Tag Archives: мбал света софия

Д-р Дариткова: Започва подготовката на Национална здравна стратегия 2030

Д-р Дариткова: Започва подготовката на Национална здравна стратегия 2030

Теми от изключителна важност за бъдещото развитие на здравеопазването бяха обсъдени на проведения Седми национален бизнес форум фарма „Бъдещето на здравната система – Хоризонт 2030“. Дискутирани бяха новите стратегически приоритети, иновациите в здравеопазването, ефектите от технологичната революция за сектора и ролята на фармацевтичния бизнес за постигането на по-голяма ефективност и устойчивост на системата.

„Промените в сектора трябва да се случват еволюционно, а не революционно. Инвестициите в здравеопазването са инвестиции в бъдещето на нацията, това гарантира едно здраво поколение“, заяви председателят на парламентарната Комисия по здравеопазването д-р Даниела Дариткова. Тя изтъкна още, че устойчиво развитие на здравната система може да се постигне, когато съществува диалог и консенсус в обществото, бизнеса и неправителствените организации. Д-р Дариткова припомни, че сегашната здравна стратегия е до 2020 г. и скоро ще започне подготовката на новия програмен документ – Национална здравна стратегия до 2030 г.

„Новата идея е да живеем без болести. Усилията ще бъдат съсредоточени върху това да бъдат обединени повече ресурси и да бъдат инвестирани в превенция, здравно образование, профилактика, скрининг и др., така че да се удължи продължителността на живот без болести с 16 години“, каза д-р Бойко Пенков, заместник-министър на здравеопазването.

Адв. Андрей Дамянов, член на Надзорен съвет на НЗОК, акцентира, че пациентът трябва да е поставен в центъра: „В „Хоризонт 2030“ трябва да бъдат заложени такива мерки, че доверието между лекар и пациент да бъде повишено. Първата стъпка към промяна е въвеждането на електронното здравеопазване, а като втора и трета – статистика и финанси“.

Проф. Асена Стоименова, председател на Български фармацевтичен съюз, призова за засилване на социалната роля на фармацевтите през следващите 10 години. „Където е засилена ролята на фармацевтите, разходите могат да се намалят с 20-30%“, изтъкна тя.

Според д-р Иван Маджаров, председател на УС на БЛС, през следващото десетилетие дейността на БЛС трябва да е насочена към продължаващо обучение на медиците и допълнителни квалификации.

Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, заяви, че поради демографските си проблеми, през следващите 20-30 години страната ни ще загуби 40% от работната си ръка. „Затова инвестициите в здравеопазване са една от най-умните инвестиции, които българското общество може да направи. Те ще повишат благосъстоянието на всеки български гражданин и на страната“, допълни той.

Седмият национален бизнес форум фарма „Бъдещето на здравната система – Хоризонт 2030“ беше организиран от сп. „Мениджър“ под патронажа на Комисията по здравеопазването към 44-то Народно събрание. Събитието беше проведено в два модула и предизвика интересна дискусия сред присъстващите специалисти от частния и държавния здравен сектор.

Първа помощ при счупена кост

Първа помощ при счупена кост

Фрактурата, или счупената кост, е много болезнено нараняване и незабавната първа помощ е от решаващо значение. Преместването на пострадалия може не само да увеличи болката и кървенето, но и увреди тъканите.

Какво е фрактура?

Костна фрактура се получава, когато костта срещне сила, която е по-силна, отколкото костта може да понесе. Това нарушава структурата и здравината й, причинява болка, подуване и загуба на функционалност.

Видове фрактури

Съществуват няколко вида фрактури, но най-общо можем да ги изброим като прости, сложни, пълни и непълни, единични и раздробени. В зависимост от това дали е засегната кожата, се разделят на открити и закрити. Откритите фрактури са по-опасни, защото освен сложността на счупването, има риск и от инфекции.

При простата фрактура костта се счупва на две части, но краищата им не пробиват кожата. При единичната фрактура костта е счупена на едно място, а при раздробената е счупена на повече от две части. Нараняването може да представлява и само пукване от едната страна, или пък да е малко и тънко счупване в костта. При децата понякога се наблюдава извиване на костта, но без да се счупи, тип зелена клонка. Най-болезнените и опасни травми обаче се получават, когато счупената кост пробие кожата и се вижда от раната. Тези фрактури се наричат отворени, или високо енергийни. Ниско енергийните фрактури се причиняват от удари с по-лека сила.

