Tag Archives: д-р христо мазнейков

Благодарим ви за подкрепата!

Благодарим ви за подкрепата!

Уважаеми приятели,

Много благодаря за хубавите пожелания и за даренията, които получи болницата, които са доста!

Обадиха ми се много приятели, които желаят да ни помогнат в този тежък момент, затова ще публикувам сметката на МБАЛ „Света София“. Добре би било да ни пишете и вашите желания, за какво да бъдат изразходвани средствата – за безплатни лекарства на пациентите, за предпазни средства за персонала, за апаратура (респиратори), или за нещо друго. За мен волята на дарителя е свещена! Начинът, по който работим, е следният – при желание, ние винаги даваме на дарителя телефона на хората, които са се възползвали от дарението. Така те могат да ви благодарят, а вие да сте сигурни, че дарението е отишло по предназначение. Благодарим ви!

С обич и благодарност:

Д-р Христо Мазнейков

Банкова сметка за дарения на МБАЛ “Света София”:

Банка: ДСК

Получател: МБАЛ Света София ЕООД

IBAN: BG74STSA93000023487502

 

 

 

МБАЛ “Света София” – в готовност да приема пациенти с коронавирусна инфекция!

МБАЛ “Света София” – в готовност да приема пациенти с коронавирусна инфекция!

МБАЛ „Света София“ е в пълна готовност да приеме нуждаещите се от болнично лечение пациенти с COVID-19! Успешната подготовка протече в стратегическо планиране и фактическо изпълнение изключително бързо.

Д-р Христо Мазнейков обясни как пациентите с тежка форма на инфекция от коронавируса ще бъдат въвеждани в сградата на МБАЛ „Света София“ през отделен вход със специален контрол на достъпа, различен от този за останалите пациенти. Умерено тежките и тежките случаи ще бъдат транспортирани до отделението с асансьор, използван само за тях.

Опитният екип, ръководен от д-р Георги Симеонов, ще се грижи в свръхмодерно оборудваната зала с 10 реанимационни легла за тежките случаи, имащи нужда от дихателна вентилация (обдишване).

В друга част на болницата отделение с 41 легла е подготвено да приема пациенти със средна тежест на инфекцията и във възстановителната фаза след критично състояние.

Екипът на МБАЛ „Света София“ е в пълна готовност да посрещне пациенти с тежка форма на коронавирусна инфекция, но е в очакване да бъдат подсигурени от държавата необходимите предпазни средства за структурата.

От първата секунда на разразилата се опасност, МБАЛ „Света София“ изпълнява най-стриктни мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19 на територията на двата корпуса.

Борбата е една – тя е за всеки един български гражданин! И ние всички заедно ще успеем!

Благодарност в рими

Благодарност в рими

Шинка Урумова от с. Устина, Пловдивско, за втори път е хоспитализирана в отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“. Разказва, че миналата година, на 27 април, екипът на д-р Христо Мазнейков е сменил успешно лявата й тазобедрена става. Този път обаче се наложило да й бъде сменена и дясната става. „Много бях доволна миналия път, затова сега директно се обърнах към д-р Мазнейков да ми помогне“, споделя пациентката.

Милата дама не може да прикрие благодарността и възхищението си, но се оказва, че има и специален талант. Баба Шинка, както сама нарича себе си, реди думите в ритъм и рима, когато е развълнувана, или пък й се случи нещо. И не пропуска да изрази в стихове и благодарността си към д-р Христо Мазнейков:

Много ме болят краката,

казаха ми – коксартроза.

Трябва да се оперирам,

и хирург да си избирам.

Д-р Мазнейков ще е той,

той е моят супергерой!

С бормашина и със чук,

болката ще е дотук.

Вече ще проходя

и хорото даже ще водя.

Благодаря Ви!

Да сте живи и здрави!

Навремето Шинка работила като санитарка и казва, че затова може да види перфектната организация в МБАЛ „Света София“. Впечатлена е от целия екип, а на медицинските сестри благодари също в рими:

Сестрички добрички,

Грижат се за всички,

На кой му кръвното високо,

Друг потъва надълбоко.

с инжекции, системи,

Оправят нашите проблеми.

Оставаме нетърпеливи да чуем и следващите й стихове, които ще сътвори до изписването си от МБАЛ „Света София“, като й пожелаваме това да бъде последният й здравословен проблем!

