Tag Archives: мазнейков

Тодорка Бондикова: Не всеки човек може да стане лекар и учител

Тодорка Бондикова: Не всеки човек може да стане лекар и учител

Тодорка Бондикова e съосновател и собственик на Първа Частна Английска Гимназия „Уилям Шекспир“, заради което до момента 1400 ученика и техните семейства са й благодарни. Сред тях е и д-р Илияна Мазнейкова – ученичка от първия випуск на гимназията. По този повод навремето Тодорка Бондикова се запознала с родителите на д-р Илияна Мазнейкова – доц. Валентина Мазнейкова и д-р Христо Мазнейков. За бъдещата лекарка разказва, че била най-добрата й ученичка, с отличен успех, много добро сърце, внимателно и ученолюбиво дете.

Оттогава, вече над 20 години, Тодорка Бондикова разчита за абсолютно всички видове болежки на лекарското семейство Мазнейкови: „Те винаги реагират на минутата, поставят диагноза и ме вдигат на крака мигновено“, споделя тя.

Разказва още, че отдавна не ставало дума за обикновено приятелство, а за пълно доверие. Затова в отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“ се родило и третото й внуче. „Всички най-хубави думи на света не стигат, за да опиша доц. Валентина Мазнейкова“, пред чийто кабинет намираме Тодорка Бондикова днес. „Златна душа, с най-топлото сърце, с най-сърдечното отношение към пациентите! Поверила съм й живота си, живота и на децата, и на внуците ми. Доц. Мазнейкова е най-успокояващият, най-чувствителният, най-прецизният лекар“, разказва впечатленията си Тодорка Бондикова.

„Безкрайно много се възхищавам на семейство Мазнейкови! На тяхната воля, на човеколюбието им! Удивлява ме силата и енергията им – не само създадоха МБАЛ „Света София“, но построиха и втория корпус на болницата след това. В тези тежки времена, да рискуват да построят нова сграда, да теглят кредити, а и да помислят за всичко – за асансьори, паркинг, комфорт… Това е просто изключително“, развълнувано разказва дамата. След това продължава да си припомня – била в не една болница, но никъде не видяла такава чистота, обслужване и ред.

До понеделник била хоспитализирана в отделението по неврология на МБАЛ „Света София“, но лечението й трябва да продължи и през другия месец. Дошла прегъната, с бастун, а на 4-я ден е била вече изправена. Направили й всички нужни изследвания и се оказало, че страда от ревматоиден артрит. „Д-р Олевски е толкова внимателен, дори без да е на смяна, идваше да види как се чувстваме аз и останалите му пациенти. А очите му едни топли, питащи… Като дете се радваше, че се подобрявам“, споделя впечатленията си от началника на отделението по неврология на МБАЛ „Света София“ д-р Емил Олевски благодарната пациентка.

Миналата седмица в отделението по неврология на МБАЛ „Света София“ й дошъл на свиждане внукът й. Останал шокиран от лукса, който я заобикалял, от топлото отношение към пациентите, от безупречната чистота.

Това далеч не е първият път, в който разчита на медицинската помощ на болничния комплекс. Припомня си, че преди 3 години болката в гърба била непоносима, едва ходела, а била платила екскурзия в Португалия. Дископатията й била жестока, два прешлена били сплескани и притискали окончанията на нервите. Дошла при д-р Мазнейков и той я вдигнал на крака за 4 дни с озонотерапия. Всички й се чудели как се съгласила да й бъркат в гръбначния стълб, между двата болни прешлена. А тя нямала грам съмнение, че операцията ще бъде успешна. На 4-ия час след операцията Тодорка слязла до партера, за да си вземе кафе. „Дойдох, д-р Мазнейков ми обеща, че ще ме вдигне. Вдигна ме и заминах на екскурзията“, с радост си припомня тя.

„Тук всички са много внимателни към пациентите, много подхрепящи, вдъхновяващи. А и тримата доктори Мазнейкови имат харизма, което е много важно за един лекар. Пожелавам им с цялото си сърце още много енергия, за да продължат тяхното свято дело. Защото бъдещето на България е в ръцете на такива хора – себеотдаващи се ентусиасти,“ развълнувано споделя на тръгване Тодорка Бондикова.