Счупването се определя като пълно или непълно, според начина, по който изглежда – при пълната фрактура костта е счупена на две отделни парчета, а при непълното – костта просто се напуква, но парчетата не се разделят по ширината на костта.

Причини за счупването

Никой не е застрахован от това, тъй като такава травма може да бъде причинена от всякакъв удар или падане. Ако костта не може да издържи приложената сила, то тя се чупи или пропуква.

Най-честите причини за костните счупвания са травми, причинени при автомобилни катастрофи, падане и остеопороза. Това заболяване отслабва здравината на костите и причинява над 8,9 милиона фрактури годишно по целия свят, или по една фрактура на всеки три секунди.

Симптоми при счупена кост

– Синини или подуване около увредената кост

– Болка в наранената област, която се влошава при преместване

– Деформация на крайника

– Загуба на функционалност

Какво да правим?

– Ако подозирате, че някой си е счупил кост, трябва да му окажете първа помощ. Най-важното нещо, което трябва да запомните, е никога да не местите пациент с подозирана фрактура. Така не само ще му причините силна болка, но и можете да влошите състоянието му. Особено опасна за живота и здравето може да бъде ситуация, в която пациентът е с травма в шийната област, имайте предвид, че 70% от усложненията настъпват при оказване на първа помощ.

– Успокойте пострадалия и запазете самообладание.

– Потърсете медицинска помощ.

– Бързо огледайте пациента за видима деформация, открити наранявания, кървене и подуване. Ако забележите кървене, трябва да оказвате натиск върху раната, за да предотвратите загубата на кръв.

След това приложете метода RICE:

R – REST

Накарайте пациента да почива и предотвратете движението, за да намалее болката.

I – IMMOBILIZE

Стабилизирайте наранената зона към земята. Ако трябва да преместите тази пострадала част, сложете шини от двете й страни за стабилност. Чудесна работа ще ви свършат широки превръзки, които ще предотвратят движението на ставите от двете страни на счупването на костта. Между шините и тялото трябва да подложите нещо меко. Важно е да закрепите шината правилно. Ако подозирате счупване на стъпалото, трябва да обездвижите стъпалото и глезена. Превръзките трябва да не са твърде разхлабени или прекалено стегнати, и трябва да ги проверявате на всеки 15 минути.

C – COLD

Ако е възможно, сложете на травмираното място лед или студена вода в найлонов плик. Не забравяйте да поставите кърпа или някаква друга тъкан между пакета с лед и кожата, в противен случай ще увредите кожата. Използвайте пакета с лед около 20 минути. Не забравяйте – никога не слагайте студен компрес директно върху отворена фрактура!

E – ELEVATE

При травма, ако е възможно, винаги повдигайте ранената част над нивото на сърцето. Не го правете при тежки травми, ако местенето причинява силна болка, или ако мислите, че е има сериозно счупване.

Независимо в коя част от тялото подозирате, че има счупена кост, жизненоважно е да се обадите и да потърсите медицинска помощ. Счупената кост може да доведе до много усложнения, някои от които могат да бъдат опасни за живота. Често фрактурите изискват оперативна намеса, а възстановяването на движението на пациента зависи от опитната реакция на лекарския екип. В отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“ винаги можете да разчитате на индивидуалния подход на най-добрите професионалисти, използващи най-модерната техника и най-висококачествените медицински изделия за бързото и безболезнено оздравяване и възстановяване.

Здравният бранш се обедини около нуждата от реформи

Здравният бранш се обедини около нуждата от реформи

Дискусия, посветена на управлението на съвременното здравеопазване, беше проведена вчера в присъствието на множество специалисти от сферата. Представители на здравния сектор се обединиха около идеята, че е необходима промяна във философията, по която е организирана и се финансира здравната система, за да се плаща не само за количество, но и за качество на медицинските услуги. Дебатът „Управление на съвременното здравеопазване – предизвикателства и добри практики“ беше организиран от Българска болнична асоциация и постави някои много важни въпроси.

“Една система, в която се плаща за брой извършена дейност, за брой преминали пациенти, за брой поставена става, леглоден и т.н., няма как да очакваме, че ще генерира здраве, а няма да генерира брой леглодни, клинични пътеки”, коментира д-р Станимир Хасърджиев, председател на Национална пациентска организация.

Зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева изтъкна, че Министерството на здравеопазването вече работи по национална здравна стратегия 2030, но според опита ѝ, в здравния сектор много трудно се стига до консенсус по който и да било въпрос, заради множеството различни мнения.

“Здравеопазването в края на краищата е бизнес. Този бизнес се подчинява на всички икономически закони. За да има качество при лечението, трябва да има адекватно заплащане”, каза Красимир Грудев от Националното сдружение на частните болници. Според него качеството на лечението не може да се повиши, заради уравновиловката, а в момента клиничните пътеки са финансирани на 60-70%.

Проф. Григор Димитров от Надзорния съвет на НЗОК изтъкна, че сега 80% от бюджета на фонда отиват за лечение на вече болни хора в болниците (50%) и за лекарства (30%), а едва 11% за извънболничната помощ – профилактика и превенция. „Категорично не съм съгласен с тезата, че държавата отделя пари за здравеопазването. Ние сами, с нашите здравноосигурителни вноски, си плащаме за здравеопазване, а държавата плаща за определен кръг хора“, заяви още проф. Григор Димитров. „Средната здравноосигурителна вноска, която се прави от бизнеса е около 80 лв., а средната здравноосигурителна вноска, която държавата прави за осигурените от нея лица, не минава 35 лв. И се оказва, че 30% от осигурените лица плащат 70% от вноските. Открит е и въпросът каква е грижата на държавата за здравнонеосигурените лица. Това са около 600 000 души, оставени на произвола съдбата, които имат само Спешна помощ. Те я блокират и хората, които имат нужда, не могат да я получат“. Проф. Димитров изтъкна още, че с намаляването на населението трябва да бъде намален и броят на болниците, а той е същият, като преди 40 години.

Според доц. Лъчезар Иванов от здравната комисия към НС в София проблемите са различни от тези в другите градове. „Затова трябва да се направи сериозна преоценка на ролята на общинските болници и какви услуги да предоставят”, каза той. След това даде за пример, че на места хирурзите протестират, а правят по много малък брой операции и това налага преоценка какви дейности изобщо да се изпълняват в отделните болници. А като основен постави пред НЗОК въпроса за въвеждането на единна информационна система, с която да може да бъде проверен пациентът във всеки един момент в реално време. „Без нея не бихме могли да говорим за изхабяване на сегашния модел. Контролът ще дойде, когато имаме реални данни в съответния ден и час. Ресурсът, който държавата отделя, ще бъде изразходван най-адекватно, когато ние, обществото, разполагаме с тази система. Чрез нея можем да говорим за модернизация“, допълни доц. Иванов.

Когато кръвната картина говори

Когато кръвната картина говори

Най-новият член на екипа на МБАЛ „Света София“, д-р Полина Красенова, завършва медицина през 2009 г., а специалността клинична хематология взима през 2017 г. Навремето се насочила се към медицината заради семейното влияние в тази посока, но не била сама – лекар станала и нейната сестра близначка. Днес сестра й Росица е общопрактикуващ лекар и хомеопат в Берлин, а д-р Полина Красенова лекува в София заболявания на кръвта.

Двете бъдещи лекарки били във втори курс на обучението си по медицина, когато дядо им се разболял. Дълго време търсели диагнозата, която се оказала есенциална тромбоцитемия. Не знаели какво означава това, а искали да разберат какво се случва с дядо им. Така тази случка предначертала пред д-р Полина Красенова още тогава избора й на специалността клинична хематология.

По време на обучението й, учители на чаровната лекарка били лекари от френската школа в хематологията – доц. Иван Гигов и проф. Георги Михайлов. Двамата са специализирали в болница Saint-Antoine трансплантация на хемопоетични стволови клетки и остри левкемии. Постижения в тази област има и германската школа, но французите са първите, осъщeствили автоложна трансплантация, а това ги превърнало в доайени в хематологията. При автоложната трансплантация се поставят на пациента негови костно-мозъчни клетки, за да се лекуват заболявания на кръвта, които не се повлияват от традиционното лечение.

Днес пациентите на д-р Полина Красенова най-често идват при нея с неясни анемии, а симптомите им са разнообразни – отпадналост, загуба на тегло, неспадащи подути лимфни възли, нощно изпотяване. Тя веднага им назначава кръвни изследвания, които да установят отклонения от нормата. „Пълната кръвна картина е достатъчна за добър първичен хематологичен статус, който може да даде ориентир дали заболяването е доброкачествено или злокачествено“, разказва д-р Красенова.

