Tag Archives: доц. валентина мазнейкова

Усмивката на отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“

Усмивката на отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“

Деница Иванова е родена преди 28 години в Мездра. Завършва гимназия в родния си град в паралелка за счетоводство и контрол. Там придобива знания, които в момента със сигурност ще й бъдат от полза. Защото това е Деница Иванова – новата старша акушерка на отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“.

Макар че никой в семейството на Деница Иванова не работи в сферата на здравеопазването, тя от малка е привлечена от медицината. Спомня си, че още от детската градина я теглело някак непрекъснато да се грижи за куклите и да ги лекува, а освен това доста е помагала и в отглеждането на по-малкия й с 5 години брат. Така след време се стига до момента, в който Деница Иванова решава да стане акушерка и да участва в чудото на раждането на новия живот. Започва да учи за акушерка във филиала на Медицински университет-София във Враца. След като завършва, една година пътува всеки ден от и до Мездра, за да работи в София.

Но преди малко повече от година решава, че трябва нещо да промени, да се отдаде изцяло на професията и да се премести. Вижда обявата на МБАЛ „Света София“ за свободно работно място за акушерка и се явява на конкурса. Признава, че е кандидатствала в още няколко болници, но само тази й е допаднала като атмосфера, отношение към персонала, сплотеност на екипа и подход към иновациите и съвременната апаратура.

Така непрекъснато усмихната Дени започва работа в отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“ и много бързо се вписва в екипа. Днес тя една от най-младите старши сестри на отделения в страната, но не мислете, че не го е постигнала с отговорност, сериозно отношение и много, много работа.

Всъщност всичко станало като в приказка – наложило се да замества досегашната старша акушерка на отделението по време на годишната й отпуска. И успяла да се справи с възложената й отговорност така, че не само се доказва пред екипа, но и самата старша акушерка я препоръчва за свой заместник, когато идва моментът за оттеглянето й.

Работата въобще не е лесна, но Дени споделя, че професията не само не й тежи, а всъщност осмисля целия й живот. Признава, че понякога физически грижата за пациентките не е лека, но тогава винаги може да разчита на подкрепата на колегите си.

Вие вероятно виждате едно младо и крехко момиче, но истината е, че тя така може да ви вземе кръв, че изобщо и да не усетите – изключително бързо и безболезнено. Освен това вечно усмихнатата старша акушерка на МБАЛ „Света София“ слага абокатите на пациентките, следи за състоянието им, сменя превръзки и памперси, бие инжекции, грижи се за храната на пациентките и бебетата им. Сега обаче, с поемането на новата длъжност, тя трябва да поеме и допълнителни ръководни и административни функции. Трябва да контролира работния процес на акушерките и санитарите от отделението по акушерство и гинекология, да прави заявки за консумативи, храна и лекарства, да изготвя работните графици.

Всъщност със сигурност знаете, че акушерката участва активно в израждането и първата грижа за бебетата, но Деница Иванова е анестезиологична акушерка. Това означава, че нейн ангажимент са всички пациентки в родилните зали. По време на секцио, се поставя спинална упойка и анестезиологичната акушерка контактува с пациентката, непрекъснато следи състоянието й по време на операцията, успокоява я… По време на естественото раждане и гинекологичните операции тя също асистира на анестезиолога в работата му.

Освен МБАЛ „Света София“, другата й страст е един голдън ретривър на две години и половина, на когото обръща внимание след работа. Заедно тичат в парка, обича да го води и на планина. Обича и да чете много, наскоро много силно я впечатлила „Чернобилска молитва“ на Светлана Алексиевич.

Природата я презарежда, но освен дългите разходки Деница Иванова споделя, че много обича да прави сладкиши, макар и да не й личи. Разказва, че често експериментира с различни рецепти и добавя през смях, че повечето й се получават.

Попитахме я кой работен ден никога няма да забрави. А тя отвърна, че всеки един работен ден й е незабравим, защото вижда появата на новия живот и щастието, което внася в живота на толкова много хора. Понякога и тя плаче заедно с майките, в мига, в който виждат детето си за първи път. Защото за да си акушерка, освен умения и знания, трябва да имаш и сърце.

Да покориш Килиманджаро

Да покориш Килиманджаро

Трудна беше комуникацията с доц. Валентина Мазнейкова през изминалите дни, тъй като по време на отпуската си се спусна във вълнуващо приключение. Далече от постиженията в медицината, тя взе смелото решение да се подложи на едно от най-тежките изпитания на духа – да покори Килиманджаро.