Тодорка Бондикова: Не всеки човек може да стане лекар и учител

Тодорка Бондикова: Не всеки човек може да стане лекар и учител

Тодорка Бондикова e съосновател и собственик на Първа Частна Английска Гимназия „Уилям Шекспир“, заради което до момента 1400 ученика и техните семейства са й благодарни. Сред тях е и д-р Илияна Мазнейкова – ученичка от първия випуск на гимназията. По този повод навремето Тодорка Бондикова се запознала с родителите на д-р Илияна Мазнейкова – доц. Валентина Мазнейкова и д-р Христо Мазнейков. За бъдещата лекарка разказва, че била най-добрата й ученичка, с отличен успех, много добро сърце, внимателно и ученолюбиво дете.

Оттогава, вече над 20 години, Тодорка Бондикова разчита за абсолютно всички видове болежки на лекарското семейство Мазнейкови: „Те винаги реагират на минутата, поставят диагноза и ме вдигат на крака мигновено“, споделя тя.

Разказва още, че отдавна не ставало дума за обикновено приятелство, а за пълно доверие. Затова в отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“ се родило и третото й внуче. „Всички най-хубави думи на света не стигат, за да опиша доц. Валентина Мазнейкова“, пред чийто кабинет намираме Тодорка Бондикова днес. „Златна душа, с най-топлото сърце, с най-сърдечното отношение към пациентите! Поверила съм й живота си, живота и на децата, и на внуците ми. Доц. Мазнейкова е най-успокояващият, най-чувствителният, най-прецизният лекар“, разказва впечатленията си Тодорка Бондикова.

„Безкрайно много се възхищавам на семейство Мазнейкови! На тяхната воля, на човеколюбието им! Удивлява ме силата и енергията им – не само създадоха МБАЛ „Света София“, но построиха и втория корпус на болницата след това. В тези тежки времена, да рискуват да построят нова сграда, да теглят кредити, а и да помислят за всичко – за асансьори, паркинг, комфорт… Това е просто изключително“, развълнувано разказва дамата. След това продължава да си припомня – била в не една болница, но никъде не видяла такава чистота, обслужване и ред.

До понеделник била хоспитализирана в отделението по неврология на МБАЛ „Света София“, но лечението й трябва да продължи и през другия месец. Дошла прегъната, с бастун, а на 4-я ден е била вече изправена. Направили й всички нужни изследвания и се оказало, че страда от ревматоиден артрит. „Д-р Олевски е толкова внимателен, дори без да е на смяна, идваше да види как се чувстваме аз и останалите му пациенти. А очите му едни топли, питащи… Като дете се радваше, че се подобрявам“, споделя впечатленията си от началника на отделението по неврология на МБАЛ „Света София“ д-р Емил Олевски благодарната пациентка.

Миналата седмица в отделението по неврология на МБАЛ „Света София“ й дошъл на свиждане внукът й. Останал шокиран от лукса, който я заобикалял, от топлото отношение към пациентите, от безупречната чистота.

Това далеч не е първият път, в който разчита на медицинската помощ на болничния комплекс. Припомня си, че преди 3 години болката в гърба била непоносима, едва ходела, а била платила екскурзия в Португалия. Дископатията й била жестока, два прешлена били сплескани и притискали окончанията на нервите. Дошла при д-р Мазнейков и той я вдигнал на крака за 4 дни с озонотерапия. Всички й се чудели как се съгласила да й бъркат в гръбначния стълб, между двата болни прешлена. А тя нямала грам съмнение, че операцията ще бъде успешна. На 4-ия час след операцията Тодорка слязла до партера, за да си вземе кафе. „Дойдох, д-р Мазнейков ми обеща, че ще ме вдигне. Вдигна ме и заминах на екскурзията“, с радост си припомня тя.

„Тук всички са много внимателни към пациентите, много подхрепящи, вдъхновяващи. А и тримата доктори Мазнейкови имат харизма, което е много важно за един лекар. Пожелавам им с цялото си сърце още много енергия, за да продължат тяхното свято дело. Защото бъдещето на България е в ръцете на такива хора – себеотдаващи се ентусиасти,“ развълнувано споделя на тръгване Тодорка Бондикова.

