Киевския Национален Медицински Университет „Александър Богомолец“ и го приели. Наскоро завършил и дошъл моментът да избере в коя болница би искал да се проведе тримесечният му задължителен стаж. И избрал отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“.

Възможностите му, разбира се, не били никак малко. Можел да отиде и в Кипър, за да е близко до семейството си, можел и да остане в Киев, а имал и други предложения. Но Лоизос Диамантис искал да придобие нов опит и нещо го привлякло към България. Сега е много щастлив от направения избор. Разказва въодушевено, че е попаднал в едно невероятно отделение, където всички се отнасят с него изключително приятелски.

„Отношението на целия екип към мен надскочи стотици пъти всичките ми очаквания! Д-р Христо Мазнейков обяснява много търпеливо, а освен това има невероятни знания! Когато го питам нещо, не само че винаги ми отговаря, но и дообогатява знанията ми с още допълнителна информация. Д-р Михаил Вулджев пък за мен е направо гений“, разпалено разказва Лоизос Диамантис.

Чуждестранният студент си мислел, че като дойде на стаж в отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“, никой няма да му обръща внимание, но се оказало точно обратното. Разказва още, че лекарите в екипа се отнасят с него като с лекар, като с равен, а той е трогнат, защото това не спира да го изненадва.

„Получавам безценна информация, специализантите тук също са много услужливи и помагат. Позволяват ми наистина да действам, а не само да наблюдавам. Участвам в прегледите, а това много му е важно за мен – да наблюдавам как ортопедите диагностицират пациент, когато дойде с оплаквания. Ако, примерно, прегледът протече за 30 минути, после ми отделят поне още 10 минути, за да ми обяснят на английски език подробно случая. Те си удължават работното време заради мен, за да мога аз да разбера всичко“, допълва стажантът.

Разказва още, че в операционната зала сестрите го викат, ако предстои някаква манипулация, която иска да практикува. Анестезиолозите на болничния комплекс също отговарят на всичките му въпроси и му обясняват детайлно. Споделя още, че всички му отделят много време, за да му обяснят нещо ново, или за да подобрят нещо вече усвоено, а това го прави много щастлив с направения избор. Отсега на Лоизос Диамантис му е тъжно, че на 19 февруари стажът му в отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“ ще свърши.

След стажа си в България, бъдещият ортопед трябва да реши къде иска да специализира. Още не е решил, защото има оферти от Кипър, Великобритания, Германия и лично от д-р Христо Мазнейков.

„Честно казано, шефът ще реши къде ще специализирам ортопедия“, шегува се Лоизос Диамантис. „Шефът“ всъщност е годеницата му Марилена Георгиалис, която също е родом от Кипър. И тя е дипломиран лекар, наскоро започнала специализацията си по образна диагностика в Германия. Това чувствително наклонява бъдещото решение на Лоизос към тази държава, но не крие, че сърцето му го тегли към МБАЛ „Света София“.

„Това, което преживявам и виждам тук – високото ниво на практикуваната медицина, свръхмодерната техника, невероятната атмосфера в отделението по ортопедия и травматология, е невероятно! Не бих могъл да направя по-добър избор“, развълнувано споделя Лоизос Диамантис месец преди стажът му в болничния комплекс да свърши. А след него в МБАЛ „Света София“ ще дойдат следващите стажанти и специализанти, защото грижата за изграждането и усъвършенстването на медицинските специалисти е сред водещите цели и отговорности на целия екип.

БФС награди д-р Христо Мазнейков за цялостния му принос

БФС награди д-р Христо Мазнейков за цялостния му принос

Специална награда връчиха от Българския Футболен Съюз на д-р Христо Мазнейков на юбилейната ХХ Международна конференция по спортна медицина. Цялостният принос на прочутия ортопед към футбола и спортната травматология беше отличен пред участници от няколко държави, сред които бяха проф. Христос Папагеоргиу (Гърция), проф. Златко Темелковски (Македония), Клиф Итън (Англия), д-р Мануел Риго (Испания) и много други. Интересното в случая беше, че на едно място се събраха тримата председатели на Балканската асоциация по артроскопия, спортна травматология и колянна хирургия – настоящият председател проф. Христос Папагеоргиу и двамата негови предшественици д-р Мазнейков и проф. Темелковски.

Отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“ както винаги взе дейно участие в конференцията. Бяха изнесени два доклада, дело на д-р Христо Мазнейков, и един съвместен на д-р Михаил Вулджев и д-р Филип Койнарски.

