Tag Archives: д-р христо мазнейков

За спорта, медицината и морала

За спорта, медицината и морала

Безспорно медицината и професионалният спорт вървят ръка за ръка. Понякога обаче в тяхната пресечна точка се ражда истинското приятелство. Така, както през 2002 г. се срещат футболният съдия Георги Тодоров и ортопед-травматологът д-р Христо Мазнейков. Тогава на спортиста му блокирало лявото коляно навръх Коледа, на 25 декември. „Много силно впечатление ми направи, че д-р Мазнейков ме прие веднага след празника. Повечето му колеги не работеха, когато той се отзова“, припомня си съдията. Георги Тодоров имал хондропатия, а ортопедът овладял ситуацията с физиотерапия и медикаменти до пълното му възстановяване. Но в този момент не само здравословният проблем бил решен, а и започнало едно истинско приятелство. Двамата ги свързал спортът – д-р Христо Мазнейков е бивш футболист, а Георги Тодоров – волейболист, футболен съдия, бивш ватерполист, шампион по аматьорски тенис. И макар че в момента играе баскетбол и футбол любителски, а д-р Мазнейков се е посветил изцяло на медицината, спортът остава в сърцата им завинаги. И ги свързва до ден днешен.

Професионалният път на Георги Тодоров всъщност е много интересен – икономист по образование, собственик на софтуерна фирма, футболен съдия от 1997 г. Бил е част от волейболния отбор на УНСС дълги години, което било периодично първоизточник на всевъзможни травми. И д-р Мазнейков го е лекувал успешно всеки път.

От 2013 г. Георги Тодоров е международен асистент съдия, в момента даже е №1 в ранглистата на БФС за асистент съдии в Първа професионална лига. Днес го срещнахме в МБАЛ „Света София“, след като д-р Мазнейков го оперирал за трети път. В края на футболния сезон скъсал менискус на лявото коляно, това наложило д-р Христо Мазнейков да извърши артроскопска операция. Това обаче не е първата хирургична интервенция, за която съдията разчита на ортопед-травматолога. През 2004 г. скъсал връзки на левия глезен, а през 2018 г. куриозно скъсал и менискус на дясното коляно по време на международен мач, тичайки за загрявка.

„Благодарение на операциите и лечението на д-р Христо Мазнейков, последвани от рехабилитация и физиотерапия, винаги възстановявам бързо спортната и съдийската си дейност“, споделя Георги Тодоров.

Медицината и спортът обаче не са единствените, които ги свързват. Истинската спойка на тяхното приятелство се оказва високият морал. Д-р Христо Мазнейков обича честните хора, а Георги Тодоров се оказва точно такъв, доказвайки всеки ден от кариерата си, че винаги честно и съвестно изпълнява съдийските си задължения. И тъй като отсъжда винаги безпристрастно, независимо кой отбор е на терена, е успял да спечели и задържи уважението на ортопед-травматолога толкова години.

„Неслучайно Георги стана най-добрият съдия! Човек може да има, качества, но трябва да има и морал. А аз ценя, че той никога не се поддава на натиск. Много сме говорили за това през годините, съветвал съм го“, разказва д-р Мазнейков.

„Освен че сме приятели и периодично му се доверявам след травми и неразположения, винаги при нужда водя тук и жена ми, и децата. На практика това е семейната ни болница, а знам, че мои колегии съдии също предпочитат МБАЛ „Света София“, разказва съдията.

Сега на Георги Тодоров му предстоят ежедневни терапии със специалистите на отделението по физиотерапия и следоперативна рехабилитация, за да може през следващата седмица да се включи в съдийските наряди от футболното първенство. И сме сигурни, че професионалният спорт, свръхмодерната медицина и високият морал ще продължат да вървят все така успешно заедно!

Мирчо Димитров: Лекарят на ФК Барселона ме насочи към д-р Христо Мазнейков

Мирчо Димитров: Лекарят на ФК Барселона ме насочи към д-р Христо Мазнейков

Днес ще ви представим една много интересна личност. Освен че е пациент на отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“, Мирчо Димитров се радва на дълга спортна кариера. Родом от Вършец, той се занимава с футбол цял живот – първо бил футболист, а в последните 20 години се занимава с футболен мениджмънт. Продажбата на футболисти предимно в чужбина определено му харесва, но активната спортна дейност му е оставила здравословен спомен. По време на тренировка скъсал менискус и кръстни връзки. Тогава обаче Мирчо Димитров живеел в Киев и първите две операции извършили там.