От Кипър, през Украйна, до България – пътят на един чуждестранен студент по медицина

От Кипър, през Украйна, до България – пътят на един чуждестранен студент по медицина

Лоизос Диамантис е на 33 години и е от Кипър. Преди 6 години, като се уволнил от казармата, кандидатствал медицина в Киевския Национален Медицински Университет „Александър Богомолец“ и го приели. Наскоро завършил и дошъл моментът да избере в коя болница би искал да се проведе тримесечният му задължителен стаж. И избрал отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“.

Възможностите му, разбира се, не били никак малко. Можел да отиде и в Кипър, за да е близко до семейството си, можел и да остане в Киев, а имал и други предложения. Но Лоизос Диамантис искал да придобие нов опит и нещо го привлякло към България. Сега е много щастлив от направения избор. Разказва въодушевено, че е попаднал в едно невероятно отделение, където всички се отнасят с него изключително приятелски.

„Отношението на целия екип към мен надскочи стотици пъти всичките ми очаквания! Д-р Христо Мазнейков обяснява много търпеливо, а освен това има невероятни знания! Когато го питам нещо, не само че винаги ми отговаря, но и дообогатява знанията ми с още допълнителна информация. Д-р Михаил Вулджев пък за мен е направо гений“, разпалено разказва Лоизос Диамантис.

Чуждестранният студент си мислел, че като дойде на стаж в отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“, никой няма да му обръща внимание, но се оказало точно обратното. Разказва още, че лекарите в екипа се отнасят с него като с лекар, като с равен, а той е трогнат, защото това не спира да го изненадва.

„Получавам безценна информация, специализантите тук също са много услужливи и помагат. Позволяват ми наистина да действам, а не само да наблюдавам. Участвам в прегледите, а това много му е важно за мен – да наблюдавам как ортопедите диагностицират пациент, когато дойде с оплаквания. Ако, примерно, прегледът протече за 30 минути, после ми отделят поне още 10 минути, за да ми обяснят на английски език подробно случая. Те си удължават работното време заради мен, за да мога аз да разбера всичко“, допълва стажантът.

Разказва още, че в операционната зала сестрите го викат, ако предстои някаква манипулация, която иска да практикува. Анестезиолозите на болничния комплекс също отговарят на всичките му въпроси и му обясняват детайлно. Споделя още, че всички му отделят много време, за да му обяснят нещо ново, или за да подобрят нещо вече усвоено, а това го прави много щастлив с направения избор. Отсега на Лоизос Диамантис му е тъжно, че на 19 февруари стажът му в отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“ ще свърши.

След стажа си в България, бъдещият ортопед трябва да реши къде иска да специализира. Още не е решил, защото има оферти от Кипър, Великобритания, Германия и лично от д-р Христо Мазнейков.

„Честно казано, шефът ще реши къде ще специализирам ортопедия“, шегува се Лоизос Диамантис. „Шефът“ всъщност е годеницата му Марилена Георгиалис, която също е родом от Кипър. И тя е дипломиран лекар, наскоро започнала специализацията си по образна диагностика в Германия. Това чувствително наклонява бъдещото решение на Лоизос към тази държава, но не крие, че сърцето му го тегли към МБАЛ „Света София“.

„Това, което преживявам и виждам тук – високото ниво на практикуваната медицина, свръхмодерната техника, невероятната атмосфера в отделението по ортопедия и травматология, е невероятно! Не бих могъл да направя по-добър избор“, развълнувано споделя Лоизос Диамантис месец преди стажът му в болничния комплекс да свърши. А след него в МБАЛ „Света София“ ще дойдат следващите стажанти и специализанти, защото грижата за изграждането и усъвършенстването на медицинските специалисти е сред водещите цели и отговорности на целия екип.

Световноизвестен хирург оперира в МБАЛ „Света София“

Световноизвестен хирург оперира в МБАЛ „Света София“

Д-р Борис Поберай, известен сред колегите си в цял свят със своите изключителни умения на раменен и лакътен хирург, пристигна в България, за да извърши сложна операция. Д-р Поберай не само е считан за един от най-добрите раменни хирурзи в света, но и дори е създал специални инструменти за извършването на сложните раменни и лакътни артроскопии.

