Tag Archives: анестезиолог

Всеки пациент трябва да знае, че някой се грижи за него

Всеки пациент трябва да знае, че някой се грижи за него

Д-р Валентина Вутова-Сопотенска завършва медицина през 1996 г. в МУ-Плевен, след което започва работа в спешен център Търговище. В ЦСМП Търговище работи до 2002 г., а от 2002 до 2008 г. работи във филиал Самоков на ЦСМП Окръг София. Следващите 11 години работи в УМБАЛСМ „Пирогов”, а от декември 2019 г. е част от екипа на отделението по анестезиология и интензивно лечение на МБАЛ „Света София“.

През 2005 г. д-р Вутова-Сопотенска взима специалност спешна медицина в МУ-София, а през 2014 г. – анестезиология и интензивно лечение. Днес пациентите на МБАЛ „Света София“ могат да разчитат на нейния близо 25-годишен опит.

Разказва, че взела и двете специалности, защото според нея те имат много общи допирни точки в интензивното лечение. Специалността анестезиология и интензивно лечение й е по-интересна като медицинска дейност, защото й дава възможността да проследи болния, след като се погрижи за него първоначално. Но контактът с пациентите д-р Вутова-Сопотенска намира за еднакъв и в двете специалности.

„В спешната медицина обаче отиваш, решаваш проблема или намираш временно решение, а след това друг колега поема пациента, не можеш да проследиш развитието на случая“, споделя тя. „В анестезиологията бързо се запознаваш с историята на пациента, трябва да знаеш всичко за него, преди да го въведеш в анестезия. След това следиш виталните му показатели, а после го извеждаш от упойката. Но и след нея грижата за пациента продължава, за да се чувства комфортно. Трябва всеки пациент да знае, че някой се грижи за него. Да се чувства спокоен, че каквато и медицинска интервенция или манипулация му предстои, няма да го боли“.

Д-р Валентина Вутова-Сопотенска си припомня най-тежкия си ден – първата й Коледа на работа в спешния център. Споделя, че този ден няма да го забрави никога. Нямали минута спокойствие, като по филмите. 12 часа дежурство, 3-4 пациента в кома от различен произход, а тя – млад лекар на едва 2 месеца стаж. Но спасили всички и това я кара днес да доразказва за този ден с усмивка.

„Тежките моменти са безброй! Но това, което все още не мога да преодолея и днес, е, че не сме богове и не можем да помогнем на всички“, продължава анестезиоложката.

Интересно съвпадение е, че с коледните празници д-р Вутова-Сопотенска свързва и най-щастливия си работен спомен. Последната Нова година в МБАЛ „Света София“ е точно този ден за нея, защото се родили по време на празничното дежурство 4 здрави бебета.

Всъщност решението да започне работа в МБАЛ „Света София“ не я затруднило, защото преди това имала различни поводи да посети болничния комплекс. Силно я впечатлили чистотата, поддръжката, усещането за комфорт, сплотения колектив и духът на болницата – приветлива и отвътре, и отвън. Освен това д-р Вутова-Сопотенска срещнала в МБАЛ „Света София“ много колеги от предишната си работа. С другите пък се сближила бързо, все едно се познавали от години.

„Д-р Симеонов е от онзи тип началници, които се грижат за подчинените си и е винаги усмихнат“, споделя тя за началника на отделението по анестезиология и интензивно лечение на болничния комплекс. А след това започва да изброява всички отделения, с които се радва, че работи и не пропуска никого. Защото тя вече е част от голямото семейство на МБАЛ „Света София“.