„Контактувал съм с много спортни лекари от най-различни държави, включително с д-р Рамон Кугат, лекарят на ФК Барселона. Той поддържа здравето на най-скъпите футболисти в света. Обърнах се към него за моя проблем, а той ми отговори, че няма смисъл да ходя при него, след като има колега в България, който прави същата операция и е на същото ниво. И че този лекар е д-р Христо Мазнейков“, споделя развълнуваният пациент.

Д-р Кугат е един от пионерите в артроскопската хирургия в Испания, а работата му с футболната федерация му позволява да лекува и проучва безброй спортни травми. Високо признание е, че именно той насочва Мирчо Димитров към д-р Мазнейков за третата си операция преди 5 години. Тя била успешна, но наскоро се наложила нова, много по-специална операция от предишните. Те са запазили хрущяла, доколкото е възможно, но с времето той се износва и затова резултатът винаги има давност. И футболният мениджър вече трябвало да се сдобие с ултра модерна, индивидуална изкуствена става на коляното на десния крак. Тя се изработва във Франция, след поредица снимки и проби. А накрая ставата приляга на мястото си толкова добре, сякаш винаги е била там.

„Знам, че много известни личности се лекуват при д-р Христо Мазнейков – Христо Стоичков, Кубрат Пулев… Това ми дава допълнителна увереност, макар че му вярвам безрезервно. Затова го препоръчвам на всички, с които работя. Аз продавам футболисти, те трябва да са в чудесно функционално състояние и д-р Мазнейков го поддържа“, споделя Мирчо Димитров. Добавя още, че много от спортистите имат проблеми с костите още в детска възраст, но ако тогава се консултират с добър травматолог, тези проблеми се решават и не се проявяват в бъдеще. А това им осигурява добра спортна кариера.

„Д-р Христо Мазнейков за мен е велик човек и велик българин, който е и изключително опитен лекар. Всичко, което прави, е много качествено! При моята травма често пациентите се оперират по няколко пъти, а при д-р Мазнейков не помня някой да е идвал втори път. Затова горещо препоръчвам на всички пациенти, претърпели спортни травми, да се обръщат към д-р Христо Мазнейков“, казва благодарният пациент на тръгване.

Да предадеш щафетата: Когато учениците лекуват учителя си

Да предадеш щафетата: Когато учениците лекуват учителя си

Проф. Димка Хинова е един от легендарните преподаватели на Медицински университет-София. До вчера преподавала анатомия на бъдещите лекари, днес тя е техен пациент в МБАЛ „Света София“. Дългогодишен ръководител на катедрата по анатомия, проф. Хинова си спомня с умиление за първите си срещи със своите студени. Сред тях били доц. Валентина Мазнейкова и д-р Христо Мазнейков. Разказва колко ученолюбива била доц. Мазнейкова, колко любознателна. „Чувстваше се един респект от колегите към нея, защото се отнасяше сериозно към всичко и към всеки. Изпипваше всичко до най-дребния детайл. При доц. Валентина Мазнейкова още като студентка се виждаше изключително голям потенциал за бъдещо развитие, голям интерес и любов към медицината, развито чувство за всеотдайност. Тя пленяваше с красотата си и любовта си към хората.“

За д-р Христо Мазнейков проф. Хинова разказва, че още по време на първите му упражнения по анатомия проличала голямата му любов към науката. Още като студент мечтаел да създаде хубава болница с професионалисти, които да лекуват и помагат на хората. „Той беше много буден, мотивиран, организиран във всичко, прекрасен колега“, припомня си преподавателката. „Още тогава проявяваше изключителни организаторски качества, а всички бригади, на които беше командир, винаги ставаха първенци в МУ-София. Той организира и единствения бригадирски бал в зала „Христо Ботев“ с Щурците, Мими Иванова и Старт“.