Сега се връща видимо различна. Някак още по-одухотворена, презаредена, преливаща от енергия и сякаш нещо в нея свети още по-силно. Макар да знаехме колко е отговорна и че се подготвя сериозно за изкачването, ние от екипа на МБАЛ „Света София“ не можем да отречем, че се притеснявахме. И то много. Не защото се съмнявахме, че ще изкачи 5895-те метра на връх Ухуру, а заради множеството неизвестни по пътя, по който беше поела. Не се съмнявахме и че една толкова фина жена, каквато е доц. Валентина Мазнейкова, ще успее да стигне до там, до където мнозина мъже не успяват. Че няма да се откаже, че няма да се предаде.

И ето, днес тя отново приема своите пациенти в МБАЛ „Света София“, сякаш да покориш героично най-високата планина в Африка е нещо обичайно. Но разказва с особено вълнение за най-тежките си моменти по време на щурмуването на връх Ухуру.

Планината Килиманджаро е гигантски стратовулкан, който се състои от три кратерни конуса – Мавензи (5149 м), Шира (3962 м) и масивът Кибо, чиято най-висока точка е връх Ухуру (5895 м). Цялата местност е национален парк, който е обявен за защитен от ЮНЕСКО, но и изключително притегателно място за всички, които искат да изпитат силата на духа си. Доц. Мазнейкова споделя, че не многото километри и физическата умора са всъщност проблемът, а съчетанието от многочасов преход, силно разреден въздух, голяма денивелация и ужасен, наистина ужасен студ. Същинското щурмуване на Ухуру протекло на -12°С, но се чувствало много по-студено, заради острия, режещ, леден вятър, който пронизва пръстите през ръкавиците. Най-незащитени се оказват лицата на дръзналите да преборят Ухуру, тъй като на толкова разреден въздух не е възможно да ги предпазят с маска или шал.

Предлагат се общо 7 маршрута за изкачване на най-високия африкански връх, 6 от тях са с палаткови лагери за нощуване, а маршрутът Марангу – с малки хижи, и затова се счита за най-луксозния от седемте. В хижите се почива или по няколко часа, или по една нощ, а в тях са предвидени обичайните удобства на течащата топла вода. Доц. Валентина Мазнейкова и приятелката й Теодора Халачева обаче били впечатлени, че насред дивата природа всички тези малки хижички били с монтирани соларни панели по покривите – с грижа за природата.

Най-сериозно изпитание за двете дами била вечерта, в която стигат до лагера Кибо хът, през който се щурмува Ухуру. А от там следват часове преход в зона с все по-рядък и по-рядък въздух. Организацията обаче е сериозна – в лагера на всеки турист се прави задължителен медицински преглед, за да бъде преценено дали организмът може да издържи на последващите трудности и какви са рисковете от височинна болест. И така двете дами продължават.

Тръгването към върха е в полунощ, 150 души тръгват да се изкачват буквално вертикално в тъмното, всеки на светлината на собствения си челник. Ухуру се изкачва задължително нощем, защото преходът е през вулканична маса, която съдържа сяра и през деня миризмата допълнително би пречила на дишането. За тях през цялото време на приключението им се грижи екип от изключителни професионалисти – помагат им за багажа, готвят им топла питателна храна, подкрепят ги емоционално да продължават нагоре.

„Вървиш, вървиш и само гледаш в краката си. Защото в момента, в който вдигнеш глава нагоре – виждаш хора. Като се обърнеш назад и погледнеш надолу – виждаш хора. Страшно е да имаш хора над главата си и под теб“, споделя доц. Мазнейкова. А сатурацията на кислорода в кръвта й е вече 77%, при стартовите 97 в началото. Малко преди върха ръцете й измръзват, не може да държи щеките, но за щастие, успяват да я стоплят.

7 часа и 10 минути от живота й отнема да се изкачи до горе при -1300 м денивелация, 4 часа да се спусне обратно. За критична точка от изкачването споделя, че са онези 5 часа и половина, през които се е катерила нагоре вертикално. От 1920-ия до 5895-ия метър екипът, който се грижи за двете дами, им повтаря само едно: „Пóле, пóле!“, което означава „Полека, полека!“. Това е един от онези моменти в живота, когато разбираш, че за да стигнеш, трябва да си концентриран и най-важното – да се движиш, но без да бързаш. Защото там който бърза – не стига. Трябва просто да вървиш. Да не спираш да вървиш.

След вертикалното изкачване обаче идва моментът на емоционалната награда – да се разходиш в кръг по ръба на кратера на вулкана. Да се снимаш в мига на покоряването на най-високия връх в Африка с българското знаме. Да погледнеш надясно към вулканичното дъно, после наляво към изгрева над ледника навън…

1200 метра нагоре, 1200 надолу, а след това 19 километра до базовия лагер. Нагоре се катериш на зиг-заг, а слизаш в права линия, в транс, почти не усещаш нищо. Вървиш, вървиш и няма край…

Едно неописуемо преживяване, 5 незабравими нощувки в планината, една истинска проверка на силата на човешкия дух – покоряването на Ухуру!