Понякога няколко секунди спасяват живот

Понякога няколко секунди спасяват живот

Специално практическо обучение за медицински лица се проведе днес в МБАЛ „Света София“. Началникът на отделението по анестезиология и интензивно лечение д-р Георги Симеонов изнесе презентация и демонстрира на практика на колегите си няколко спешни метода за основно и продължително поддържане на живота. Всички се справиха блестящо с практическите упражнения с живия манекен, а на края д-р Симеонов беше затрупан от допълнителни въпроси за приложението на различни медикаменти за основно и продължително поддържане на живота. Подобни действия са от особена важност при спешна ситуация, за да бъде поддържан животът на пациента, докато дойде екип за реанимация. Сред обучаващите се бяха забелязани и д-р Михаил Зортев, прокурист на МБАЛ „Света София“, финансовият директор Десислава Малинова, началникът на отделението по ортопедия и травматология д-р Михаил Вулджев, началникът на отделението по неврология д-р Емил Олевски, и др. Д-р Симеонов планира тези практически упражнения да се превърнат в традиция за медицинския и административния персонал на болничния комплекс.

За анестезията на анестезиолога

За анестезията на анестезиолога

Отделението по анестезиология и интензивно лечение на МБАЛ „Света София“ не спира да се разраства, също както и останалите звена на модерния болничен комплекс. Отскоро новият член на екипа на отделението е д-р Христо Гройчев. Анестезиологът завършва медицина в Медицинска Академия–София през 1994 г., а през 2001 г. специализира анестезиология и интензивно лечение. От тогава до днес не е спирал да се грижи за пациентите си и така практиката му днес възлиза на внушителните 25 години. Разказва, че най-дълго е работил в сферата на онкологията – цели 11 години.

Д-р Христо Гройчев споделя, че навремето анестезиологията го привлякла с нещо, което много му харесало. Практикувайки тази медицинска специалност, лекарят вижда как всичко се случва бързо. Понякога ситуацията се променя за минута, а той вижда резултата от работата си веднага.

Освен специализацията по анестезиология и интензивно лечение, д-р Христо Гройчев е и член на Българската асоциация за борба с болката, обучен е и използва различни подходи и техники за борба с болката – от регионални до мултикомпонентна поливалентна анестезия. Всяка анестезия, която д-р Гройчев поставя, е резултат на прецизна преценка, внимателно обмисляне и индивидуално решение за всеки отделен пациент. Защото както всеки човек е различен, така са различни и неговите медицински нужди и анестезиологът подхожда с индивидуално внимание към всеки.

По принцип периооперативното обезболяване обхваща обгрижването на пациента преди, по време и след операцията. За болния най-важното е да не го боли нищо, затова и основната цел за д-р Христо Гройчев е да отнеме болката му. А болката е основен процес, който съпътства всяка оперативна интервенция. Колкото по-голяма е операцията, толкова и самото усещане за болка варира по сила, дълбочина и тежест. Тогава се прилага аналгезия, а анестезия – при обратимото временно отнемането на съзнанието, за да се проведе интервенцията. Излизането от анестезията обаче също е основен процес и ангажимент на д-р Христо Гройчев. От неговата прецизност зависи пациентът след това да излезе лесно от упойка, да се чувства добре и да няма странични симптоми като гадене, повръщане, или главоболие.

Един обичаен работен ден на д-р Христо Гройчев започва с екипното разпределяне на задачите и залите за работа. После започва оперативната дейност, която в МБАЛ „Света София“ е всекидневна и целодневна. Вероятно вроденият перфекционизъм е в основата на най-големия професионален страх на анестезиолога – да не успее да свърши работата си максимално качествено. За щастие, това до момента никога не се е случвало.

Д-р Гройчев споделя още, че мрази лицемерието, клюкарите, говоренето зад гърба на другите. Много уважава хората, които директно ти казват в очите какво мислят и именно затова е приел предложението за работа на д-р Христо Мазнейков. А е сигурен, че той е точно такъв, защото се познават от 15 години.

Анестезията на анестезиолога обаче се оказват моторите – негова страст от 36 години насам. В момента кара 1100-кубиков мотор и е убеден, че смисълът на пътя е в пътуването, а не в пристигането. А по пътя на здравето той се грижи за една от най-притеснителните за пациентите страни на хирургичните интервенции – болката. Можете да разчитате на това.

