Днес е Световният ден за борба с глаукомата. Доц. Д-р Христина Благоева: “Лечението е проблем, когато диагнозата се постави късно!”

Глаукомата е наследствено заболяване с тежки последици, не бива да се подценява

Интервю с Доц. д-р Христина Благоева, д.м. – началник Клиника по офталмология към МБАЛ „Света София“ по повод Световния ден за борба с глаукомата/12-и март

  1. Вие медиците отдавна алармирате, че в основата на редица заболявания е недостатъчната или никаква превенция – това съотносимо ли е към глаукомата, в какво се изразява превантивното поведение при положение, че заболяването често се развива без симптоми?

                Превенцията на глаукомата е световен проблем.  Тя заема второ място, след катарактата, като причина, водеща до слепота. Недиагностицирано и нелекувано заболяването има трайни последици, водещи до необратима загуба на зрение.

                Понастоящем ние разполагаме с достатъчно точни диагностични изследвания, които дават възможност глаукомата да бъде диагностицирана още в нейния латентен (безсимптомен) стадий, когато все още няма нарушения в очната функция. Разработихме  специални въпросници, които ни гарантират липсата на пропуски. Оценката на всеки един пациент е индивидуална, като анализираме и наличието на редица рискови фактори като:

1.Глаукомно увреждане в другото око

2.Висока стойност на ВОН

3.Възраст (рискът нараства с възрастта)

4.Раса

5.Тънка роговица (измерване на по-ниско от реалното ВОН)

6.Псевдоексфолиации

7.Миопия повече от 4 дпт.(нарушение в еластичната тъкан, влошен кръвоток)

8.Съдови рискови фактори:

                Локални: хеморагия върху ДЗН, атрофия около зрителния нерв

                Системни: заболявания на ЦНС, сърдечно-съдови заболявания (сърдечна недостатъчност, артериална хипертония), вазоспазъм: (“студени ръце и крака”, синдром на Рейно, мигрена), системна хипотония с нощни пикове, атеросклероза (хиперхолестеролемия/хиперлипидемия), фамилна анамнеза за глаукома, захарен диабет.

                Не  бива да се забравя, че заболяването може да се развие и при нормални стойности на очното налягане –  глаукома с нормално налягане.

                Глаукомата е наследствено заболяване. Ето защо активно напомняме на всеки един глаукомен пациент посетил нашата клиника за необходимостта да бъдат изследвани (скринирани) неговите роднини след 45 годишна възраст, за да може да определим риска от евентуално развитие на глаукома при тях и в зависимост от това да препоръчаме колко често да посещават офталмолог.

                Нашата клиника ежегодно участва във всички дни, седмици и месеци посветени на ранната диагностика на глаукомата. Освен това периодично обявяваме часове за безплатни прегледи на хора от рисковите групи.

Офталмологията е бързо развиваща се специалност и съвместните усилия на лекари и пациенти могат да променят в положителна посока началото, хода и развитието на това тежко заболяване.  Препоръчвам на всеки един човек, след  45 годишна възраст, да отдели време за подробен и задълбочен очен преглед.

  1. “Тихият крадец на зрение” е във фокуса на международни здравни организации – да мислим ли, че въпреки напредналите технологии и медицина, глаукомата създава големи проблеми?

                Лечението на глаукомата е проблем, когато диагнозата се постави късно и очните  поражения вече са напреднали. Тогава е трудно да успеем в кратък срок да снижим очното налягане до толкова ниски нива, при които развитието на заболяването спира, да регулираме за кратко време всички неблагоприятни системни фактори – кръвно налягане, атеросклероза, мигрена и др. Ето защо винаги активно търсим възможности за профилактика и ранната диагностика.

  1. Има ли все още неизяснени обстоятелства около заболяването?

                Едва ли има заболяване, което да е изучено напълно. Глаукомата не прави изключение. Все още се работи по изясняване на всички причини, отговарящи за неговото развитие. Не са изяснени напълно „отключващите“ фактори на заболяването – защо при едни хора се развива рано, а при други значителни по-късно? Разработват се нови медикаменти и  хирургични методи за лечение.

  1. В о чната клиника при МБАЛ „Света София“, която е и референтен център, до какви изводи стигате за заболяването у нас, поведението на пациентите – какви препоръки давате?

                Все още има значителни пропуски в диагностицирането и лечението на заболяването извън големите градове. За щастие, пациентите насочени към нашата клиника са изпратени от максимално обгрижващи, амбициозни и знаещи колеги – очни и общопрактикуващи лекари. Съществува неоснователен страх у някои офталмолози, че ако насочат пациент за високоспециализирана диагностика, то той ще се усъмни в тяхната компетентност. Не е възможно всички доболнични практики да са оборудвани с ОСТ (очен скенер), компютърен периметър, пахиметър и др. Това изисква значителен финансов ресурс и най-вече голям, трупан с години професионален опит.

Моите впечатления са, че правилно и точно диагностицираните пациенти се успокояват и са безкрайно благодарни на насочилите ги колеги. Съвместните ни усилия почти винаги водят до гарантиран успех.

  1. Ежегодно участвате в кампании с цел превенция и ранна диагностика, тази година как сте подредили приоритетите и върху какво ново работите?

                За нас голям интерес представлява ново проучване, което ще стартира съвсем скоро в нашата клиника. То дава възможност за безопасно поставяне на вътреочен имплант, който месеци наред освобождава понижаващ вътеочното налягане медикамент. Неговото въвеждане в рутинната практика ще „спаси“ пациентите от поставянето на капки и консервантите им,  ще даде възможност за адекватно лечение на тези от тях, които са с алергии, нарушения в паметта (забравят да си поставят капките) или са трудно подвижни. Надеждите ни за успех са големи.

                Пожелавам на всички пациенти и колеги здраве. Пазете се, бъдете разумни и предвидливи!