Д-р Христо Мазнейков и неговият словенски колега д-р Борис Поберай ги свързват професионално партньорство и лично приятелство вече 20 години. Оперираната в МБАЛ „Света София“ днес пациентка е получила тежко усложнение след операция на раменната става в друга болница. Впоследствие движенията на лявата й ръка станали ограничени и силно болезнени. „След като вече веднъж пациентският случай е бил усложнен, следващият екип няма право на втора грешка. Затова помолих д-р Поберай да дойде да помогне, защото е виртуозен и той се отзова, както винаги“, разказва д-р Мазнейков.

Предварително екипът на отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“ изпратил на д-р Борис Поберай всичко необходимо, за да направи план на операцията – изследвания, образна диагностика, епикризи. И той веднага си купил самолетен билет за София, за да помогне.

Така заедно с екипа на българския си колега д-р Мазнейков, днес д-р Поберай извърши една изключително тежка, трудна операция, с която отново се справи брилянтно. В резултат, утре пациентката ще бъде изписана от болницата и ще се прибере вкъщи. Шест седмици ще трябва да щади оперираната раменна става, като носи специална превръзка, ограничаваща движението й. След това ще й бъде изготвена индивидуална възстановяваща програма от специалистите на отделението по физиотерапия и следоперативна рехабилитация на МБАЛ „Света София“. И ще се върне към нормалния си начин на живот. Без болка.

Д-р Борис Поберай е специализирал ортопедия през 1999 г., след което се фокусира върху спортните травми, в частност тези в раменната и лакътната стави. Почти 5 години е работил в известната болница Aspetar в Доха, Катар – първата специализирана болница за ортопедия и спортна медицина в региона.

„Визитите на д-р Поберай при нас са много важни за младите ни колеги, защото така те имат възможността да се допрат до висшето изкуство на раменната и лакътна артроскопии. Това е не само един невероятен специалист, но и изключителен приятел! Екипът ни го цени много високо, защото освен всичко останало, той винаги се отзовава, когато имаме нужда от него, включително когато трябваше да бъде оперирано моето ляво рамо преди две години“, сподели д-р Христо Мазнейков.

При днешното си посещение д-р Поберай за първи път видя новия Корпус 2 на МБАЛ „Света София“ и не скри възхищението си:

„Това е една перфектна болница! Толкова бързо разрастване за толкова кратко време показва нивото на доброто й ръководство, на прецизно подбрания персонал и е буквално удивително всичко, което виждам!“

За анестезията на анестезиолога

За анестезията на анестезиолога

Отделението по анестезиология и интензивно лечение на МБАЛ „Света София“ не спира да се разраства, също както и останалите звена на модерния болничен комплекс. Отскоро новият член на екипа на отделението е д-р Христо Гройчев. Анестезиологът завършва медицина в Медицинска Академия–София през 1994 г., а през 2001 г. специализира анестезиология и интензивно лечение. От тогава до днес не е спирал да се грижи за пациентите си и така практиката му днес възлиза на внушителните 25 години. Разказва, че най-дълго е работил в сферата на онкологията – цели 11 години.

Д-р Христо Гройчев споделя, че навремето анестезиологията го привлякла с нещо, което много му харесало. Практикувайки тази медицинска специалност, лекарят вижда как всичко се случва бързо. Понякога ситуацията се променя за минута, а той вижда резултата от работата си веднага.

Освен специализацията по анестезиология и интензивно лечение, д-р Христо Гройчев е и член на Българската асоциация за борба с болката, обучен е и използва различни подходи и техники за борба с болката – от регионални до мултикомпонентна поливалентна анестезия. Всяка анестезия, която д-р Гройчев поставя, е резултат на прецизна преценка, внимателно обмисляне и индивидуално решение за всеки отделен пациент. Защото както всеки човек е различен, така са различни и неговите медицински нужди и анестезиологът подхожда с индивидуално внимание към всеки.

По принцип периооперативното обезболяване обхваща обгрижването на пациента преди, по време и след операцията. За болния най-важното е да не го боли нищо, затова и основната цел за д-р Христо Гройчев е да отнеме болката му. А болката е основен процес, който съпътства всяка оперативна интервенция. Колкото по-голяма е операцията, толкова и самото усещане за болка варира по сила, дълбочина и тежест. Тогава се прилага аналгезия, а анестезия – при обратимото временно отнемането на съзнанието, за да се проведе интервенцията. Излизането от анестезията обаче също е основен процес и ангажимент на д-р Христо Гройчев. От неговата прецизност зависи пациентът след това да излезе лесно от упойка, да се чувства добре и да няма странични симптоми като гадене, повръщане, или главоболие.