Какво трябва да знаем за счупените ребра?

Какво трябва да знаем за счупените ребра?

Казано съвсем накратко, ребрата са кости, оформящи „клетка“ в гръдната кухина, която предпазва белите дробове и сърцето. Самите ребра са свързани помежду си с мускули, а фрактурите им могат да бъдат различни по сериозност. Застраховани на практика няма, защото такава травма може да се получи при падане или удар, независимо от възрастта на пациента. Рискът от травма на ребрата дебне от детската площадка, през спортуването за здраве, до пресичането на улицата.

Счупените ребра често зарастват без лечение, но не са рядкост и пациентите с повече от едно счупено ребро едновременно. Травмата от силен тъп удар, например, от автомобилна катастрофа, е най-честата причина за по-сериозните счупвания на ребрата. При тези директни удари не се получава разместване на счупените парчета, но състоянието не е безобидно. Директната травма се характеризира със счупване на прешлени, гръдна кост и ребра на мястото, което е понесло директния удар. Индиректните травми се отличават със счупване на ребрата в една линия, обикновено в зоната на мишниците. При тях е възможна появата на размествания на отделните частици и тогава е задължителна лекарската намеса за тяхната репозиция.

При по-леките травми обикновено се чупи едно ребро и няма размествания. По-сложните травми обаче могат да бъдат много опасни, ако краищата на счупената кост са разместени от обичайното им място. Тогава едно такова сериозно счупване на ребро може да увреди вътрешните органи, кръвоносните съдове или нервите. Така могат да се получат множество по-тежки усложнения, например, ако острият край на изместено счупено ребро пробие белия дроб, се получава застрашаващо здравето състояние, наречено пневмоторакс.

В други случаи част от реброто може напълно да се откъсне и да започне да “плава”, да се движи самостоятелно в гърдите. Състояние с три или повече ребра, счупени в две или повече линии, се нарича гръден капак, или капак на гръдния кош. При тези случаи ребрата са разделени от гръдната кост в участъка на тяхното ставно съчленение, а гръдната кост се движи свободно в гръдния кош. Тази травма може да доведе до сериозно състояние – пациентите са със затруднено дишане, а също така могат да бъдат разкъсани белият дроб и плеврата. Пострадалите се нуждаят от незабавна медицинска помощ, защото това състояние може да има фатален изход.

Най-честите причини

Причини за такава травма от тъп удар са най-често автомобилните и велосипедни катастрофи, височинно падане, силен удар и физическа агресия.

Тук е интересно да се отбележи, че причина за фрактура на реброто може да бъде дори една тежка кашлица. Такива счупвания обикновено се случват на горните или средните ребра.

Разбира се, съществуват пациентски групи, които са по-уязвими от останалите хора. Това са предимно възрастните хора и пациентите с диагнози, засягащи костите – остеопороза и остеопения.

Понякога болката в ребрата може да означава само натъртване, но ако имате следните симптоми, задължително се обърнете към лекар травматолог:

Основните симптоми на счупено ребро включват:

  • Синини или оток в областта на ребрата
  • Болка в гръдния кош, която се влошава при дишане, движение и кашлица
  • Недостиг на въздух
  • Трудности при дълбоко вдишване

Това, което не ви съветваме, е да се опитвате да се диагностицирате сами, или чрез интернет. Когато посетите лекар, той знае какви признаци да търси и вероятно веднага ще ви изпрати да направите рентгенова снимка, за да се види състоянието на гръдния кош. Образната диагностика ще покаже дали фрактурата представлява лека пукнатина, или костта има назъбени ръбове, както и дали има наличие на някакви фрагменти на плаващи кости.

След това лекарят ще прецени дали е вероятно счупването да е причинило някакво увреждане на белите дробове. При данни за допълнителни усложнения, той ще ви назначи скенер или ултразвуково изследване.

Кога трябва да ви прегледа лекар?

Винаги! Всеки, който подозира, че може да има счупено ребро, незабавно трябва да се обърне към лекар! Ако пациентът, преживял травма, има затруднения с дишането или изпитва силна болка в областта на гърдите, трябва незабавно да потърси лекарска помощ.