Защото винаги има надежда и ние сме тук за вас!

Защото винаги има надежда и ние сме тук за вас!

Здравейте,

Казвам се Христина Гъркова, пенсиониран психолог и от четири години високорисков пациент с карцином на ректума, метастази в бял дроб и надбъбречна жлеза, диабет и други заболявания. Вследствие на четири онкологични операции –  три големи коремни отворени и една лобектомия на бял дроб, получих огромна вентрална херния, усложнена и от множество курсове лъчетерапия и радио хирургия, а преди дни и остро възпаление на жлъчния мехур, който е с холелитиаза и предстоеше спешна холецистектомия и отстраняване на хернията.

Потърсих мнения за добър коремен хирург и прочетеното ме насочи към доц. д-р Стоян Сопотенски. Отивайки съм МБАЛ „Света София“, наистина се почувствах като пациент от 21-и век – модерна, красива, внушителна сграда с любезен и компетентен технически персонал.

Чаках с голяма доза притеснение пред кабинета на доцента, защото знаех колко е комплициран случаят ми и като анестезия, и като чиста хирургия с тези две операции в едно. Забравих всичко това в мига, в който насреща ми застана уверен, усмихнат, позитивен и вдъхващ надежда, но и респект, лекар. Изчете всичките ми медицински документи, погледна ме с поглед, който ми вдъхна надежда и ми каза, че ме чака в залата за операции. Сякаш ми хвана ръката и не я пусна по целия труден път до изписването от болницата. Така не съм се чувствала в нито едно болнично отделение –  информирана за всеки етап от лечението, с полагани адекватни грижи и внимание, непрекъснат позитивизъм от екипа на доц. д-р Сопотенски и д-р Симеонов – анестезиолог и реаниматор, ред и дисциплина, всичко като добре синхронизиран механизъм.

През целия нелек път на лечение бях не само жива, но имах качество на живот, което е ключов момент в борбата за оздравяване. И всичко това – благодарение на доц. д-р Сопотенски, на колектива от високи професионалисти, който е изградил. Независимо от големия обем работа, той намираше време всекидневно лично да разговаря с мен, чувствах се значима и в най-сигурните ръце.

Благодаря за успешните две в едно операции, за реанимационните грижи, за емпатийността на целия останал персонал на отделението. Когато се създаде такъв синхрон на висока компетентност и адекватна обстановка, изходът винаги е оптимистичен, а болката споделена и поносима.

Бъдете здрав, доц. д-р Сопотенски и запазете, наред с развитието на таланта Ви като хирург, онези изконни човешки качества, които правят българина истински.

7.11.2019 г.

Христина Гъркова

16 октомври – Ден на анестезиолога

16 октомври – Ден на анестезиолога

Днес е празничен ден за лекарите анестезиолози и анестезиологичните сестри от екипа на МБАЛ „Света София“. Това са професионалистите, които отнемат болката и страха ни, подготвят ни за това какво ни предстои по време на медицинска манипулация и най-важното – поддържат жизнените ни показатели стабилни по време на хирургичните интервенции.

В далечната 1846 година, на 16 октомври хирургът Уилям Томас Мортън използва анестезия в масачузетската болница за първи път в света. Тази първа анестезия с етер е използвана за вадене на зъб по време на демонстрация пред публика. Това е изключително значимо събитие в световен аспект, тъй като бележи началото на обезболяването по време на хирургичните манипулации и операции. По тази причина 16 октомври е определен за Ден на анестезиолога – специалистите, на които дължим лечението без болка.

В България съвременната анестезиология е въведена от чешкия анестезиолог Антон Франц Червенаков, който през 1956 г. предлага създаването на медицинската специалност анестезиология. Десетилетия преди това, през 1876 г. д-р Димитър Моллов защитава в Москва докторска дисертация по общо обезболяване с хлороформ и днес се счита за създател на организираното българско здравеопазване. През 1949 г. в Пловдив проф. Янко Добрев осъществява първата обща анестезия, въведена с апаратура.