Един обичаен работен ден на д-р Христо Гройчев започва с екипното разпределяне на задачите и залите за работа. После започва оперативната дейност, която в МБАЛ „Света София“ е всекидневна и целодневна. Вероятно вроденият перфекционизъм е в основата на най-големия професионален страх на анестезиолога – да не успее да свърши работата си максимално качествено. За щастие, това до момента никога не се е случвало.

Д-р Гройчев споделя още, че мрази лицемерието, клюкарите, говоренето зад гърба на другите. Много уважава хората, които директно ти казват в очите какво мислят и именно затова е приел предложението за работа на д-р Христо Мазнейков. А е сигурен, че той е точно такъв, защото се познават от 15 години.

Анестезията на анестезиолога обаче се оказват моторите – негова страст от 36 години насам. В момента кара 1100-кубиков мотор и е убеден, че смисълът на пътя е в пътуването, а не в пристигането. А по пътя на здравето той се грижи за една от най-притеснителните за пациентите страни на хирургичните интервенции – болката. Можете да разчитате на това.

БФС награди д-р Христо Мазнейков за цялостния му принос

БФС награди д-р Христо Мазнейков за цялостния му принос

Специална награда връчиха от Българския Футболен Съюз на д-р Христо Мазнейков на юбилейната ХХ Международна конференция по спортна медицина. Цялостният принос на прочутия ортопед към футбола и спортната травматология беше отличен пред участници от няколко държави, сред които бяха проф. Христос Папагеоргиу (Гърция), проф. Златко Темелковски (Македония), Клиф Итън (Англия), д-р Мануел Риго (Испания) и много други. Интересното в случая беше, че на едно място се събраха тримата председатели на Балканската асоциация по артроскопия, спортна травматология и колянна хирургия – настоящият председател проф. Христос Папагеоргиу и двамата негови предшественици д-р Мазнейков и проф. Темелковски.

Отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“ както винаги взе дейно участие в конференцията. Бяха изнесени два доклада, дело на д-р Христо Мазнейков, и един съвместен на д-р Михаил Вулджев и д-р Филип Койнарски.

Научната разработка на д-р Христо Мазнейков е посветена на интересната тема „Индивидуална хирургия на предна кръстна връзка“ и разглежда из основи всички оперативни техники за реконструкция на предна кръстна връзка. Акцентът пада върху мнението на автора, че подходът трябва да бъде индивидуален, а не универсален към всички пациенти. Например, за операция на 40-килограмова балерина изборът на оперативна техника трябва да бъде един, но при реконструкция на предна кръстна връзка на 130 кг. атлет не може да се приложи същият оперативен подход. Научният доклад на д-р Христо Мазнейков доказва, че трябва да се намери точната операция за точния пациент, т.е. първо трябва да се анализира конституцията на тялото, типът на мускулатурата и изискванията към физически и спортни натоварвания. И когато се вземат предвид всички тези фактори и се избере правилният хирургичен подход – тогава можем да очакваме и най-добрите резултати. А това може да се случи единствено на базата на опита на хирурга, на когото лежи отговорността да има знанията и опита да прецени коя е правилната техника за конкретния пациент.

По време на последвалата доклада разгорещена дискусия беше обширно анализиран въпросът дали 6 месеца са достатъчни, за да се възстанови артифициалната предна кръстна връзка. Благодарение на дискусията се изясни, че много рехабилитатори изпитват проблем, затова по-добро решение след този вид операция би било активните футболисти да се връщат след около 8 месеца в активна игра.

На юбилейната конференция д-р Михаил Вулджев и д-р Филип Койнарски представиха разработката си на тема „Реконструкция на ахилесовото сухожилие със семитендинозуз при застарели руптури“. Това е рядка операция на стари травми, при която се взима сухожилие от бедрото и се изгражда наново ахилесовото сухожилие. Описаният в научния доклад пациент след извършената операция отново играе футбол и тича безпроблемно.

Довиждане, Божидара Янакиева!

Довиждане, Божидара Янакиева!