Лечение на счупени ребра

По-леките фрактури често заздравяват сами, но лекарят винаги има специални препоръки за всеки пациент, за да протече този процес правилно. Не си поставяйте диагнозите сами, както и не си назначавайте сами лечение, защото можете сериозно да увредите здравето си.

В никакъв случай не бива да пренебрегвате каквито и да било симптоми след удар, защото при повече от едно счупено ребро, силно увреждане, или гръден капак, вероятно ще са необходими не само диагностика и лечение, но и операция.

Клиниката по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“ разполага със свръх модерна медицинска апаратура и изключително опитен и компетентен екип, на които можете винаги да разчитате при всякакви травми. В клиниката се лекуват всички ортопедично-травматологични заболявания, с акцент върху артроскопската ставна и коленна хирургия, безкръвна и мининвазивна хирургия на дискови хернии и дегенеративни заболявания на гръбначния стълб.

Нашите ортопеди, анестезиолози, образни диагностици, рехабилитатори и кинезитерапевти ще изготвят и проведат специално за вас най-подходящия индивидуален план за лечение, ако се обадите и си запишете час на телефони +359 2 8184 600 и +359 885 224 200. Заповядайте и на място в МБАЛ „Света София“ на адрес: София, бул. „България“ № 104!

2 август – великата дата на великото дело

2 август – великата дата на великото дело

Сериозна организация протича всяка година преди 2 август – датата, на която се чества Илинденско-Преображенското въстание. Македония го отбелязва като официален празник, а в Петричко денят е много специален. Тържествата, организирани в памет на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание, се провеждат на високо, над Петрич, на Тинкина поляна. Плетат се венци, бие се тъпан, играе се петричко хоро – бавно и със саби. Въстанието е кръстено на двата църковни празника, на които избухват двата основни бунта. В Битолския и Солунския вилает избухва на Илинден – 2 август, а в Одринския вилает на Преображение Господне – 19 август.

Днес, по повод празника д-р Христо Мазнейков си спомня с преклонение за семейната история. Фамилията Мазнейкови тръгва от двамата братя Панде и Коста Мазнейкови, живели в Радовишко. Коста се знаел като много учен, начетен и интелигентен човек. Успял да завърши българска филология в София и да стане даскал във времената, когато да си учител значело най-голямото, най-достойното постижение. Коста бил даскал из струмишките и радовишките села, обикалял и учел хората на българското писмо и четмо между 1892 и 1900 година. Тогава Коста не издържал на зверствата, които виждал, избягал в гората и събрал чета. Така Коста Мазнейков станал Коста Мазнейков-Даскала войводата.

 

 

Основна фигура в тогавашното движение е бил Гоце Делчев. На 24 март 1903 г. няколко обединени чети начело с Христо Чернопеев, Коста Мазнейков, Никола Дечев и Тимо Ангелов заминават за Македония, където водят няколкодневни сражения. На 1 април четата на Коста Даскала се сражава край Лески, на 2 април край Шипковици, на 3 април над Владимирово. На 24 май 1903 година Коста Мазнейков загива с цялата си чета от около 15 души в битка с турски аскер край Инево. Неговият племенник Томе Мазнейков е осъден през 1947 година за създаване на тайна група на ВМРО в Югославия. „А защо четите са воювали по отделно, вместо да се обединят?“, д-р Христо Мазнейков се пита и днес. Подозира, че причината за погрома им е изпратената срещу тях редовна турска войска през април 1903 г. Но отговор няма.

Коста загива, а брат му Панде Мазнейков продължава рода, но семейството му трябва да бяга. Така попадат в село Рупел, до границата, в едно ждрело, където се надяват да не ги намерят турците. След време обаче там пък гърците решават да направят отбранителната си линия Метаксас и изселват семейство Мазнейкови. Така попадат пак на ново място – в района около Долна Джумая, днес Ираклия.