Не рядко пред кабинета й чакат и пациенти, страдащи от дефицит на желязо или на витамин В12. Тях хематоложката овладява първо с болнично лечение, по време на което им се вливат интравенозно недостигащите ценни вещества. След това обаче ролята на пациента в оздравяването му е съществена, защото трябва да промени хранителния си режим. Задължително се проверява и стомашно-чревния му статус, за което д-р Красенова си партнира с колегите си гастроентеролози. „Хематологията е работа в екип с лекарите от всички други специалности“, споделя тя.

Разказва още, че понякога хематологичните заболявания са свързани с други хронични здравословни проблеми. Някои автоимунни заболявания, каквито са болестта на Хук, тиреоидитът на Хашимото и болестта на Крон, могат да бъдат придружени от анемичен синдром. В работата си с такива пациенти д-р Полина Красенова обединява усилията си с колегите гастроентеролози, заедно с които овладяват тежките заболявания и осигуряват на пациентите добро качество на живот. Характерно за анемичния синдром е, че пациентите се чувстват физически слаби, трудно се концентрират, губят апетит, кожата им е по-бледа, получават косопад, чупят им се ноктите.

Всъщност най-общо хематологичните заболявания за делят на доброкачествени и злокачествени. Именно сред доброкачествените попада анемичният синдром, заедно с някои вродени хематологични заболявания – таласемиите и леките форми на хемофилия. Доброкачествените хематологични заболявания се овладяват медикаментозно.

Лечението на злокачествените заболявания на кръвта е претърпяло през годините сериозен напредък. Сред тях е хроничната милоидна левкемия, която вече се лекува чрез таблетки. Лимфомите често първоначално се третират като възпалени лимфни възли и се лекуват от личните лекари с антибиотици, но не се подобряват. Днес те също се лекуват успешно, но макар че се развиват бавно, лечението им не бива да се протака. За разлика от лимфомите, злокачествените левкемии се развиват скоростно, а лечението им е трудно. Какъвто и да е проблемът, важното е да запомните, че трябва да се обръщате към лекар специалист винаги, когато ви притесняват някакви симптоми. Д-р Полина Красенова може да разгадае за вас тайните на кръвните ви показатели в кабинета си в МБАЛ „Света София“ на бул. „България“ №140, ако си запишете час за преглед на телефон 02/8184600.

Тодорка Бондикова: Не всеки човек може да стане лекар и учител

Тодорка Бондикова: Не всеки човек може да стане лекар и учител

Тодорка Бондикова e съосновател и собственик на Първа Частна Английска Гимназия „Уилям Шекспир“, заради което до момента 1400 ученика и техните семейства са й благодарни. Сред тях е и д-р Илияна Мазнейкова – ученичка от първия випуск на гимназията. По този повод навремето Тодорка Бондикова се запознала с родителите на д-р Илияна Мазнейкова – доц. Валентина Мазнейкова и д-р Христо Мазнейков. За бъдещата лекарка разказва, че била най-добрата й ученичка, с отличен успех, много добро сърце, внимателно и ученолюбиво дете.

Оттогава, вече над 20 години, Тодорка Бондикова разчита за абсолютно всички видове болежки на лекарското семейство Мазнейкови: „Те винаги реагират на минутата, поставят диагноза и ме вдигат на крака мигновено“, споделя тя.

Разказва още, че отдавна не ставало дума за обикновено приятелство, а за пълно доверие. Затова в отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“ се родило и третото й внуче. „Всички най-хубави думи на света не стигат, за да опиша доц. Валентина Мазнейкова“, пред чийто кабинет намираме Тодорка Бондикова днес. „Златна душа, с най-топлото сърце, с най-сърдечното отношение към пациентите! Поверила съм й живота си, живота и на децата, и на внуците ми. Доц. Мазнейкова е най-успокояващият, най-чувствителният, най-прецизният лекар“, разказва впечатленията си Тодорка Бондикова.

