Tag Archives: новородено

Кое е първо за държавата – кокошката, или яйцето?

Кое е първо за държавата – кокошката, или яйцето?

Тази година месец юли беше натоварен, но и щастлив за отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“, тъй като се родиха 58 бебета. За сравнение ще ви споделим, че от началото на годината новородените в отделението са 295, на фона на 221 за първите 7 месеца на минала година, 200 за същия период през 2017 г., и 190 бебета от януари до юли включително през 2016 г. Така че видимо промяна в броя на ражданията в болницата има и тя е положителна. Но има ли зад тези резултати нещо невидимо за пациентите – решихме да попитаме доц. Мазнейкова.

 

Доц. Мазнейкова, раждаемостта в страната намалява, а броят на ражданията в МБАЛ „Света София“ се увеличава. На какво отдавате този факт?

– Да, така е, резултатите ни са чудесни, въпреки че раждаемостта в страната намалява и смятам, че го дължим на няколко фактора. На първо място, ние винаги сме се стремили към поддържането на изключително високото професионално ниво на медицинския ни екип. Второ, не може да се отрече, че утвърждаването на една болнична структура отнема време и именно с изминаването на времето се увеличи доверието на пациентите към МБАЛ „Света София“. Трето, ние винаги сме държали родилките да имат избор и сме залагали на разнообразието – при нас те имат алтернатива на стандартното нормално раждане, например, могат да родят във водна среда. Съществуват, разбира се и чисто технически фактори, каквито са разширението на отделението, увеличаването на броя на леглата, ремонтирането и реновирането на различни зони.

 

Доц. Мазнейкова, среща ли отделението някакви трудности с ражданията и какви са те?

– Да, всъщност трудности винаги има, но в случая те не са толкова със самите раждания, колкото с определения престой за майката и детето. Например, НЗОК заплаща 3-дневен престой в болницата за майка, родила по естествен начин, също толкова дни и ако бебето е здраво. 4 дни престой е определен за родилка след Цезарово сечение, 5 дни за новородено с проблеми. Излиза, че ако детето е без проблеми, според здравната каса престоят му трябва да е 3 дни, но на майката след секцио – 4. При естествено раждане и бебе с усложнения – майката трябва да остане 3 дни, а бебето 5.

 

Искате да кажете, че някой трябва да дойде да вземе бебето, но без майката, или обратното – майката да си тръгне без бебето?

– Да, де юре според здравната каса трябва или да изпишем родилката преждевременно и да не ни бъде платена 4-дневната клинична пътека, или детето да се прибере у дома без майката, или майката без бебето. Де факто не постъпваме така, но е в наш ущърб.

 

Само при извършването на секцио ли се среща този проблем?

– Не, за съжаление, разминаване има не само в случаите с извършване на Цезарово сечение. Ако бебенцето има някакви проблеми, клиничната пътека предвижда престоят му да бъде 5 дни. Ако е родено със секцио – майката трябва да остане 4 дни, а бебето 5. Но ако раждането е протекло по естествен път – престоят на майката е 3 дни, а на бебе с усложнения 5. Всъщност няма разминаване единствено при естествено раждане и новородено в чудесно следродилно здравословно състояние.

 

Често ли се случва този парадокс в МБАЛ „Света София“?

– Сами преценете. Ние се грижим за новородени с първа степен на тежест на усложненията. Това означава, че те могат да имат някакви дихателни проблеми, забавена адаптация и други леки усложнения. Могат да се налагат изследвания на кръвни показатели или билирубин, поставянето в кувьоз или кислородна палатка, включването на система или фототерапия. 10% от новородените са недоносени по статистика и имат нужда от допълнителни грижи, но не са само те, разбира се.

 

Какво излиза, доц. Мазнейкова, кое е по-важно – бебето или майката?

– За нас са еднакво важни и родилките, и новородените. И в двата случая става дума за човешки живот. Има ограничения, но ние не можем да изпишем отделно майката от детето й, тъй като следродилният период е изключително важен за тях.

 

А как мислите, престоят на майката и бебето достатъчен ли е като продължителност?

– Лично аз мисля, че както краткият, така и продължителният болничен престой носят рискове. Вярвам, че той трябва да бъде съобразен с индивидуалните нужди на майката и бебето. Ще кажа за сравнение, например, че в САЩ през 90-те години на миналия век тенденцията е била да бъдат изписвани родилките до 24 часа след раждането. През 1996 г. е въведен до 48-часов престой за естественото раждане и до 96-часов за секцио. Това става факт, заради натиска на майките да се прибират у дома час по-скоро.

 

А в Европа?

– Тенденцията в страните от западна Европа през годините също е към съкращаване на престоя. В Холандия средният престой през 2010 г. е 2,1 ден, във Франция през 2011 г. 4,2 дни. Днес най-кратко остават в болницата след естествено раждане майката и бебето във Великобритания – едва ден и половина. Световната здравна организация предлага минимум 24 часа престой след естествено раждане, но според данните й 83% от родилките напускат родилните отделения преди тези часове да изтекат. Минималните дни варират в различните държави според здравословното състояние на майката и плода. Така би трябвало да бъде и тук.

 

Вие лично какво бихте препоръчала?