Интензивното лечение е Формула 1 на медицината

Интензивното лечение е Формула 1 на медицината

Д-р Георги Симеонов завършва медицина през 1993 г. в МУ-София, а през 1998 г. придобива специалност анестезиология и интензивно лечение. В Германия и Япония е завършил множество курсове и допълнителни квалификации за механична вентилация, регионални и плексусни блокади, лечение на болката, използване на ултразвук в анестезиологията и интензивното лечение, детската анестезиология, парентералното, ентерално и смесено хранене и др. През 2016 г. успешно защитава дисертация на тема „Ултразвуково навигиране на централна венозна катетеризация“.

Д-р Георги Симеонов е работил 13 години в ОАИЛ на УМБАЛ „Света Анна”, 10 години е бил началник на отделение по анестезиология и интензивно лечение на МБАЛ Токуда, от 2017 г. – началник на отделение „Анестезиология и реанимация“ в МБАЛ Вита, а от днес вече е началник на отделението по анестезиология и интензивно лечение на МБАЛ „Света София“.

В МБАЛ „Света София“ д-р Георги Симеонов попада след разговор с д-р Христо Мазнейков. Заедно коментират трудностите, които се появяват по време на развитието и увеличаването на обема на дейността на едно лечебно заведение и тогава д-р Мазнейков го кани да поеме отделението по анестезиология и интензивно лечение на МБАЛ „Света София“. Сега д-р Симеонов ще се включи с помощта си в разработването на новите отделения на болничния корпус – съдова хирургия, УНГ и др.

Може би си мислите, че работата на анестезиолога е да въведе пациента в упойка и да го изведе от нея. Но това не е точно така. Разбира се, обезболяването или приспиването на пациента по време на медицински манипулации и интервенции също е част от задачите на д-р Симеонов, но всъщност работата му е много, много по-мащабна и отговорна.

Изключително важен за пациента и лечението му е предоперативният преглед, който д-р Георги Симеонов извършва, за да направи обща оценка на здравословното му състояние. Трябва да бъде установено до каква степен и какъв вид анестезия пациентът може да понесе, какви предоперативни действия трябва да бъдат предприети, за да бъде поставена дадена упойка. В този етап на консултацията с анестезиолога може да се наложи и извършването на някаква медикаментозна подготовка за операцията, допълнителни изследвания, психологическа настройка на пациента за предстоящата медицинска интервенция. Последното не бива да бъде подценявано в никакъв случай, защото доверието на пациента в лекаря е точно толкова важно, колкото и другите стъпки от подготовката му.

 

 

След това д-р Симеонов трябва да избере точната анестезия за конкретния пациент, като тя може да бъде моно или комплексна. Основните анестезии, които използва, са обща, регионална и плексусна. Днес всички знаят, че при общата венозна упойка пациентът е в дълбок сън, не чува, не вижда, той е обезболен и спи дълбоко. Това обаче не означава, че д-р Симеонов може да излезе от операционната зала, защото понякога трябва да поддържа дишането на оперирания с апаратура. Извеждането от упойката също е негов ангажимент, след като приключи операцията. Споделя, че в МБАЛ „Света София“ процесът по медикаментозно извеждане от упойка винаги протича гладко и безпроблемно. Понякога пациентът може да изпитва лек дискомфорт, гадене или замаяност, но те отшумяват бързо и не носят никакъв риск.

