Месец: януари 2022

Опитният патолог д-р Георги Георгиев в екипа на МБАЛ “Св. София”

Отделението ни по обща и клинична патология привлече опитен, ангажиран със социалнозначими проблеми в здравеопазването, специалист 

  Д-р Георги Георгиев – патолог

Завършва МА-София. Специалист е по клинична патология с над 30 г. опит като лекар, от които 20 г. в онкологията. В професионалния си път заема и ръководни длъжности – дългогодишен управител на специализирана онкологична болница, началник на отделение по клинична патология, завеждащ лаборатория по патоанатомия към болнично заведение, управител на медико-диагностична лаборатория.
Зам.- председател е на Българското дружество по патология.
Председател е на Районната колегия на БЛС – Благоевград.

 

Лаборатория за патологоанатомична и цитоморфологична диагностика

 

Неврохирургът д-р Димитър Добрев в екипа на МБАЛ “Св. София”

Започваме да окомплектоваме поредна нова структура

Д-р Димитър Добрев – неврохирург

Завършва МУ – Варна. Придобива специалност „Неврохирургия“. През годините оглавява отделение по неврохирургия и извършва успешно сложни медицински интервенции. Има солиден опит във водещи отделения по неврохирургия, където участва в интердисциплинарни екипи за диагностика и лечение – неврохирургични оперативни интервенции с голяма и особено голяма сложност в областта на невроонкологията, мозъчносъдовите заболявания – аневризми, съдови малформации, хематоми, инсулти, дегенеративни и травматични заболявания на гръбначния стълб и гръбначния мозък. Към професионалните му интереси спадат още функционалната неврохирургия и атравматичните черепно-лицеви пластики.

 

Доц. Калин Михов ще пътува от морската ни столица специално, за да преглежда пациенти на МБАЛ “Св. София”

Опитният ортопед с график в екипа на д-р Мазнейков

Доц. Калин Михов – ортопед-травматолог

Прегледите ще се извършват в Корпус 1, Кабинет №4 от 15 ч. до 17 ч.

Доц. Михов е със солиден опит  в областта на гръбначната хирургия, ендопротезиране и артроскопия. Преглежда и деца над 3-годишна възраст. 

Професионални квалификации:

  • Специализация в областта на колянна и глезенна артроскопска хирургия, колянно и тазобедрено ендопротезиране;
  • Сертифициран специалист за ендопротезиране и артроскопия на стави;
  • Специализации, обучения и курсове в Италия, Германия, Франция, Австрия, Словения, Холандия, Великобритания, Швейцария, Япония, Бразилия, САЩ, Канада и др..

Член е на Европейска асоциация по артроскопия, колянна хирургия и спортна травматология (ESSKA) и Международно дружество по миниинвазивна гръбначна хирургия (ISMISS).

Има множество публикации и участия в специализирани международни форуми.

Ползва английски и френски езици.

“Все пак сериозното начало на доц. Михов е МБАЛ “Света София”, където той е от откриването на болницата, заедно със съпругата си Милена Михова. Изключителен лекар, който не се побира в клишета! Добре дошъл и на добър час!” – подчерта д-р Христо Мазнейков.

Представяме д-р Гергана Николова – още един специалист в екипа на Хематология

Отдадена на професията си, готова да отдели достатъчно време за всеки пациент

Д-р Гергана Николова, д.м. – хематолог

 Преглежда в Корпус 2 на МБАЛ “Св. София”, бул. “България” 104 и в ДКЦ “Св. София – Люлин”, ж.к. “Люлин”, бул. „Царица Йоанна“, бл. 775

Завършва медицина в МУ – Варна. Притежава специалностите „Вътрешни болести“ и „Хематология“. В началото на 2022-а се присъединява към екипа на МБАЛ „Св. София“. Преди това работи в някои от най-големите болници у нас, включително университетски. Защитава дисертация на тема „Гранулоцитопоэз у болных Хронической миелоидной Левкемии в условиях интензивной терапии“ в клиниката по хематология на Руската академия по медицински науки, Москва. През годините е главен и старши асистент при Медицински факултет към СУ„Св. Климинт Охридски“. Участва в големи международни медицински форуми. Има множество публикации. Ползва френски, руски и английски езици.

Допълнителни специализации:

French National Assotiation of Hemathology – AwardFondation Reine Danou Université Paris – VII

Research Project: Diagnostic criteria and pathogenesis in Polycythemia vera

L’Institut d’Hematologie, Hopital Saint-Louis, Centre Hayem

Laboratoire de Biologie Cellulaire Hematopoïétique

Research Project: Retinoic Acid and Eryttroid differentiation in

Polycythaemia vera.