„Безкрайно много се възхищавам на семейство Мазнейкови! На тяхната воля, на човеколюбието им! Удивлява ме силата и енергията им – не само създадоха МБАЛ „Света София“, но построиха и втория корпус на болницата след това. В тези тежки времена, да рискуват да построят нова сграда, да теглят кредити, а и да помислят за всичко – за асансьори, паркинг, комфорт… Това е просто изключително“, развълнувано разказва дамата. След това продължава да си припомня – била в не една болница, но никъде не видяла такава чистота, обслужване и ред.

До понеделник била хоспитализирана в отделението по неврология на МБАЛ „Света София“, но лечението й трябва да продължи и през другия месец. Дошла прегъната, с бастун, а на 4-я ден е била вече изправена. Направили й всички нужни изследвания и се оказало, че страда от ревматоиден артрит. „Д-р Олевски е толкова внимателен, дори без да е на смяна, идваше да види как се чувстваме аз и останалите му пациенти. А очите му едни топли, питащи… Като дете се радваше, че се подобрявам“, споделя впечатленията си от началника на отделението по неврология на МБАЛ „Света София“ д-р Емил Олевски благодарната пациентка.

Миналата седмица в отделението по неврология на МБАЛ „Света София“ й дошъл на свиждане внукът й. Останал шокиран от лукса, който я заобикалял, от топлото отношение към пациентите, от безупречната чистота.

Това далеч не е първият път, в който разчита на медицинската помощ на болничния комплекс. Припомня си, че преди 3 години болката в гърба била непоносима, едва ходела, а била платила екскурзия в Португалия. Дископатията й била жестока, два прешлена били сплескани и притискали окончанията на нервите. Дошла при д-р Мазнейков и той я вдигнал на крака за 4 дни с озонотерапия. Всички й се чудели как се съгласила да й бъркат в гръбначния стълб, между двата болни прешлена. А тя нямала грам съмнение, че операцията ще бъде успешна. На 4-ия час след операцията Тодорка слязла до партера, за да си вземе кафе. „Дойдох, д-р Мазнейков ми обеща, че ще ме вдигне. Вдигна ме и заминах на екскурзията“, с радост си припомня тя.

„Тук всички са много внимателни към пациентите, много подхрепящи, вдъхновяващи. А и тримата доктори Мазнейкови имат харизма, което е много важно за един лекар. Пожелавам им с цялото си сърце още много енергия, за да продължат тяхното свято дело. Защото бъдещето на България е в ръцете на такива хора – себеотдаващи се ентусиасти,“ развълнувано споделя на тръгване Тодорка Бондикова.

Когато пациентите ти стават приятели

Когато пациентите ти стават приятели

Дълги години приятелство и медицинска помощ свързват прочутия писател Недялко Йорданов и акад. проф. д-р Тройчо Троев. И двамата са бургазлии, а животът ги срещнал отдавна. Оттогава поетът и началникът на отделението по физиотерапия и рехабилитация на МБАЛ „Света София“ се виждат всеки път, когато Недялко Йорданов има нужда акад. проф. д-р Троев да му помогне с някоя болежка. Днес беше един от тези дни, а той отдели време и да поговорят за общи приятели, да си припомнят случки. След това драматургът зарадва физиотерапевта д-р Вера Георгиева със своята стихосбирка „Ела, любов“. Двамата лекари поеха следващите си пациенти за деня, а Недялко Йорданов ще получи от екипа на отделението по физиотерапия и рехабилитация на МБАЛ „Света София“ нужните грижи отново в понеделник. Защото в това отделение пациентите винаги могат да разчитат на най-съвременната техника и най-опитните и изкусни терапевти, които да се погрижат животът им да протече без болка.

Благодарствено писмо от Йоанна Коцева

Благодарствено писмо от Йоанна Коцева

Казвам се Йоанна Коцева, на 48 години и лежах в неврологичното отделение на МБАЛ „Света София“, приета от д-р Парашкевов.

Тази болница, този лекар, този персонал, това оборудване са едно от малкото неща, които ме карат да се чувствам горда, че съм българка. Никога не съм предполагала, че ще видя и че ще мога да си позволя лечение в такава болница!

Дойдох при Вас със сериозни болки, което наложи да лежа на столовете в коридора. Нямаше, повтарям – нямаше преминаващ доктор/ка, медицинска сестра, да не ме попитат имам ли нужда от нещо. Горе в отделението – сестри, санитарки, докторите – всички бяха изпълнени с разбиране и човещина. Безкрайно благодаря, че Ви има! Безкрайно благодаря, че ми помогнахте! Безкрайно благодаря и на моя личен лекар д-р Панцуреску, че ме насочи към Вас!

