За любовта към децата и съвършеното съвършенство

Д-р Стефка Дамянова завършва медицина през 1987 г., а специалност педиатрия взима през 1995 г. Целият си професионален живот посвещава на децата – има 32 години стаж като педиатър, а 13 от тях е педиатър в неонатологично отделение. Всичките тези 13 години д-р Дамянова работи в акушер-гинекологичното отделение на МБАЛ „Света София“.

Започнала навремето работата си като педиатър в Мадан по разпределение и работила там 7 години. Взимайки специалност, станала педиатър реаниматор в Центъра за спешна медицинска помощ в Пловдив. Тези 8 години от живота си д-р Стефка Дамянова нарича „мелница за души“. „Емоционално и физически преминах през много тежки моменти и изпитания, но ги приемах за нещо нормално. Така разбирах работата си, обичах я и нея, и тръпката, и адреналина. Можех да започна работа в кабинет, но не беше моето. Имах нужда от тази динамика, тя ме държеше“, споделя педиатърката.

След време обаче животът й дал възможността за промяна и тя заминала за София. Така професионалната й биография се сдобила с 3 години работа като общопрактикуващ лекар. „От призванието си човек не може да избяга и така през 2008 година отново се върнах към бебетата – в АГО на МБАЛ „Света София““. Тогава, 2 години след откриването на болничния комплекс, в екипа я посрещнали колеги неонатолози, от които д-р Стефка Дамянова споделя, че научила много.

Родена в Чепеларе, живяла в Пловдив, Мадан и в София, д-р Стефка Дамянова признава, че през годините понякога я е теглило обратно към Пловдив. Но нещо магично винаги я задържало тук. „Всъщност причината да съм тук толкова години са колективът и неговият ръководител доц. Валентина Мазнейкова“, уточнява тя. Навремето последвала мечтата на майка си, която искала да следва медицина, но не я приели по политически причини. Насочила дъщеря си да изпълни нейната мечта, но с такт и хитрост – с книги и филми на лекарска тематика. Сега д-р Дамянова вярва, че човек има предначертан път, който трябва да извърви и „пробваш ли да излезеш от пътя, съдбата те санкционира“.

Разказва още, че въпреки практиката й и като личен лекар, отдавна вече не може да работи с възрастни пациенти. Основната причина за това е убедена, че се крие в любовта й към децата. Днес педиатърката знае, че с бебетата се разбира по-добре, отколкото с възрастните. Сякаш има някаква връзка с новородените, взаимна любов, разбират се по таен начин. Те й носят удовлетворение, удоволствие и любов. „Всички деца чувствам като мои! От целия колорит на педиатрията точно новородените бебета ми дават всичко!“

Обикновеният работен ден на д-р Дамянова включва цялостната грижа за новороденото бебе – ваксини, изследвания, ушен тест за слухова проходимост, всичко, което изискванията за добрата медицинска практика налагат. Тя е сред първите, които поемат новороденото бебе, като се роди – веднага след раждането го поема детски екип, за да се обработи пъпната връв, да се аспирират носле и стомахче, ако е необходимо. Д-р Дамянова го носи в специално затоплено кътче с много любов и нежни приказки – „вярвам, че новороденото трябва да се посрещне с добри думи, с добри пожелания, затова им говоря много!“

Първият глас, който чуват, е нейният. Това обяснява защо, когато ги доведат по-късно за консултация при нея, всички бебета й се усмихват. И никога не плачат. Влизат и мълчат. Излизат и плачат. През смях си спомня за скорошна история – отчаян татко помолил да направи запис с гласа й като спасение от безкрайния рев вкъщи. И д-р Стефка Дамянова се съгласила – винаги е готова на всичко, защото за нея „новороденото бебе е съвършеното съвършенство“.