 

Публикации:

Nikolova G.G., Khoroshko N.D. : Early precursors of granulocytopoiesis in the peripheral blood and bone marrow in blast transformation of chronic myeloleukaemia.Gematol. Transf, 9:49 1984.

Nikolova G.G., Khoroshko N.D, Ermolovich S.V. : Shfts in the colony- forming capacity of the peripheral blood and bone marrow cells in chronic myeloleukaemia patients treated by leucocytopheresis. Gematol. Transf, 11:44, 1984.

Nikolova G.G., Khoroshko N.D. :Characteristics of granylopoesis in patints with progressive stage of chronic myeloleukaemia.Gematol. Transf ,11:15, 1984.

Ivanov K., N. Kolev, A. Tonev, G. Nikolova, I. E. Softova, I Krasnaliev, A. Tonchev, Markers of apoptosis-clinical significance in colorectal cancer Hepatogastroenterology Vol 55 Supl 1, Oct 2008, pp A-28, OP 71

Ivanov K., N. Kolev, A. Tonev, G. Nikolova, I. Krasnaliev, A. Tonchev, E. Softova New approach of molecular prognosis in patients of colorectal cancer Hepatogastroenterology Vol 55 Supl 1, Oct 2008, pp A-12, OP 29

Ivanov K., N. Kolev, A. Tonev, G. Nikolova, A. Tonchev, I. Krasnaliev, K. Kalchev Molecular Prognostic Markers In Colorectal Cancer Isucrs Xxii Biennial Congresssan Diego, California, USA September 14-17, 2008

Ivanov K., N. Kolev, A. Tonev, G. Nikolova, A. Tonchev, I. Krasnaliev, K. Kalchev, A Prognosis Based Molecular Set Of Marker In Patients With Colorectal Cancer 21st International Medical Sciences Student Congress May 9-11, 2008 Istanbul – Turkey

Tonev A., K. Ivanov, N. Kolev, G. Nikolova, A. Tonchev, I. Krasnaliev, K. Kalchev, Molecular prognostic markers in colorectal cancer ICMS, Sofia, 8-11. May, 2008

Ivanov K., N. Kolev, A. Tonev, G. Nikolova, I. E. Softova, I Krasnaliev, A. Tonchev Molecular prognostic markers in colorectal cancer XXIV National Surgery Congress of Romania 04-07, 2008 pp 45

 

 

 

„Пост-COVID синдромът или дългата битка с коронавируса“

Със солидния си опит в диагностицирането и лечението на пациенти с продължителен COVID, пулмологът д-р Мария Лобошка споделя полезна информация за сп. “Betty”

Д-р Мария Лобошка

В статията „Пост-COVID синдромът или дългата битка с коронавируса“ четете:

  • Какво се крие зад термина „пост-COVID синдром“?
  • Какви са симптомите на пост-COVID синдрома?
  • Кои пациенти по-често попадат в „клопката“ му?
  • За колко време отшумява?
  • Защо е важно проследяването на преболедувалите още след „падането“ на карантината?

 

В МБАЛ “Св. София” можете да направите Пост-COVID проследяване с д-р Мария Лобошка. Научете повече – ТУК.

 

 

Още нови дейности в МБАЛ „Св. София“ – с грижа за пациента

Извършваме енуклеация на простата и интравезикална терапия при рак на пикочния мехур

Д-р Милен Цветков, д.м. с екип от Урология извършва енуклеация на простата – безкръвно оперативно лечение и решаване на проблемите, свързани с уринирането.

Д-р Цветков обяснява накратко за енуклеация на простатата –“Иновативната оперативна техника и наличната апаратура – лазерна и биполярна, позволяват безкръвно оперативно лечение на всяка простата, без значение от големината на жлезата, и решаване на проблемите, свързани с уринирането, практически без кръвозагуба. Пациентът се чувства значително по-комфортно и се възстановява бързо, без усложнения.”

  • От началото на 2022-а година започнахме да извършваме и интравезикална (вътремехурна) химиотерапия и имунотерапия при рак на пикочния мехур. Целта на тази терапия е да намали риска от рецидиви и прогресиране на заболяването. Прилага се само, когато ракът на пикочния мехур не е мускулно-инвазивен.

