Сакропластика – лечение на фрактури

Д-р Кристиян Комитов и д-р Димитър Добрев за иновативния метод за лечение на инсуфициентни фрактури на сакралната кост – първо описание по медицинската интервенция у нас

В операционната със 70 – годишна пациентка, диагностицирана с дългогодишно онкозаболяване и метастатични лезии в сакрална и тазови кости.

Д-р Комитов от Отделение по ортопедия уточнява какъв е случаят:

70-годишната дама постъпва в клиниката за първи път с оплаквания от болка, засилваща се при активно движение двустранно в глутеална и лумбална области, неповлияваща се от консервативно лечение.  Локалният статус и образните изследвания ясно показват патологични вторични инсуфициентни фрактури на двете крила на сакрума. Оплакванията датират от около година. Пациентката е оценена предварително по болковата скала VAS (oт 1 до 10) на 7. След детайлно обсъждане се взима решение за оперативна намеса, като се изпозлва миниинвазивна техника за инжектиране на полиметилметаакрилат (костен цимент). Следоперативното състояние, по описание и на пациентката, е  чувствително намалена болка. Това показва значителна ефикасност и бърз аналгетичен ефект. Предстои и хронологична оценка на случая.

Особеното за този метод обаче е, че до момента не са известни докладвани резултати от български автори, пояснява д-р Комитов и отбелязва, че в отделението по ортопедия на МБАЛ “Св. София” има всички условия и индикации да се наложи като рутинна оперативна намеса.

 

Още за сакропластиката:

Това е интервенционален метод, докладван за първи път в началото на 2000-а година като лечение на симптоматично сакрално метастатични лезии, а последващите доклади са документирали неговото безопасно и ефективно изпълнение. Днес  методът се използва за лечение на инсуфициентни фрактури на сакралната кост. Като “инжектирането” на костен цимент може да се извърши безопасно и се улеснява чрез ориентиране на иглата, успоредно на L5-S1 междинното пространство и ипсилатералната сакроилиачна става и насочване към суперолатералната сакрална ала(крило) в рамките на зона, чиито граници са образувани от линия странично на задните сакрални отвори и линия по протежение на медиалния ръб на сакроилиачната става.

Има различни техники и различни начини за извършване на сакропластика, включително техника на къса ос, техника на дълга ос, техника на страничен достъп и техника с три игли. Сакропластиката за пациенти, които не се подлагат или не могат да се подложат на нехирургично лечение, може да доведе до по-добра подвижност, подобрени физически функции, драстично намаляване на болката.

 

За фрактурите на сакралната недостатъчност:

Те са сравнително чести, но недостатъчно диагностицирани и съответно нелекувани. Тези фрактури са честа причина за болки в кръста при възрастни пациенти и/или пациенти с остеопороза, но се пропускат. Фрактурите при сакрална недостатъчност (SIFs) включват сакралната ала и тялото на прешлен S2. Когато има съмнение за SIF, MR изображенията са единственият и най-добър образен метод за диагностициране. Но при някои пациенти, които не могат да правят магнитен резонанс, може да се използва комбинация от нуклеарно сканиране на костите. Лечението на сакралните инсуфициентни фрактури позволява ранна и продължителна мобилизация на пациента. Това означава и сакропластика, ако е необходимо.

Рисковете от SIF са много сходни с тези при прешленните компресионни фрактури и включват фактори като остеопороза, остеопения, остеомалация, бъбречна остеодистрофия, предилъчева терапия, болест на Paget, сливане на лумбосакрала, костни метаболитни заболявания, за които е известно, че отслабват скелета.
Знае се, че преобладават жените, засегнати от SIFs  при съотношение 10:1.  Симптоми могат да се появят без идентифицирано нараняване при пациенти с ниска костна минерална плътност и компрометирана здравина на костите. Честотата на SIF е приблизително 1% – 2% от патологичните фрактури, включващи гръбначния стълб и таза.