Бъдете здрави!

Йоанна Коцева

Всеки пациент трябва да знае, че някой се грижи за него

Всеки пациент трябва да знае, че някой се грижи за него

Д-р Валентина Вутова-Сопотенска завършва медицина през 1996 г. в МУ-Плевен, след което започва работа в спешен център Търговище. В ЦСМП Търговище работи до 2002 г., а от 2002 до 2008 г. работи във филиал Самоков на ЦСМП Окръг София. Следващите 11 години работи в УМБАЛСМ „Пирогов”, а от декември 2019 г. е част от екипа на отделението по анестезиология и интензивно лечение на МБАЛ „Света София“.

През 2005 г. д-р Вутова-Сопотенска взима специалност спешна медицина в МУ-София, а през 2014 г. – анестезиология и интензивно лечение. Днес пациентите на МБАЛ „Света София“ могат да разчитат на нейния близо 25-годишен опит.

Разказва, че взела и двете специалности, защото според нея те имат много общи допирни точки в интензивното лечение. Специалността анестезиология и интензивно лечение й е по-интересна като медицинска дейност, защото й дава възможността да проследи болния, след като се погрижи за него първоначално. Но контактът с пациентите д-р Вутова-Сопотенска намира за еднакъв и в двете специалности.

„В спешната медицина обаче отиваш, решаваш проблема или намираш временно решение, а след това друг колега поема пациента, не можеш да проследиш развитието на случая“, споделя тя. „В анестезиологията бързо се запознаваш с историята на пациента, трябва да знаеш всичко за него, преди да го въведеш в анестезия. След това следиш виталните му показатели, а после го извеждаш от упойката. Но и след нея грижата за пациента продължава, за да се чувства комфортно. Трябва всеки пациент да знае, че някой се грижи за него. Да се чувства спокоен, че каквато и медицинска интервенция или манипулация му предстои, няма да го боли“.

Д-р Валентина Вутова-Сопотенска си припомня най-тежкия си ден – първата й Коледа на работа в спешния център. Споделя, че този ден няма да го забрави никога. Нямали минута спокойствие, като по филмите. 12 часа дежурство, 3-4 пациента в кома от различен произход, а тя – млад лекар на едва 2 месеца стаж. Но спасили всички и това я кара днес да доразказва за този ден с усмивка.

„Тежките моменти са безброй! Но това, което все още не мога да преодолея и днес, е, че не сме богове и не можем да помогнем на всички“, продължава анестезиоложката.

Интересно съвпадение е, че с коледните празници д-р Вутова-Сопотенска свързва и най-щастливия си работен спомен. Последната Нова година в МБАЛ „Света София“ е точно този ден за нея, защото се родили по време на празничното дежурство 4 здрави бебета.

Всъщност решението да започне работа в МБАЛ „Света София“ не я затруднило, защото преди това имала различни поводи да посети болничния комплекс. Силно я впечатлили чистотата, поддръжката, усещането за комфорт, сплотения колектив и духът на болницата – приветлива и отвътре, и отвън. Освен това д-р Вутова-Сопотенска срещнала в МБАЛ „Света София“ много колеги от предишната си работа. С другите пък се сближила бързо, все едно се познавали от години.

„Д-р Симеонов е от онзи тип началници, които се грижат за подчинените си и е винаги усмихнат“, споделя тя за началника на отделението по анестезиология и интензивно лечение на болничния комплекс. А след това започва да изброява всички отделения, с които се радва, че работи и не пропуска никого. Защото тя вече е част от голямото семейство на МБАЛ „Света София“.

От Кипър, през Украйна, до България – пътят на един чуждестранен студент по медицина

От Кипър, през Украйна, до България – пътят на един чуждестранен студент по медицина

Лоизос Диамантис е на 33 години и е от Кипър. Преди 6 години, като се уволнил от казармата, кандидатствал медицина в Киевския Национален Медицински Университет „Александър Богомолец“ и го приели. Наскоро завършил и дошъл моментът да избере в коя болница би искал да се проведе тримесечният му задължителен стаж. И избрал отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“.