Наскоро проф. Димка Хинова постъпила в отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“. Неизяснените болки в дясното коляно наложили ученикът да лекува учителя си и д-р Христо Мазнейков извършил необходимата артроскопия. „С влизането в отделението видях организираност на всичко – от санитар до лекар. Стриктно отношение, точно изпълняване на задълженията. Впечатлих се да видя всеотдайността на д-р Мазнейков към по-младите колеги, как се стреми да ги научи добре и да ги изгради като отлични ортопеди. Запознах се с част от администрацията на МБАЛ „Света София“ и съм във възторг от PR-а на болницата Мартина Павлова, както и от екипа на отделението по физиотерапия и следоперативна рехабилитация, от моята студентка д-р Вера Георгиева“, разказва пациентката.

В момента рехабилитаторите на болничния комплекс раздвижват проф. Димка Хинова след артроскопията, прилагайки различни процедури. А тя, която е предала толкова ценни знания на толкова много бъдещи лекари, развълнувано споделя, че много от тях срещнала в МБАЛ „Света София“. „Виждам, че са станали отлични лекари! И се радвам, че работят тук, защото за мен тук са най-добрите специалисти в България, а може би и в света“, споделя възхищението си на тръгване проф. Димка Хинова.

 

МБАЛ „Света София“ – семейната болница

МБАЛ „Света София“ – семейната болница

Малката балерина с приказното име Мириел лежи в отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“ след спортна травма и операция. Счупила кост при приземяване от скок по време на балетна репетиция, болката много била силна, а родителите й веднага я завели при д-р Христо Мазнейков.
„За 38 години професионална практика никога не бях виждал такава фрактура. Цялата фаланга беше отчупена и завъртяна“, разказва ортопед-травматологът. Направили скенер и рентгеново изследване, от които д-р Мазнейков видял, че проблемът може да бъде решен чрез прилагане на миниинвазивна хирургична техника. Тогава екип на отделението по ортопедия и травматология, начело с д-р Александър Петров, анатомично наместил получената вътреставна фрактура на втората метатарзална кост и стабилно фиксирал със специален Хърбърт винт. Благодарение на успешната оперативна намеса, Мириел Адамова вече не само стъпва на крака си, но и утре ще се яви на матурата по математика.
Днес тя е на прага на средното си образование, но житейският й път започнал преди 14 години в МБАЛ „Света София“. Майка й Ренате, пациентка на доц. Валентина Мазнейкова, родила Мириел в отделението по акушерство и гинекология още при самото създаване на болничния комплекс. От минутата, в която Мириел станала петото бебе на МБАЛ „Света София“, родителите й вече я считали за своя семейна болница. Мястото, където знаят, че каквото и да се случи със здравето им, винаги ще получат най-добрата медицинска грижа и подкрепа.
През годините поводите да посетят болницата не били малко – мама Ренате миналата година счупила ръката си, преди 3 години в Париж получила фрактура на крака си, а преди време ви разказахме за баба Доротея Пейчева, която се възстанови напълно в Центъра за долекуване и продължително лечение на МБАЛ „Света София” след преживян инсулт. Сега малката балерина ще започне ранна рехабилитация, а специалистите очакват тя да се възстанови напълно за месец. С балета обаче ще й позволят да продължи след около 50 дни. Макар че Мириел е много внимателна и за 10 години тренировки това е първата й травма, преди да се върне в залата, трябва да се възстанови напълно с подходящата за нея индивидуална комплексна терапия в отделението по физиотерапия и следоперативна рехабилитация. Скоро петото бебе на МБАЛ „Света София“ ще забрави за преживяното и ще продължи напред. А ние вярваме, че се справи с всичко, към което се насочи и й пожелаваме успех!

Когато болката изчезне от лицето ти

Когато болката изчезне от лицето ти

През лятото на 2018-а година Лилия Попова пада в банята и наранява рамото си. Болката не отшумява с времето и така през март 2019 г. се налага да бъде извършена операция. Хирургичната намеса, извършена в столична болница, не води до възстановяването на рамото й, даже нещо повече – болките, които Лилия Попова започва да изпитва, вече стават нетърпими. Почти не може да движи ръката си.

Това принудило пациентката да започне рехабилитация, но след като и тя не я спасила от болките, Лилия Попова посетила кабинета на д-р Христо Мазнейков. Следва повторно ЯМР изследване, от което станало ясно, че рамото й трябва да се оперира повторно.

„Предвид тежестта на операцията, решихме, че е добре да се извърши от един от най-добрите световни раменни хирурзи, затова поканихме д-р Борис Поберай да извърши тази операция на ротаторния маншон на раменната става съвместно с нас“, разказва д-р Мазнейков.