Следва тридневно сафари в Серенгети и Тарангире, които предлагат преживявания на съвсем другата крайност от досегашните. Всеки ден от сафарито през африканските паркове предлага на доц. Валентина Мазнейкова различни вълнения. Успява да види всички животни и птици от т.нар. африкански групи – Ugly Five (африкански глиган, гну, лешояд, щъркел Марабу, хиена), Big Five (африкански слон, африкански слон, бизон, лъв, черен носорог и леопард), Shy Five (таралеж, бодливо свинче, южно-африкански мравояд, сурикат, земен вълк) и Small Five (слонска земеровка, леопардова костенурка, мравколъв, бръмбар Rhino, червенокоремен биволски тъкач).

И така, след успешно спечелената битка с изпитанията на духа и изминатите 120 километра пеша при денивелация от -4000 до +4000 метра, доц. Валентина Мазнейкова се завърна в болницата. При нейните пациенти, които може би подозират на какво геройство е способна. А може би не са се замисляли. До днес.

 

Остават 15 дни да се изследвате безплатно за хепатит С

Остават 15 дни да се изследвате безплатно за хепатит С

Изключително сериозен интерес предизвика новата кампания на МБАЛ „Света София“ за безплатно изследване на хепатит С. Инициативата стартира преди броени дни, а вече през двете лаборатории на болничния комплекс са преминали стотици души.

Доц. Валентина Мазнейкова също е от хората, които постъпват отговорно към здравето си. Наскоро тя се завърна от Килиманджаро и се възползва от първата възможност да провери колко бързо и лесно може да бъде изследван човек за хепатит С. Тестовете са скрийнингови и затова отнемат много малко време, а за извършването им е необходима само капчица кръв.

 

 

Кръв в лабораториите на МБАЛ „Света София“ се взима от пръста по съвременен и съвсем безболезнен начин, така че цялото изследване ще ви отнеме не повече от минутка. Освен това, включването ви в кампанията на МБАЛ „Света София“ за безплатно изследване за хепатит С няма да промени плановете ви за деня. Не е необходимо предварително записване на час, а можете да се изследвате и след хранене. Не е нужно да чакате на място, резултатът можете да разберете в онлайн системата на болницата, когато стане готов. А ако тестът ви се окаже положителен – това изобщо не бива да ви притеснява! В МБАЛ „Света София“ ще бъдете насочени към най-добрите специалисти, които да преценят с допълнителна прецизност какво е състоянието ви и дали то налага спешно лечение. То също не трябва да ви притеснява обаче, защото лечението на хепатит С отнема няколко седмици и НЗОК го покрива за всички здравноосигурени пациенти. А хепатит С вече е напълно лечим!

Именно това е една от целите на екипа на МБАЛ „Света София“ – да помогне за диагностицирането на колкото се може повече пациенти, които не подозират, че са болни от коварния, но вече лечим хепатит С. В България се откриват около 800 пациенти годишно, а според данните инфектираните у нас са 71 000. Това означава, че в България има около 70 000 души, които са инфектирани, без да го знаят. Хепатит С обаче е причината за развитието на други тежки заболявания и може да засегне всички важни системи на организма. Между 1 и 5% от усложненията след хепатит С водят до смърт – всеки ден в света от това умират 1096 души.

Другата не по-малко важна цел за кампанията на МБАЛ „Света София“ е повишаването на информираността на обществото за заболяването, за начините, по които се предава и тежките последици, до които може да доведе. Специалистите наричат хепатит С „тихия убиец“, защото няма никакви симптоми. На практика човек може да е болен от хепатит С десетилетия, преди да разбере, а често ситуацията се разкрива от вече развито тежко чернодробно заболяване. Да се заразим е изключително лесно в ежедневието ни и всъщност никой не е застрахован. В групата с увеличен риск от инфектиране с хепатит С попадате, ако сте на над 40-годишна възраст, ако ви е вливана кръв или кръвен продукт преди 1992 г., както и ако сте на хемодиализа. Същото важи обаче и ако често се подлагате на зъболечение, преминали сте през операция, имате татуировки или пиърсинг. Тъй като и посещението на салоните за маникюр и педикюр също носи рискове – по-добре проверете дали не сте заразени с хепатит С. Както виждате, начините да се заразите са неподозирано много, а тестът да проверите дали сте в безопасност отнема една капчица кръв време.