– Ражданията не могат да бъдат определени според единни параметри, защото всяко раждане протича различно. Затова следродилният болничен престой трябва да бъде съобразен изцяло със здравословното състояние на родилката и новороденото, но като се възприемат за едно неделимо цяло, без да бъдат допускани повече парадокси. НЗОК трябва да има отношение към плащането на услугата раждане, но колко да бъде продължителен престоят, трябва да бъде решение на медицинския екип. Защото една родилка може да е в състояние да си тръгне бързо, други могат да имат усложнения и за тях 3-4 дни не са достатъчни. До днес никой не е остойностил един леглоден според различните типове пациенти – новородено, родилка, както и според различните типове дейности като реанимация, долекуване и т.н. А България има нужда от мерки за повишаването на раждаемостта, а не от затруднения в тази посока.

Интервюто взе: Мартина Павлова

Когато не знаеш колко е раздаденото от теб щастие

Когато не знаеш колко е раздаденото от теб щастие

Невенка Попова не е броила колко бебета са дошли на този свят, благодарение на нея. Но ясно помни, че последното родено в Радомир бебе е сред тях. Тя е акушерка през целия си смислен живот – вече 44 години. От тях първите 30-ина работи в болницата в Радомир, докато през 2009 г. тя не затваря. Оттогава Невенка помага на родилките и се грижи за новородените в клиниката по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“.

Невенка Попова разказва, че е започнала да работи като акушерка на 22 години някак си естествено, без да се замисли. Познавала е много акушерки в родния си Радомир и винаги се е възхищавала на уважението, с което се е отнасял към тях градът. Споделя, че акушерството е всичко, което някога е искала. То е нейното призвание, отдала му се е с много любов и то точно на 14 февруари – празника на любовта. И от този нейн първи работен ден нататък работата за нея е точно това – любов.

Попада в МБАЛ „Света София“ съвсем случайно – вижда обява за работа, кандидатства и я наемат веднага след затварянето на радомирската болница. През първите години започва да работи изключително дейно с доц. Валентина Мазнейкова, за която разказва, че е работела неописуемо активно, непрекъснато е била на разположение на отделението и денем, и нощем. След това е започнала да асистира и на други страхотни професионалисти – д-р Илияна Мазнейкова, д-р Илиана Христова, д-р Александър Кобаков, д-р Виктор Новачков, д-р Стефка Дамянова, д-р Цветана Джурова и други. Изпитва дълбока благодарност към всички лекари, с които е работила, към всички колеги от операционния блок. Благодарна е и на семейството си за подкрепата и разбирането, че не е била до тях на всички празници, защото човешкият живот за нея е най-важен.

 

По лични причини акушерка Невенка Попова е благодарна и на д-р Христо Мазнейков, който е оперирал тазобедрената става на мъжа й. Година и половина е бил с патерици, но д-р Мазнейков не се е отказал и го е изправил на крака. В отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“ са му направени и две успешни дисколизи, в отделението по хирургия са го оперирали от две хернии, а в отделението по офталмология – две лещи. Така животът на акушерката и на цялото й семейство е свързан завинаги не само служебно, но и емоционално с тази болница.

Тя пък се отплаща всяка работна минута с всеотдайността и професионализма си. Все още всеки ден пътува до и от Радомир, за да се грижи за появата на новия живот и първите му дни в МБАЛ „Света София“. Споделя, че има моменти, в които не бърза, а тича по време на нощно дежурство.

Едно новородено бебенце не можеш да го оставиш и за минута“, разказва за професионалните грижи в клиниката по акушерство и гинекология Невенка. Тя се грижи за жената, която идва да роди – от записа на тоновете на бебето, през подготовката й за раждането, поставянето на абокат и настаняването й в родилната зала. След прегледа може да се наложи да извърши още манипулации – да сложи система, да обезболи родилката, или да следи сърдечните тонове на раждащото се бебче. Акушерката участва активно в раждането, в реанимацията на бебето, както и ако се налага, във включването на кислород, лекарства, или пък го поставя в кувьоз. Тя следи за всичко, стои плътно до гинеколога, анестезиолога, реаниматора. Изцяло обгрижва и родилките, раздвижва ги след раждането, следи да няма усложнения. Радва се, че все по-често започват да идват в родилното отделение и чужденки, преди два дни са изписали родилка от Китай. Приема го като висока оценка за професионализма на родилното отделение.

Най-тъжен е споменът й за раздялата с радомирската болница, но най-щастливият момент в живота й също е свързан с професията й на акушерка. Тя е изродила внука си Лъчезар на 1-ви септември 2002 г. Отстрани изглежда като двоен героизъм, че е участвала в раждането на собствената си дъщеря Диана. Но Невенка, разбира се, се е справила чудесно, въпреки че раждането е било по естествен път и е отнело от 9 часа сутринта до 22,10 часа. Признава, че най-голямото щастие в живота й са три раждания – на внука й и на двете деца на племеничките й.

Но скоро Невенка ще спре да пътува всеки ден от Радомир до София и обратно, за да помага при раждането на бебета и да се грижи за тях и майките им. Заради отдавна заслужената си почивка. А нейното място ще остане свободно. За да бъде заето от следващата всеотдайна акушерка, благодарение на която МБАЛ „Света София“ ще бъде мястото на раждане на все повече и повече нов живот. За да ни има не само нас, но и тези след нас.

Липсата на Невенка Попова със сигурност ще се усеща дълго в клиниката по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“. Но вратите й са винаги отворени както за опитни, така и за току-що завършили акушерки. Ако искате да поемете щафетата на щастието от Невенка Попова, пишете ни на svsofia@mbal-sofia.com, или заповядайте на място в клиниката по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“. Добре сте дошли!