Възможностите му, разбира се, не били никак малко. Можел да отиде и в Кипър, за да е близко до семейството си, можел и да остане в Киев, а имал и други предложения. Но Лоизос Диамантис искал да придобие нов опит и нещо го привлякло към България. Сега е много щастлив от направения избор. Разказва въодушевено, че е попаднал в едно невероятно отделение, където всички се отнасят с него изключително приятелски.

„Отношението на целия екип към мен надскочи стотици пъти всичките ми очаквания! Д-р Христо Мазнейков обяснява много търпеливо, а освен това има невероятни знания! Когато го питам нещо, не само че винаги ми отговаря, но и дообогатява знанията ми с още допълнителна информация. Д-р Михаил Вулджев пък за мен е направо гений“, разпалено разказва Лоизос Диамантис.

Чуждестранният студент си мислел, че като дойде на стаж в отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“, никой няма да му обръща внимание, но се оказало точно обратното. Разказва още, че лекарите в екипа се отнасят с него като с лекар, като с равен, а той е трогнат, защото това не спира да го изненадва.

„Получавам безценна информация, специализантите тук също са много услужливи и помагат. Позволяват ми наистина да действам, а не само да наблюдавам. Участвам в прегледите, а това много му е важно за мен – да наблюдавам как ортопедите диагностицират пациент, когато дойде с оплаквания. Ако, примерно, прегледът протече за 30 минути, после ми отделят поне още 10 минути, за да ми обяснят на английски език подробно случая. Те си удължават работното време заради мен, за да мога аз да разбера всичко“, допълва стажантът.

Разказва още, че в операционната зала сестрите го викат, ако предстои някаква манипулация, която иска да практикува. Анестезиолозите на болничния комплекс също отговарят на всичките му въпроси и му обясняват детайлно. Споделя още, че всички му отделят много време, за да му обяснят нещо ново, или за да подобрят нещо вече усвоено, а това го прави много щастлив с направения избор. Отсега на Лоизос Диамантис му е тъжно, че на 19 февруари стажът му в отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“ ще свърши.

След стажа си в България, бъдещият ортопед трябва да реши къде иска да специализира. Още не е решил, защото има оферти от Кипър, Великобритания, Германия и лично от д-р Христо Мазнейков.

„Честно казано, шефът ще реши къде ще специализирам ортопедия“, шегува се Лоизос Диамантис. „Шефът“ всъщност е годеницата му Марилена Георгиалис, която също е родом от Кипър. И тя е дипломиран лекар, наскоро започнала специализацията си по образна диагностика в Германия. Това чувствително наклонява бъдещото решение на Лоизос към тази държава, но не крие, че сърцето му го тегли към МБАЛ „Света София“.

„Това, което преживявам и виждам тук – високото ниво на практикуваната медицина, свръхмодерната техника, невероятната атмосфера в отделението по ортопедия и травматология, е невероятно! Не бих могъл да направя по-добър избор“, развълнувано споделя Лоизос Диамантис месец преди стажът му в болничния комплекс да свърши. А след него в МБАЛ „Света София“ ще дойдат следващите стажанти и специализанти, защото грижата за изграждането и усъвършенстването на медицинските специалисти е сред водещите цели и отговорности на целия екип.

Благодарност от сем. Лариса и Благой Христови

Благодарност от сем. Лариса и Благой Христови

Благодарността на пациентите е онзи момент от ежедневието на лекаря, който изпълва деня му с допълнителна топлота и радост. Като професионалисти ние не очакваме тази благодарност, защото работим с мисията да се грижим за пациентите безкористно и всеотдайно. Но вашето мнение е важно за нас и ние сме ви благодарни, че го споделяте! Днес сем. Христови от София благодариха на лаборант Райнова за грижата, а ние споделяме думите им с вас без редакторска намеса:

Благодарност от сем. Лариса и Благой Христови

Изказваме благодарност за високия професионализъм и човешката топлина на лаборантка Таня Райнова, която на 11.01. 2020 г. в ДКЦ “Св. София-Люлин” взе кръв за изследвания на мен и съпруга ми.

За първи път в живота си не чух, че “имам лоши вени”, а самата манипулация беше абсолютно безболезнена. Съпругът ми , който се страхува от тези изследвания, и когото едва придумах да отидем в лабораторията, също е впечатлен от факта, че не е почувствал никаква болка. 

Благодарим Ви, Таня Райнова, и Ви желаем професионални и лични успехи!

Семейство Лариса и Благой Христови

13.01.2020 г.