Бащата на д-р Христо Мазнейков – Димитър, има пет сестри и един брат. Д-р Мазнейков също има брат – Марчо, кръстен на бащата на майка им Мери. Прадядото Христо обаче по ония времена много се гърчеел. Христо и жена му Мария Карабинас живеели в село Нестрам, Костурско. След дълги перипетии, прадядото Христо отива в Америка, където при работен инцидент губи дясната ръка. „Тогава американците му предложили – искаш ли цялото ти семейство да дойде тук, или искаш да ти платим 70 000 златни долара. И той избира парите“, разказва правнукът му д-р Христо Мазнейков. Така прадядото се връща отново в Нестрам и започва да купува имоти – къщи, мелници, складове за дърва… „Но когато умира, братята му гонят семейството му, за да си присвоят парите му. И днес родът Карабинас е прекъснат, защото Господ не им дава внуци,“ довършва историята д-р Мазнейков.

Другият прадядо Кузо Димирков пък е бил с точно обратната нагласа – силно пробългарски настроен. Хранел партизани, затова гърците го арестуват и убиват, а семейството бяга от Нестрам в Пловдив. 1946 година отново се налага да тръгнат на път, когато пък ги гонят от България в Македония, и през 1947 г. окончателно се заселват в Скопие.

Не по-малко интересна е съдбата на Димитър Мазнейков – бащата на известния български ортопед д-р Христо Мазнейков. Димитър лежи по титовите затвори 2 години и половина. В затвора попада, тъй като не е искал да го пишат македонец, а е бил важен човек – директор на озеленяването на Скопие. И го хвърлят в затвора. След 18 месеца обаче Димитър се разболява тежко от туберкулоза и го пускат да се лекува. Заминава за Пелистер, в планината, където минералната вода и планинският климат са лечебни. И там се случва съдбоносна среща – със същата диагноза за лечение там отива и Мери. По-късно Мери Мазнейкова – майка на д-р Мазнейков. Любовта им пламва, женят се и тя забременява. А Димитър го хвърлят отново в затвора.

 

 

След общо две години и половина по югославските затвори, Димитър Мазнейков е екстрадиран в България, но без жената и детето. Става агроном в Петричкото село Беласица. Нямал къща, спял на бюрото в кабинета си. Когато семейството на Мери ги изпраща с малкия Христо при Димитър в България, тя се озовава в малка стаичка под земята, тясна, без течаща вода. „Креватът им е бил толкова тесен, че през нощта се редували – единият трябвало да спи на една страна, за да може другият да лежи по гръб. А аз съм спал на два стола“, разказва вече порасналият Христо Мазнейков. Когато става на 2 годинки и половина, баща му го местят в Марикостиново, където семейството вече разполага не само с две стаи, но и с чешма на двора. Така Мери вече започва да живее по-спокойно, а Димитър даже й купува радиограмофон – голямо чудо за тогавашните времена.

Братът на Мери Георги пък е най-известният от цялата рода на д-р Христо Мазнейков. Вуйчото е професор по автоматика и телемеханика, преподава в Истанбулския университет, член е на европейския съвет за наука и култура, и е последният председател на съюза на учените в Югославия. Георги доброволно се прекръства от Димирков на Димировски, „много силно влияние имаше върху мен, беше много промакедонски настроен. Години минаха, преди да разбера, че не е бил прав“, споделя съкровените си мисли д-р Мазнейков. Големият обрат в разбиранията му се случва през 1994 година, когато многобройният род по майчина линия се събира в Петрич. Стичат се хора буквално от всички точки на света, от Канада идва и леля Хрисанти – сестра на дядото д-р Мазнейков Марко. Естествено, срещата става бурна, спорът горещ, докато леля Хрисанти не отсича: „А, бе Гоше, язика кога живееф во Нестрам, имаше бугари, имаше и гърци. Може да е имало македонци али язика никогаш не сум чула за ниф“. И всички застиват. „Така е“, казва днес д-р Христо Мазнейков. „Илинденско-Преображенското въстание е организирано само от българи. Българи от област Македония“, допълва той.

Д-р Христо Мазнейков е първият лекар в своя бурен род, след него лекар става и дъщеря му д-р Илияна Мазнейкова. Да си лекар днес не е много по-различно от това да си бил войвода тогава. Но битката е различна – с живота и смъртта. И е всекидневна.