Едни бъдещи лекари в началото на своя път разказват за мотивацията да помагат на хората

На снимката: Валентин, Гергана и доц. д-р Валентина Мазнейкова

Това са Валентин и Гергана, нашите стажанти в Клиниката по акушерство и гинекология към МБАЛ “Света София”. Те прекараха няколкоседмичен стаж при нас и ги помолихме да споделят впечатленията си от преживяването.

Как дойдохте на стаж в МБАЛ “Света София”?
Валентин: от професионална гледна точка бяхме впечатлени от базата и условията на обучение. Аз съм от Петрич и там има страхотни отзиви за болницата, базата, специалистите и условията като цяло.
Гергана: Аз съм чела много за историята на болницата и основателите й доц. Мазнейкова и д-р Мазнейков и как заедно са основали и създали МБАЛ “Света София” и тяхната история допълнително ме амбицира и вдъхнови! Благодарни сме, че имахме възможността за този стаж и за доверието, което ни се гласува.

Вие сте първи курс и тепърва ще избирате в каква област да специализирате. Имате ли вече идея в коя област ще се насочите?
Гергана: Аз още преди да знам, че ще се занимавам с медицина, винаги съм искала да се занимавам с деца – да им помагам и да съм обградена с тях. Въпреки, че сме съвсем в началото на обучението ни, аз съм се насочила натам – специализация или към педиатрията, или към неонатологията.
Валентин: Аз още нямам категорично желание, защото самото обучение в медицината е структурирано така, че до трети курс в университета сме Предклиника ориентирани, а след това започва навлизането по-дълбоко в материята. Все още нямам някакви засилено наклонности, но мисля, е Ортопедията ще ми е интересна.

Как решихте да учите медицина?
Гергана: При мен стана много естествено, защото винаги в училище съм харесвала биологията и химията, била съм и в такава паралелка със засилено изучаване на тези предмети в Русе в математическа гимназия. Ходила съм и всяка година на олимпиади и освен любовта към самите предмети, съчетани с желанието да помагам на хората ме доведоха до медицината. Иначе нямам личен пример в къщи, родителите ми не се занимават с медицина.
Валентин: Аз не бях толкова категоричен в началото. До последно много се чудех дали да продължа с ученето или да продължа професионално да се занимавам с футбол, защото тренирах усилено. В крайна сметка избрах да се подготвям за кандидатстудентски изпити в Медицински университет в София, защото също като нея съм ходил на олимпиади по биология и химия и това ми бяха любимите предмети. Благодарен съм на моите учители от гимназията, които винаги са ме мотивирали и са ми показвали, че имам заложби в тези предмети. Може да се каже, че на тях дължа любовта си към медицината. Аз съм завършил профилирана гимназия в Петрич с профил “Биология и Химия”.


Какви са ви плановете от тук нататък, свързани с професионалното ви развитие?

Валентин: Бихме искали да продължим да поддържаме връзка с болницата и докато станем трети курс. След това ще имаме право да работим като медицински сестри почасово и се надявам да успяваме да го съчетаваме с университета, за да не прекъсваме тези отношения, която се опитваме да създадем с лекари и с пациенти. Не само е важно да учиш теоретично, но и на практика да ги усещаш нещата.
Гергана: Самото чувство да работиш с хора помага да се пречупиш, да развиеш качества и придобиеш повече смелост, което е много важно за нашата професия. Например на нас стажа ни помогна да добием увереност и смелост за работа в реална среда, въпреки много краткия период. А такива знания и умения в медицината са толкова важни, колкото и теоретичните знания.

Какъв е във вашите очи образът на лекаря?
Гергана: Лекарите трябва да усещат това призвание отвътре, да имат желание да помагат на хората, да са отдадени, защото да си лекар е работа ден и нощ и тя не свършва след като ти свърши смяната.
Валентин: Ако аз трябва да опиша с една дума какви са лекарите според мен, бих използвал думата Добротворец.