Научната разработка на д-р Христо Мазнейков е посветена на интересната тема „Индивидуална хирургия на предна кръстна връзка“ и разглежда из основи всички оперативни техники за реконструкция на предна кръстна връзка. Акцентът пада върху мнението на автора, че подходът трябва да бъде индивидуален, а не универсален към всички пациенти. Например, за операция на 40-килограмова балерина изборът на оперативна техника трябва да бъде един, но при реконструкция на предна кръстна връзка на 130 кг. атлет не може да се приложи същият оперативен подход. Научният доклад на д-р Христо Мазнейков доказва, че трябва да се намери точната операция за точния пациент, т.е. първо трябва да се анализира конституцията на тялото, типът на мускулатурата и изискванията към физически и спортни натоварвания. И когато се вземат предвид всички тези фактори и се избере правилният хирургичен подход – тогава можем да очакваме и най-добрите резултати. А това може да се случи единствено на базата на опита на хирурга, на когото лежи отговорността да има знанията и опита да прецени коя е правилната техника за конкретния пациент.

По време на последвалата доклада разгорещена дискусия беше обширно анализиран въпросът дали 6 месеца са достатъчни, за да се възстанови артифициалната предна кръстна връзка. Благодарение на дискусията се изясни, че много рехабилитатори изпитват проблем, затова по-добро решение след този вид операция би било активните футболисти да се връщат след около 8 месеца в активна игра.

На юбилейната конференция д-р Михаил Вулджев и д-р Филип Койнарски представиха разработката си на тема „Реконструкция на ахилесовото сухожилие със семитендинозуз при застарели руптури“. Това е рядка операция на стари травми, при която се взима сухожилие от бедрото и се изгражда наново ахилесовото сухожилие. Описаният в научния доклад пациент след извършената операция отново играе футбол и тича безпроблемно.

Да ръководиш отделение на 33

Да ръководиш отделение на 33

Д-р Михаил Вулджев завършва медицина през 2010 г. в Медицински Университет-София. Една година преподава в Медицински колеж „Йорданка Филаретова“ мануално мускулно тестуване и клинична практика, а успоредно с това специализира физиотерапия. През цялото това време обаче започва да го привлича все повече и повече друга специалност – ортопедията и травматологията. Споделя, че основната причина за това вероятно е силното му влечение към различни спортове. Затова, когато вижда обява за специализант в отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“, съвсем инстинктивно кандидатства наново. Така попада в отделението, ръководено от д-р Христо Мазнейков.

Следват 5 години, през които д-р Михаил Вулджев специализира ортопедия и травматология, до 2017 г., когато специализацията му приключва успешно. Бързо се оказва обаче, че освен нужните знания, д-р Вулджев се отличава и с много други лични и професионални качества. Така, когато д-р Христо Мазнейков решава да даде път на младите в ръководството на отделението, кандидатурата на д-р Вулджев се оказва най-сериозната за заемането на длъжността. И днес д-р Михаил Вулджев е един от най-младите началници на отделения у нас – едва на 33 г., а вече доказан специалист, поел ръководството на отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“.

Ако подозирате, че зад това стои болезнена амбиция – грешите. Всъщност д-р Михаил Вулджев никога не се е стремил към тази позиция и я е приел не без притеснения. Споделя обаче, че основната причина да се съгласи да оглави отделението е, че това ще му даде възможността непрекъснато да променя, да развива, да подобрява всичко – грижата, медицинските услуги, работната атмосфера.

Младият началник на отделението по ортопедия и травматология споделя, че на първо място поставя ежедневната си цел пациентите да бъдат удовлетворени и щастливи. За него е от изключителна важност да се поддържа високото ниво на медицинските услуги, но няма предвид само по отношение на оперативните интервенции, а и на цялостното обслужване от персонала на отделението – лекари, медицински сестри, санитари, кетъринг и др. Ясно разбира обаче, че за да се случва това, трябва да се грижи и персоналът да е щастлив. Д-р Вулджев е убеден, че поддържането на високото ниво и непрекъснатото подобряване на качеството на извършваните услуги може да стане чрез отчитане на резултатите от работата на отделението, а след това на базата на тези резултати да бъдат взимани решения за промени и подобрения.

Затова вторият приоритет, който новият началник на отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“ си е поставил, е да се фокусира върху персонала. Вярва, че хората винаги трябва да работят в комфортна среда, за да бъдат доволни и да поддържат високо качеството на извършваните медицински услуги.

Разбира се, любопитно е как първоначално д-р Михаил Вулджев се е насочил към медицината, дали произхожда от лекарско семейство… Оказва се обаче, че изборът му на професия първоначално е бил съвсем случаен – по време на средното си образование е учил в паралелка с биология и химия, а в тези класове учениците принципно кандидатстват предимно медицина. Така постъпил и той – кандидатствал, защото бил добър по биология и химия, но без въобще да има ясна представа какво точно го очаква. Днес той е единственият лекар в семейството, но явно тази материя му се отдава донякъде и генетично, защото сестра му Стефка е анестезиологична медицинска сестра.

