Tag Archives: д-р емил олевски

Благодарствено писмо от Стела Петрова

Благодарствено писмо от Стела Петрова

Доц. Мазнейкова и д-р Мазнейков!

Пиша ви, тъй като бих искала да изкажа искрените си благодарности и изключително позитивно мнение за престоя си в МБАЛ ,,Св. София”. 

Бях пациент в отделението по Неврология на вашата болница, с лекуващ лекар д-р Емил Олевски. 

Не мога да опиша колко съм очарована и възхитена от отношението и проявената човечност от страна на д-р Олевски!

Изключителен професионалист и човек! С много внимание и търпение бях обгрижвана и лекувана. Голям поклон пред него и вас! 

Хиляди благодарности за чудесната организация, леглова база и невероятното отношение! 

Бъдете живи и здрави! 
Благодаря ви, че ви има – без вас сме за никъде! 

Огромно благодаря! 

С уважение,

Стела Р. Петрова 

Когато съдбата ти казва: Трябва да живееш, но намали темпото

Когато съдбата ти казва: Трябва да живееш, но намали темпото

Магичното си оживяване след сериозно здравословно премеждие Албена Маринова отдава изцяло на късмета си. Преди броени дни, в четвъртък, 8 октомври, внезапно й прилошава и то зад волана. Докато шофира към училището да вземе внучката си, изведнъж усеща, че губи съзнание. Отбила отстрани на пътя, спуснала седалката назад и се обадила на шефката си. Заедно с още една колежка веднага се притичали на помощ на Албена, въпреки че не могла да обясни правилно къде на бул. „България“ се намира. Това всъщност е първият й късмет в развиващата се ситуация – колежките й звъннали на спешния телефон 112, но нямало линейка наблизо. Диспечерът ги посъветвал да я откарат в най-близката болница, а това се оказала МБАЛ „Света София“.

„Не знаех, че съм получила инсулт. Голям късмет извадих, че МБАЛ „Света София“ беше най-близо и ме откараха там! Губят ми се моменти, но си спомням, че с пристигането един мъж ме понесе на ръце, защото не можех нито да ходя, нито да лежа, нито да стоя седнала. Падах от количката. И той ме понесе на ръце – скенер, прегледи, системи“, развълнувано разказва Албена Маринова. Все още се чуди как е възможно това да се случи точно на нея – живее здравословно, ходи на йога, тича, тренира фитнес. Храни се с полезни храни, не консумира алкохол, не злоупотребява с кафето, никога не е имала високо кръвно или пулс. Отдава случилото се на многото работа и силния стрес от сериозните притеснения, които семейството й има напоследък.

„Приехме пациентката с мозъчен инсулт по спешност и в много тежко състояние“, разказва д-р Емил Олевски, началник на отделението по неврология на МБАЛ „Света София“. А Албена ясно си спомня, че е била толкова зле, че се е опитвала да говори, но явно и това не можела, защото никой не разбирал какво казва.

След поредица от изпитания и късмет, Албена Маринова скоро ще се прибере вкъщи и то напълно възстановена. Дори по говора й вече не може да се долови преживяното, благодарение на положените медицински грижи. Не може да спре да се чуди на късмета си – да получи този тежък мозъчен инсулт точно в близост до тази болница, до тези лекари. И не спира да им благодари – на д-р Емил Олевски, д-р Божидар Парашкевов, д-р Диян Димитров, д-р Камелия Стоянова, на целия екип на отделението по неврология на МБАЛ „Света София“, който я е спасил и се грижил за нея. И на съдбата, която й размахала пръст да внимава, но й осигурила поредица от щастливи обстоятелства, за да премине през тежкото изпитание по най-благоприятния за нея начин.

