Здравният бранш се обедини около нуждата от реформи

Дискусия, посветена на управлението на съвременното здравеопазване, беше проведена вчера в присъствието на множество специалисти от сферата. Представители на здравния сектор се обединиха около идеята, че е необходима промяна във философията, по която е организирана и се финансира здравната система, за да се плаща не само за количество, но и за качество на медицинските услуги. Дебатът „Управление на съвременното здравеопазване – предизвикателства и добри практики“ беше организиран от Българска болнична асоциация и постави някои много важни въпроси.

“Една система, в която се плаща за брой извършена дейност, за брой преминали пациенти, за брой поставена става, леглоден и т.н., няма как да очакваме, че ще генерира здраве, а няма да генерира брой леглодни, клинични пътеки”, коментира д-р Станимир Хасърджиев, председател на Национална пациентска организация.

Зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева изтъкна, че Министерството на здравеопазването вече работи по национална здравна стратегия 2030, но според опита ѝ, в здравния сектор много трудно се стига до консенсус по който и да било въпрос, заради множеството различни мнения.

“Здравеопазването в края на краищата е бизнес. Този бизнес се подчинява на всички икономически закони. За да има качество при лечението, трябва да има адекватно заплащане”, каза Красимир Грудев от Националното сдружение на частните болници. Според него качеството на лечението не може да се повиши, заради уравновиловката, а в момента клиничните пътеки са финансирани на 60-70%.

Проф. Григор Димитров от Надзорния съвет на НЗОК изтъкна, че сега 80% от бюджета на фонда отиват за лечение на вече болни хора в болниците (50%) и за лекарства (30%), а едва 11% за извънболничната помощ – профилактика и превенция. „Категорично не съм съгласен с тезата, че държавата отделя пари за здравеопазването. Ние сами, с нашите здравноосигурителни вноски, си плащаме за здравеопазване, а държавата плаща за определен кръг хора“, заяви още проф. Григор Димитров. „Средната здравноосигурителна вноска, която се прави от бизнеса е около 80 лв., а средната здравноосигурителна вноска, която държавата прави за осигурените от нея лица, не минава 35 лв. И се оказва, че 30% от осигурените лица плащат 70% от вноските. Открит е и въпросът каква е грижата на държавата за здравнонеосигурените лица. Това са около 600 000 души, оставени на произвола съдбата, които имат само Спешна помощ. Те я блокират и хората, които имат нужда, не могат да я получат“. Проф. Димитров изтъкна още, че с намаляването на населението трябва да бъде намален и броят на болниците, а той е същият, като преди 40 години.

Според доц. Лъчезар Иванов от здравната комисия към НС в София проблемите са различни от тези в другите градове. „Затова трябва да се направи сериозна преоценка на ролята на общинските болници и какви услуги да предоставят”, каза той. След това даде за пример, че на места хирурзите протестират, а правят по много малък брой операции и това налага преоценка какви дейности изобщо да се изпълняват в отделните болници. А като основен постави пред НЗОК въпроса за въвеждането на единна информационна система, с която да може да бъде проверен пациентът във всеки един момент в реално време. „Без нея не бихме могли да говорим за изхабяване на сегашния модел. Контролът ще дойде, когато имаме реални данни в съответния ден и час. Ресурсът, който държавата отделя, ще бъде изразходван най-адекватно, когато ние, обществото, разполагаме с тази система. Чрез нея можем да говорим за модернизация“, допълни доц. Иванов.