Д-р Горан Деримачковски  пояснява за заболяването и процедурите при интравезикалната терапия:

Накратко за заболяването:
Ракът на пикочния мехур при мъжете е на 4 -то място по честота от всички онкологични заболявания и на второ от урологичните злокачествени заболявания при мъжете, след рака на простатната жлеза. Мъжете боледуват 4 пъти по-често в сравнение с жените.
Рискови фактори:
– възрастта (по-често срещано при по-възрастни пациенти);
– тютюнопушенето;
– работа в среда с анилинови бои;
– шистозомиазата (тропическо паразитно заболяване в Африка, Южна Америка и Азия) също е рисков фактор.

Основни характеристики:
1. Рецидив – много често след успешно отстраняване се получават рецидиви.
2. Прогресия на заболяването – от немускулно-инвазивен да премине в мускулно-инвазивен.
Диагностициране:
Основен симптом при рак на пикочния мехур е наличието на кръв в урината без болка при уриниране.
Основни изследвания, които помагат за поставяне на точна диагноза:
1. Ехография на пикочо-отделителната система (може да бъде направена във всеки урологичен кабинет). Важно е да се знае, че за преглед на пикочния мехур и простатната жлеза, пациентите трябва да са с достатъчно пълен пикочен мехур (да не са уринирали около 1-2 часа преди прегледа).
2. КТ-урография, или т.н. скенер с контраст само може да потвърди диагнозата.
3. Магнитен резонанс.

4. Уретроцистоскопия с NBI диагностика. Прави се с краткотрайна венозна анестезия. Това е ендоскопско /безкръвно/ изследване, при което през пикочния канал се прониква с тънка камера и се оглежда пикочния мехур.
NBI диагностиката при уретроцистоскопията е още една възможност, с която разполагаме в нашата болница – допълнителна опция, при което стената на пикочния мехур се оцветява. Местата, които са съмнителни за наличие на ракови клетки се оцветяват в различен цвят от местата с нормална мехурна стена.

Лечение:
Лечението е ендоскопско и може да бъде под венозна или спинална анестезия, в зависимост от големината на тумора. То се осъществява през пикочния канал, като тумора се отстранява или с ток /електрорезекция,TuTUR, трансуретрална резекция на туморна формация/, или с лазер /лазерна резекция/. Най-добре би било да се изпрати материал за изследване, за да се установи стадия на заболяването.
След получаване на хистологичния резултат, заболяването може да бъде в стадий Т1(немускулно-инвазивен) или Т2 (мускулно-инвазивен, ангажиращ стената на пикочния мехур в дълбочина).

Последващи стъпки:
След поставена диагноза, проведено оперативно лечение, доказана хистологична диагноза и стадий на заболяването, при пациенти с немускулно-инвазивен рак на пикочния мехур, се предлагат контролни уретроцистоскопии при възможност с NBI диагностика на всеки три месеца за първите 2 години; на всеки 6 месеца между 2 – а и 5-а година от първата оперативна интервенция и веднъж годишно след 5 -та година от първата оперативна интервенция при условие, че за тези 5 години няма рецидиви.
При наличие на рецидив, тази схема на проследяване се започва отначало. Успоредно с това проследяване се прилага интравезикална химио- или имунотерапия по преценка на лекуващия онколог.
Тази терапия също се прави по схема, като най-често използваната е 6+6 (6 апликации – по една всяка седмица след оперативната интервенция, следвани от 6 месечни апликации за следващите 6 месеца).
Лекарствата се изписват и отпускат от лекуващия онколог, а се поставят от лекуващия уролог в амбулаторни условия. Подготовката на пациента включва единствено да е с празен пикочен мехур (да е уринирал непосредствено преди апликацията).
Процедурата по поставяне на вътремехурна химио- или имунотерапия включва предварително поставяне на тънък (3-4 мм) катетър в пикочния мехур с местна анестезия (Cathejel gel), през който за около 10-15 секунди се вкарва лекарството. След поставянето му е препоръчително пациентите да не уринират най-малко 45-60 мин.
При доказан мускулно-инвазивен рак на пикочния мехур (Т2) лечението е радикално отстраняване на пикочния мехур, или мултимодален подход (лъчетерапия, системна химиотерапия или последващи уретроцистоскопии с трансуретрални резекции) при пациенти, които имат противопоказания за радикална оперативна интервенция.

За раждането на “Нов живот”

Д-р Катерина Чачева и д-р Надя Башлиева от АГО в CodeHealth TV

  • За акушерството като най-позитивната част от медицината
  • За доверието, което печели АГО към МБАЛ “Св. София” и ръста в раждаемостта в отделението
  • За ваксинацията и родилките