„Състоянието на рамото ми беше доста лошо, което усложни ситуацията. Веднага след операцията обаче се почувствах коренно различно, спрямо периода след предишната. Нямах болки, доста бързо бях в състояние да започна рехабилитация и възстановяването ми започна много бързо. Приятелите ми казваха, че дори на лицето ми личало – преди болката се виждала“, споделя преживяното вече излекуваната и усмихната Лилия Попова.

Д-р Борис Поберай е известен сред колегите си в цял свят като изключително виртуозен раменен и лакътен хирург. Словенският хирург и д-р Христо Мазнейков ги свързват над 20 години професионално партньорство и приятелство, благодарение на които много български пациенти са имали възможността да се възползват от уменията му.

Благодарим ви за подкрепата!

Благодарим ви за подкрепата!

Уважаеми приятели,

Много благодаря за хубавите пожелания и за даренията, които получи болницата, които са доста!

Обадиха ми се много приятели, които желаят да ни помогнат в този тежък момент, затова ще публикувам сметката на МБАЛ „Света София“. Добре би било да ни пишете и вашите желания, за какво да бъдат изразходвани средствата – за безплатни лекарства на пациентите, за предпазни средства за персонала, за апаратура (респиратори), или за нещо друго. За мен волята на дарителя е свещена! Начинът, по който работим, е следният – при желание, ние винаги даваме на дарителя телефона на хората, които са се възползвали от дарението. Така те могат да ви благодарят, а вие да сте сигурни, че дарението е отишло по предназначение. Благодарим ви!

С обич и благодарност:

Д-р Христо Мазнейков

Банкова сметка за дарения на МБАЛ “Света София”:

Банка: ДСК

Получател: МБАЛ Света София ЕООД

IBAN: BG74STSA93000023487502

 

 

 

МБАЛ “Света София” – в готовност да приема пациенти с коронавирусна инфекция!

МБАЛ “Света София” – в готовност да приема пациенти с коронавирусна инфекция!

МБАЛ „Света София“ е в пълна готовност да приеме нуждаещите се от болнично лечение пациенти с COVID-19! Успешната подготовка протече в стратегическо планиране и фактическо изпълнение изключително бързо.

Д-р Христо Мазнейков обясни как пациентите с тежка форма на инфекция от коронавируса ще бъдат въвеждани в сградата на МБАЛ „Света София“ през отделен вход със специален контрол на достъпа, различен от този за останалите пациенти. Умерено тежките и тежките случаи ще бъдат транспортирани до отделението с асансьор, използван само за тях.

Опитният екип, ръководен от д-р Георги Симеонов, ще се грижи в свръхмодерно оборудваната зала с 10 реанимационни легла за тежките случаи, имащи нужда от дихателна вентилация (обдишване).

В друга част на болницата отделение с 41 легла е подготвено да приема пациенти със средна тежест на инфекцията и във възстановителната фаза след критично състояние.

Екипът на МБАЛ „Света София“ е в пълна готовност да посрещне пациенти с тежка форма на коронавирусна инфекция, но е в очакване да бъдат подсигурени от държавата необходимите предпазни средства за структурата.

От първата секунда на разразилата се опасност, МБАЛ „Света София“ изпълнява най-стриктни мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19 на територията на двата корпуса.

Борбата е една – тя е за всеки един български гражданин! И ние всички заедно ще успеем!

Благодарност в рими

Благодарност в рими

Шинка Урумова от с. Устина, Пловдивско, за втори път е хоспитализирана в отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“. Разказва, че миналата година, на 27 април, екипът на д-р Христо Мазнейков е сменил успешно лявата й тазобедрена става. Този път обаче се наложило да й бъде сменена и дясната става. „Много бях доволна миналия път, затова сега директно се обърнах към д-р Мазнейков да ми помогне“, споделя пациентката.

Милата дама не може да прикрие благодарността и възхищението си, но се оказва, че има и специален талант. Баба Шинка, както сама нарича себе си, реди думите в ритъм и рима, когато е развълнувана, или пък й се случи нещо. И не пропуска да изрази в стихове и благодарността си към д-р Христо Мазнейков:

Много ме болят краката,

казаха ми – коксартроза.

Трябва да се оперирам,

и хирург да си избирам.

Д-р Мазнейков ще е той,

той е моят супергерой!