Новият началник на отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“ споделя обаче, че на мига би станал капитан на яхта. Спира го вътрешният му стремеж да помага на пациентите, а това за него е почти като инстинкт. Да им помогне, да спре болката им, да са удовлетворени  – в това д-р Вулджев вижда смисъла от работата си. Иначе водните спортове са голямата му страст – често отскача до Йонийските острови в Гърция. Занимава се с ветроходство от години, обожава да кара сърф. Преди е плавал с малки лодки, но напоследък повече го привличат яхтите и падъл бордът. Страстта му към пещери, ски, каяк, гмуркане и подводен риболов са основните причини вкъщи да е затрупан с екипировка. Съпругата му обаче няма нищо против хобито му и даже често го придружава по време на тези вълнуващи активни почивки. Това се казва да имаш партньор във всичко – освен всичко останало, тя е психолог по професия, а това й дава възможността да му помага, да му дава обективно мнение на базата на по-различното си виждане за ежедневните въпроси и проблеми, които го вълнуват.

Понякога д-р Михаил Вулджев успява да съчетае полезното с приятното по време на пътуванията си – в началото на годината е бил на курс по раменна артроскопия за експерти във френския курорт Вал д’Изер, но е успял и да покара ски.

Този курс, както и всички новости в сферата на спортната травматология, са негов основен професионален фокус. Най-силно го вълнува артроскопската хирургия и спортните травми. Привърженик е на щадящата хирургия и затова винаги се стреми да работи с минимални разрези и щети. Често го посещават пациенти с хронични заболявания – артрози и износвания на ставите. Но д-р Вулджев винаги прави всичко възможно първо да им помогне неоперативно – с рехабилитация, подобряване на двигателната им активност, модификация на натоварванията, намаляване на теглото им. Ако не помогнат – тогава прибягва до смяна на ставата, но операцията никога не е първата му реакция. Тъй като е блестящ и в операционната зала обаче, често извършва тазобедрени и глезенни артроскопии, въпреки че те не са много популярни и малко специалисти ги правят.

Д-р Михаил Вулджев споделя още, че това, което всъщност най-много го затруднява и днес, е да приема лошите резултати. Все още някак си чувства като собствен неуспех случаите, в които медицината е безсилна да помогне, макар да знае, че това не е така. А животът е това и такива случаи има, д-р Вулджев все още се учи това да не му тежи чак толкова, но всъщност именно това съчувствие ни прави хора.

 

Да подариш крака

Да подариш крака

Това е Анелия Тарейн. Днес тя е вече една усмихната млада дама и даже споделя, че си има приятел, но не това лъчеразно момиче влиза за първи път в кабинета на д-р Христо Мазнейков през 2013 г.

Съдбата на семейството е изключително тежка. Павел Тарейн губи съпругата си, а година по-късно едната му дъщеричка получава луксация на колянното капаче при падане. Проблемът е решен, но три дни по-късно малката Анелия при клякане получава на едното краче същата травма като кака си.

Павел разказва, че тогава е започнало едно неописуемо ходене по мъките – лекар след лекар отхвърлял вероятността проблемът на Анелия да е от медицинско естество. Всички твърдели, че момичето може да ходи, но не иска, а баща й не спирал да търси решение на проблема на детето си.

Когато Анелия за първи път посетила д-р Мазнейков за преглед, тя вече не можела да сгъва и двете си коленни стави. На вратата на ортопеда застанало едно момиче, което едва стояло на краката си, крепено от шини.

Има случаи, които като ги видиш, вече знаеш – или ти ще ги поемеш, или може никой друг да не го направи“, споделя д-р Мазнейков за първата си среща с Анелия. Така през 2013 г. той поема риска и успешно извършва първата операция на момичето, а през 2014 г. – решава проблема и с второто й краче.

Сега тези операции са вече рутинни за екипа, но на практика са въведени за първи път в България през 2010 г. от д-р Христо Мазнейков в отделението по ортопедия на МБАЛ „Света София“. Това става възможно след гостуването на д-р Давид Дежур през 2009 г. за демонстрация на патентования от него и баща му Анри Дежур тип операции при нестабилност на пателата и трохлеарна дисплазия на бедрената кост. И благодарение на това успешно сътрудничество, до момента екипът на МБАЛ „Света София“ е вдигнал на крака вече близо 100 деца с луксация на коленните капачки.

Коварното на болестта е, че в 75% от случаите настъпва между 13 и 17 години, а златната възраст за оперирането й е едва до 25 г. Затова при появата й, в никакъв случай не бива да се губи време, за да не се инвалидизира трайно пациентът.

Днес Анелия посети д-р Христо Мазнейков за обичаен контролен преглед. Но борбата през годините съвсем не е била лека – и за баща й, и за екипа на МБАЛ „Света София“. С момичето се работело много трудно – било недоверчиво и трудно допускало специалисти до себе си. За да позволява да бъдат извършвани необходимите й процедури и рехабилитация, до Анелия плътно е стоял и психолог. Помагал й да издържи психически не само тежките операции, но и да посвикне със загубата на майка си.

Това е Анелия Тарейн. Днес тя е вече една усмихната млада дама и даже споделя, че си има приятел…