Божидара Янакиева практикува една от най-благородните професии вече 45 години. 38 години е била акушерка в Своге, а през последните 7 – в отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“.

Представяме ви Божидара Янакиева. Днес тя ще се отдаде на заслужена почивка, а отговорностите й на старша акушерка поема по-младото поколение.

В болницата навремето попаднала по препоръка на бившия й шеф от Своге, който високо цени доц. Валентина Мазнейкова. Божидара Янакиева иначе е родом от Сливница, но е омъжена и живее в Искрец, а работи в столицата. Работата й в отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“ й допаднала толкова много, че ежедневното изминаване на стотици километри до и от работата й никога не станали причина да си тръгне.

Сега Божидара Янакиева ще си почива в Искрец, но работата и колегите вече й липсват. На специалното изпращане, организирано в нейна чест, всички си припомняха вълнуващи моменти от съвместната си работа. А първите бебета, които Божидара е изродила, вече имат внуци, които са станали архитекти, инженери, адвокати, лекари… С вълнение опитната акушерка разказва за едно семейство, в което при нея са родени и бащата, и синът и внукът. Припомня си с умиление и високата навремето раждаемост, по колко много бебета се раждали годишно.

Божидара Янакиева разказва, че избрала Дени Иванова да я замести като старша акушерка на отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“ и заради качествата й, и защото като била на нейните години й попречили да се развива по политически причини. Било й много тежко, но днес знае, че така се убива желанието на младите. И вярва, че на младите, които са способни, трябва да им се дава шанс и да бъдат подкрепяни. „Младото поколение е по-амбициозно, ние трябва да даваме път на младежта“, споделя тя.

Когато дошла на интервю за работа, доц. Валентина Мазнейкова я изслушала, после казала на колежката си: „По очите й личи, че е добър човек“. И я наела. В следващите години разказва, че преминали заедно през много, а доц. Валентина Мазнейкова и д-р Христо Мазнейков винаги били насреща, споделяла им всичко, помагали й много.

А днес си казваме „Довиждане!“, но не и „Сбогом!“, защото Божидара Янакиева е готова винаги да се върне да помогне, ако колегите й имат нужда. Благодарим ти, Божидара Янакиева!

Четирилистните детелини на МБАЛ „Света София“

Четирилистните детелини на МБАЛ „Света София“

Когато Емилия Лазарова си счупила рамото, болката била неописуема, а и дълго не можела да се обслужва сама. С времето счупеното заздравявало, но тя все още не можела да използва дясната си ръка, както преди. Днес тя отново се чувства чудесно, но държи да благодари на хората, на които дължи възстановяването си.

Затова влиза в кабинета на д-р Христо Мазнейков – с благодарност към грижите, които е положил за нея. Но не спира до тук, защото иска да изрази още толкова много…

„Държа да благодаря от сърце на д-р Мазнейков за високия му професионализъм, на колегите му от отделението по физиотерапия и следоперационна рехабилитация за положените грижи! Благодаря и на проф. Троев, началник на отделението, за личното отношение и вниманието, което ми обърна! Благодарение на терапиите, проведени от Ирена Башева, вече мога отново да се храня сама!“, споделя Емилия Лазарова.

Развълнуваната пациентка изрази възхищението си не само от невероятните специалисти на МБАЛ „Света София“, но и сподели, че е силно впечатлена от много добре уредената рехабилитационна база с всички модерни уреди, необходими за възстановяването на пациентите.

А на тръгване Емилия Лазарова на свой ред трогна лекарите, благодарение на които отново движи дясната си ръка, като им подари четирилистни детелини: „За здраве, късмет и благополучие! За да могат да продължават да лекуват нуждаещите се! Искрено им благодаря!“. За лекарите това беше вълнуващ жест, но безспорен факт е, че истинската четирилистна детелина на МБАЛ „Света София“ е всеки един от нейните стотици служители.

Сега на Емилия Лазарова й остава още съвсем кратък период на рехабилитация. Тя ще продължи да посещава физиотерапевтите и рехабилитаторите на МБАЛ „Света София“, за да стане ръката й същата, каквато е била преди травмата. Без болка и ограничение в движението й. И вече знае при нужда къде ще се погрижат за нея и близките й най-добре – с лично отношение, внимание и състрадание.