С бормашина и със чук,

болката ще е дотук.

Вече ще проходя

и хорото даже ще водя.

Благодаря Ви!

Да сте живи и здрави!

Навремето Шинка работила като санитарка и казва, че затова може да види перфектната организация в МБАЛ „Света София“. Впечатлена е от целия екип, а на медицинските сестри благодари също в рими:

Сестрички добрички,

Грижат се за всички,

На кой му кръвното високо,

Друг потъва надълбоко.

с инжекции, системи,

Оправят нашите проблеми.

Оставаме нетърпеливи да чуем и следващите й стихове, които ще сътвори до изписването си от МБАЛ „Света София“, като й пожелаваме това да бъде последният й здравословен проблем!

Тодорка Бондикова: Не всеки човек може да стане лекар и учител

Тодорка Бондикова: Не всеки човек може да стане лекар и учител

Тодорка Бондикова e съосновател и собственик на Първа Частна Английска Гимназия „Уилям Шекспир“, заради което до момента 1400 ученика и техните семейства са й благодарни. Сред тях е и д-р Илияна Мазнейкова – ученичка от първия випуск на гимназията. По този повод навремето Тодорка Бондикова се запознала с родителите на д-р Илияна Мазнейкова – доц. Валентина Мазнейкова и д-р Христо Мазнейков. За бъдещата лекарка разказва, че била най-добрата й ученичка, с отличен успех, много добро сърце, внимателно и ученолюбиво дете.

Оттогава, вече над 20 години, Тодорка Бондикова разчита за абсолютно всички видове болежки на лекарското семейство Мазнейкови: „Те винаги реагират на минутата, поставят диагноза и ме вдигат на крака мигновено“, споделя тя.

Разказва още, че отдавна не ставало дума за обикновено приятелство, а за пълно доверие. Затова в отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“ се родило и третото й внуче. „Всички най-хубави думи на света не стигат, за да опиша доц. Валентина Мазнейкова“, пред чийто кабинет намираме Тодорка Бондикова днес. „Златна душа, с най-топлото сърце, с най-сърдечното отношение към пациентите! Поверила съм й живота си, живота и на децата, и на внуците ми. Доц. Мазнейкова е най-успокояващият, най-чувствителният, най-прецизният лекар“, разказва впечатленията си Тодорка Бондикова.

„Безкрайно много се възхищавам на семейство Мазнейкови! На тяхната воля, на човеколюбието им! Удивлява ме силата и енергията им – не само създадоха МБАЛ „Света София“, но построиха и втория корпус на болницата след това. В тези тежки времена, да рискуват да построят нова сграда, да теглят кредити, а и да помислят за всичко – за асансьори, паркинг, комфорт… Това е просто изключително“, развълнувано разказва дамата. След това продължава да си припомня – била в не една болница, но никъде не видяла такава чистота, обслужване и ред.

До понеделник била хоспитализирана в отделението по неврология на МБАЛ „Света София“, но лечението й трябва да продължи и през другия месец. Дошла прегъната, с бастун, а на 4-я ден е била вече изправена. Направили й всички нужни изследвания и се оказало, че страда от ревматоиден артрит. „Д-р Олевски е толкова внимателен, дори без да е на смяна, идваше да види как се чувстваме аз и останалите му пациенти. А очите му едни топли, питащи… Като дете се радваше, че се подобрявам“, споделя впечатленията си от началника на отделението по неврология на МБАЛ „Света София“ д-р Емил Олевски благодарната пациентка.

Миналата седмица в отделението по неврология на МБАЛ „Света София“ й дошъл на свиждане внукът й. Останал шокиран от лукса, който я заобикалял, от топлото отношение към пациентите, от безупречната чистота.

Това далеч не е първият път, в който разчита на медицинската помощ на болничния комплекс. Припомня си, че преди 3 години болката в гърба била непоносима, едва ходела, а била платила екскурзия в Португалия. Дископатията й била жестока, два прешлена били сплескани и притискали окончанията на нервите. Дошла при д-р Мазнейков и той я вдигнал на крака за 4 дни с озонотерапия. Всички й се чудели как се съгласила да й бъркат в гръбначния стълб, между двата болни прешлена. А тя нямала грам съмнение, че операцията ще бъде успешна. На 4-ия час след операцията Тодорка слязла до партера, за да си вземе кафе. „Дойдох, д-р Мазнейков ми обеща, че ще ме вдигне. Вдигна ме и заминах на екскурзията“, с радост си припомня тя.