Особено популярно в обществото в момента е притеснението на някои пациенти, че е възможно да им се случи будност по време на обща анестезия, но д-р Симеонов е категоричен, че при него това е абсолютно невъзможно. За тази цел той е въвел специални европейски стандарти, според които при възникване на проблем по време на операцията на пациента не му се намалява анестезията, а състоянието му се стабилизира с други медикаменти. Всъщност причина за т.нар. будност по време на упойка е именно това – възникнало усложнение, което е наложило намаляването на количеството на подаваната анестезия. „Екипите на МБАЛ „Света София“ обаче са изключително добре подготвени в това отношение и въобще не е възможно да допуснат будност по време на обща анестезия“, категоричен е д-р Симеонов.

За регионалната упойка анестезиологът уточнява, че е два вида – епидурална и спинална. Епидуралната анестезия може да бъде въведена еднократно или продължително с катетър. Характерно за катетърната упойка е, че тя може да се въвежда продължително време, да обезболява пациента дори с дни, ако целта е да бъде облекчена постоперативната му болка. Нека не ви звучи като каприз, защото това обезболяване може да бъде животоспасяващо – случва се пациентите да се залежат, заради болката, а това води до развитието на пневмония и други здравословни усложнения.

„Обезболяването е много важно в съвременната медицина, особено когато пациентът трябва да се раздвижи за първи път след операция“, допълва докторът.

Спиналната упойка се поставя в ликворното пространство и се прилага предимно по време на раждане (секцио), както и при ортопедични, хирургични, урологични, гинекологични, съдови операции. Епидуралната пък се поставя в епидуралното пространство, което се намира извън мозъчната обвивка на гръбначния стълб и може да бъде прилагана по време на естествено раждане. Д-р Георги Симеонов споделя, че пациентите не бива да имат никакви притеснения за упойките, защото не съществува никакъв риск, когато работата на анестезиолога е внимателна и прецизна. В МБАЛ „Света София“ не само, че не са се случвали усложнения в следствие на упойка, но и дори се използва локална анестезия, за да се обезболи самото място, на която ще бъде поставена основната анестезия.

За плексусната блокада д-р Симеонов разказва, че се прилага само на дадени нерви, които инервират определени зони, където предстои оперативна интервенция – крак, ръка, тяло. В МБАЛ „Света София“ тази анестезия се прилага под ултразвуков контрол, благодарение на който се вижда в реално време върхът на иглата и може да бъде поставена изключително прецизно.

Работата на д-р Георги Симеонов не е свързана само с операционната зала. Той помага изключително успешно и на пациенти с хронични болки. За тяхното лечение той използва различни блокади на нерви и други тъкани. Например, при фасетната блокада се блокират определени малки ставички, но не моторните им нерви, а само онези микронервни окончания, които пренасят болката. Един такъв блокаж може да поддържа пациента, страдащ от хронична болка, обезболен между 6 и 12 месеца.

Д-р Симеонов споделя, че в някои ситуации е успявал с трикратни блокади през 3 месеца да неутрализира необходимостта от по-нататъшни действия за обезболяване. Такива мерки анестезиологът предприема, например, при замръзнало рамо, което не може да се движи и оперира, както и често при болки в кръста. Споделя, че до блокада прибягва тогава, когато не може да се помогне с медикаменти и операция.

За страстта си към анестезиологията и интензивното лечение разказва, че се е зародила още по времето, когато е бил студент. През този период е работил в централната реанимация на Пирогов като санитар и реанимационна медицинска сестра в УМБАЛ „Света Анна”. И тази страст е жива и днес.

„Интензивното лечение е Формула 1 на медицината, защото трябва да се взимат решения за секунда. То има за цел да поддържа основните жизнени функции на пациента в параметри, в които той да може да преживее и да се възстанови от тежкото си състояние. Интензивното лечение поддържа дишането, сърдечносъдовата система, бъбречната и чернодробната функции, нутритивния, енергийния и електролитния баланс“, споделя той.

Това е д-р Георги Симеонов – новият началник на отделението по анестезиология и интензивно лечение МБАЛ „Света София“. Благодарение на него, ако дойдете при нас за хирургична интервенция или медицинска манипулация, няма да ви боли. И можете напълно да му вярвате за това!