Тодорка Бондикова: Не всеки човек може да стане лекар и учител

Тодорка Бондикова: Не всеки човек може да стане лекар и учител

Тодорка Бондикова e съосновател и собственик на Първа Частна Английска Гимназия „Уилям Шекспир“, заради което до момента 1400 ученика и техните семейства са й благодарни. Сред тях е и д-р Илияна Мазнейкова – ученичка от първия випуск на гимназията. По този повод навремето Тодорка Бондикова се запознала с родителите на д-р Илияна Мазнейкова – доц. Валентина Мазнейкова и д-р Христо Мазнейков. За бъдещата лекарка разказва, че била най-добрата й ученичка, с отличен успех, много добро сърце, внимателно и ученолюбиво дете.

Оттогава, вече над 20 години, Тодорка Бондикова разчита за абсолютно всички видове болежки на лекарското семейство Мазнейкови: „Те винаги реагират на минутата, поставят диагноза и ме вдигат на крака мигновено“, споделя тя.

Разказва още, че отдавна не ставало дума за обикновено приятелство, а за пълно доверие. Затова в отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“ се родило и третото й внуче. „Всички най-хубави думи на света не стигат, за да опиша доц. Валентина Мазнейкова“, пред чийто кабинет намираме Тодорка Бондикова днес. „Златна душа, с най-топлото сърце, с най-сърдечното отношение към пациентите! Поверила съм й живота си, живота и на децата, и на внуците ми. Доц. Мазнейкова е най-успокояващият, най-чувствителният, най-прецизният лекар“, разказва впечатленията си Тодорка Бондикова.

„Безкрайно много се възхищавам на семейство Мазнейкови! На тяхната воля, на човеколюбието им! Удивлява ме силата и енергията им – не само създадоха МБАЛ „Света София“, но построиха и втория корпус на болницата след това. В тези тежки времена, да рискуват да построят нова сграда, да теглят кредити, а и да помислят за всичко – за асансьори, паркинг, комфорт… Това е просто изключително“, развълнувано разказва дамата. След това продължава да си припомня – била в не една болница, но никъде не видяла такава чистота, обслужване и ред.

До понеделник била хоспитализирана в отделението по неврология на МБАЛ „Света София“, но лечението й трябва да продължи и през другия месец. Дошла прегъната, с бастун, а на 4-я ден е била вече изправена. Направили й всички нужни изследвания и се оказало, че страда от ревматоиден артрит. „Д-р Олевски е толкова внимателен, дори без да е на смяна, идваше да види как се чувстваме аз и останалите му пациенти. А очите му едни топли, питащи… Като дете се радваше, че се подобрявам“, споделя впечатленията си от началника на отделението по неврология на МБАЛ „Света София“ д-р Емил Олевски благодарната пациентка.

Миналата седмица в отделението по неврология на МБАЛ „Света София“ й дошъл на свиждане внукът й. Останал шокиран от лукса, който я заобикалял, от топлото отношение към пациентите, от безупречната чистота.

Това далеч не е първият път, в който разчита на медицинската помощ на болничния комплекс. Припомня си, че преди 3 години болката в гърба била непоносима, едва ходела, а била платила екскурзия в Португалия. Дископатията й била жестока, два прешлена били сплескани и притискали окончанията на нервите. Дошла при д-р Мазнейков и той я вдигнал на крака за 4 дни с озонотерапия. Всички й се чудели как се съгласила да й бъркат в гръбначния стълб, между двата болни прешлена. А тя нямала грам съмнение, че операцията ще бъде успешна. На 4-ия час след операцията Тодорка слязла до партера, за да си вземе кафе. „Дойдох, д-р Мазнейков ми обеща, че ще ме вдигне. Вдигна ме и заминах на екскурзията“, с радост си припомня тя.

„Тук всички са много внимателни към пациентите, много подхрепящи, вдъхновяващи. А и тримата доктори Мазнейкови имат харизма, което е много важно за един лекар. Пожелавам им с цялото си сърце още много енергия, за да продължат тяхното свято дело. Защото бъдещето на България е в ръцете на такива хора – себеотдаващи се ентусиасти,“ развълнувано споделя на тръгване Тодорка Бондикова.