„Тук всички са много внимателни към пациентите, много подхрепящи, вдъхновяващи. А и тримата доктори Мазнейкови имат харизма, което е много важно за един лекар. Пожелавам им с цялото си сърце още много енергия, за да продължат тяхното свято дело. Защото бъдещето на България е в ръцете на такива хора – себеотдаващи се ентусиасти,“ развълнувано споделя на тръгване Тодорка Бондикова.

От Кипър, през Украйна, до България – пътят на един чуждестранен студент по медицина

От Кипър, през Украйна, до България – пътят на един чуждестранен студент по медицина

Лоизос Диамантис е на 33 години и е от Кипър. Преди 6 години, като се уволнил от казармата, кандидатствал медицина в Киевския Национален Медицински Университет „Александър Богомолец“ и го приели. Наскоро завършил и дошъл моментът да избере в коя болница би искал да се проведе тримесечният му задължителен стаж. И избрал отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“.

Възможностите му, разбира се, не били никак малко. Можел да отиде и в Кипър, за да е близко до семейството си, можел и да остане в Киев, а имал и други предложения. Но Лоизос Диамантис искал да придобие нов опит и нещо го привлякло към България. Сега е много щастлив от направения избор. Разказва въодушевено, че е попаднал в едно невероятно отделение, където всички се отнасят с него изключително приятелски.

„Отношението на целия екип към мен надскочи стотици пъти всичките ми очаквания! Д-р Христо Мазнейков обяснява много търпеливо, а освен това има невероятни знания! Когато го питам нещо, не само че винаги ми отговаря, но и дообогатява знанията ми с още допълнителна информация. Д-р Михаил Вулджев пък за мен е направо гений“, разпалено разказва Лоизос Диамантис.

Чуждестранният студент си мислел, че като дойде на стаж в отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“, никой няма да му обръща внимание, но се оказало точно обратното. Разказва още, че лекарите в екипа се отнасят с него като с лекар, като с равен, а той е трогнат, защото това не спира да го изненадва.

„Получавам безценна информация, специализантите тук също са много услужливи и помагат. Позволяват ми наистина да действам, а не само да наблюдавам. Участвам в прегледите, а това много му е важно за мен – да наблюдавам как ортопедите диагностицират пациент, когато дойде с оплаквания. Ако, примерно, прегледът протече за 30 минути, после ми отделят поне още 10 минути, за да ми обяснят на английски език подробно случая. Те си удължават работното време заради мен, за да мога аз да разбера всичко“, допълва стажантът.

Разказва още, че в операционната зала сестрите го викат, ако предстои някаква манипулация, която иска да практикува. Анестезиолозите на болничния комплекс също отговарят на всичките му въпроси и му обясняват детайлно. Споделя още, че всички му отделят много време, за да му обяснят нещо ново, или за да подобрят нещо вече усвоено, а това го прави много щастлив с направения избор. Отсега на Лоизос Диамантис му е тъжно, че на 19 февруари стажът му в отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“ ще свърши.

След стажа си в България, бъдещият ортопед трябва да реши къде иска да специализира. Още не е решил, защото има оферти от Кипър, Великобритания, Германия и лично от д-р Христо Мазнейков.

„Честно казано, шефът ще реши къде ще специализирам ортопедия“, шегува се Лоизос Диамантис. „Шефът“ всъщност е годеницата му Марилена Георгиалис, която също е родом от Кипър. И тя е дипломиран лекар, наскоро започнала специализацията си по образна диагностика в Германия. Това чувствително наклонява бъдещото решение на Лоизос към тази държава, но не крие, че сърцето му го тегли към МБАЛ „Света София“.

„Това, което преживявам и виждам тук – високото ниво на практикуваната медицина, свръхмодерната техника, невероятната атмосфера в отделението по ортопедия и травматология, е невероятно! Не бих могъл да направя по-добър избор“, развълнувано споделя Лоизос Диамантис месец преди стажът му в болничния комплекс да свърши. А след него в МБАЛ „Света София“ ще дойдат следващите стажанти и специализанти, защото грижата за изграждането и усъвършенстването на медицинските специалисти е сред водещите цели и отговорности на целия екип.