Можете да съчетаете извършването на други планирани изследвания и да ви бъде взета кръв и за този тест. Напомняме ви, че до края на август можете да проверите дали сте заразени с хепатит С в двата диагностично-консултативни центъра на МБАЛ „Света София“ – ДКЦ „Света София“ на бул. „България“ № 104 и ДКЦ „Света София“-Люлин на бул. “Царица Йоана“ № 65. Очакваме ви всеки работен ден от 8 до 13 часа!

Бъдещето на българската медицина

Бъдещето на българската медицина

Както вече знаете, в няколко последващи материала ви представяме новата надежда на българската медицина – нашите специализанти, избрали да се развиват като медици в родната си страна. Днес ще ви запознаем с един лекар-специализант, който ще ви докаже, че сред най-добрите все още срещат и такива, които искат да останат в България.

Д-р Катерина Чачева завършва Медицински Университет-София с пълно отличие през 2017 г. За постижението, че е получавала само пълни шестици през 6-те си години на обучение по медицина, е удостоена с най-високото отличие – „Златен Хипократ“. Разказва, че преди време, спечелилите „Златен Хипократ“ медици са можели да избират къде искат да специализират без конкурс. Вече не е така, но блестящото й представяне в университета със сигурност допринася за факта, че д-р Катерина Чачева чудесно се вписва в екипа на отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“ като специализант.

Преди да избере болницата, в която иска да специализира акушерство и гинекология, д-р Чачева стажува във Франция в клиника по акушерство и гинекология в болница Tenon и в спешно отделение на болница Saint-Antoine. Стажът й в Париж не я затруднява, защото освен немски и английски, д-р Чачева владее и френски език. А когато стажът й свършва, се завръща в България.

Представяме ви д-р Катерина Чачева!

 

Д-р Чачева, с какво ви привлече лекарската професия?

Още от малка съм си се представяла точно такава – лекарка. Това е единственото нещо, с което съм искала да се занимавам. Никога не съм била привлечена от друга професия, въпреки че майка ми е учител, а баща ми – военен служител.

Защо избрахте тази специалност?

Избрах акушерството и гинекологията, защото това е една от малкото специалности в медицината, които са изключително позитивни и виждаш резултата от усилията си веднага. Срещаш щастието в очите на родителите, изпитваш радостта да държиш новия живот в ръцете си. А това е безценно! Наистина никога не съм си се представяла като друг специалист, освен като лекар.

 

А с какво ви затруднява?

Не бих ги нарекла точно трудности, по-скоро се налага да правя компромиси със себе си – с личния и със социалния си живот. Защото когато имаш желание и амбиция, нещата се получават и трудностите всъщност са предизвикателства, които те мотивират да покажеш най-доброто от себе си.

Защо решихте да останете в България, вместо да изберете по-високия стандарт на живот в чужбина?

Реших да остана тук, защото вярвам, че за да има напредък в медицината в България, младите трябва да остават и да се развиват тук. Не казвам, че те не трябва да ходят на обучения в чужбина, напротив – трябва, но след това трябва да се връщат и да прилагат натрупания опит тук.

А защо избрахте да се развивате в МБАЛ „Света София“?

Доц. Валентина Мазнейкова, като доказан специалист във феталната морфология, е основен фактор за моето решение. В МБАЛ „Света София“ ме привлече идеята да работя и да се уча от нея. От всички направления в специалността, най-голям интерес за мен представлява феталната морфология на плода, затова тук е правилното място за мен да се развивам професионално. Освен това ме привлече и базата на обучението – нова болница със свръхмодерна апаратура, както и младият деен екип. Истината е, че е изключително важно в каква среда ще попаднеш като млад лекар, защото тогава си неопитен, несигурен, все още без необходимите практически познания. Безкрайно съм благодарна на хората, от които се уча!

 

Честит рожден ден, д-р Мазнейков!

Честит рожден ден, д-р Мазнейков!

Буквално стотици хора се стекоха днес в МБАЛ „Света София“, за да уважат личния празник на известния ортопед д-р Христо Мазнейков. Той навърши 63 г. в компанията на семейството си, колеги, приятели и признателни пациенти, които го засипаха с пожелания и оригинални подаръци.

Най-симпатичният, разбира се, беше ръчно направен от внучката на д-р Мазнейков и доц. Валентина Мазнейкова, която е кръстена на баба си. Малката Валя се беше погрижила за организацията на празника и беше предвидила много изненади за рожденика и гостите му. Дъщерята на лекарското семейство д-р Илияна Мазнейкова очарова баща си със специална здравословна торта без брашно и захар.

     

Рожденият ден по традиция не наруши нормалното протичане на работния ден в болницата, тъй като гостите поднасяха поздравленията си, организирани по отделения и по тази причина празникът продължи до късния следобед.