Всеки пациент трябва да знае, че някой се грижи за него

Д-р Валентина Вутова-Сопотенска завършва медицина през 1996 г. в МУ-Плевен, след което започва работа в спешен център Търговище. В ЦСМП Търговище работи до 2002 г., а от 2002 до 2008 г. работи във филиал Самоков на ЦСМП Окръг София. Следващите 11 години работи в УМБАЛСМ „Пирогов”, а от декември 2019 г. е част от екипа на отделението по анестезиология и интензивно лечение на МБАЛ „Света София“.

През 2005 г. д-р Вутова-Сопотенска взима специалност спешна медицина в МУ-София, а през 2014 г. – анестезиология и интензивно лечение. Днес пациентите на МБАЛ „Света София“ могат да разчитат на нейния близо 25-годишен опит.

Разказва, че взела и двете специалности, защото според нея те имат много общи допирни точки в интензивното лечение. Специалността анестезиология и интензивно лечение й е по-интересна като медицинска дейност, защото й дава възможността да проследи болния, след като се погрижи за него първоначално. Но контактът с пациентите д-р Вутова-Сопотенска намира за еднакъв и в двете специалности.

„В спешната медицина обаче отиваш, решаваш проблема или намираш временно решение, а след това друг колега поема пациента, не можеш да проследиш развитието на случая“, споделя тя. „В анестезиологията бързо се запознаваш с историята на пациента, трябва да знаеш всичко за него, преди да го въведеш в анестезия. След това следиш виталните му показатели, а после го извеждаш от упойката. Но и след нея грижата за пациента продължава, за да се чувства комфортно. Трябва всеки пациент да знае, че някой се грижи за него. Да се чувства спокоен, че каквато и медицинска интервенция или манипулация му предстои, няма да го боли“.

Д-р Валентина Вутова-Сопотенска си припомня най-тежкия си ден – първата й Коледа на работа в спешния център. Споделя, че този ден няма да го забрави никога. Нямали минута спокойствие, като по филмите. 12 часа дежурство, 3-4 пациента в кома от различен произход, а тя – млад лекар на едва 2 месеца стаж. Но спасили всички и това я кара днес да доразказва за този ден с усмивка.

„Тежките моменти са безброй! Но това, което все още не мога да преодолея и днес, е, че не сме богове и не можем да помогнем на всички“, продължава анестезиоложката.

Интересно съвпадение е, че с коледните празници д-р Вутова-Сопотенска свързва и най-щастливия си работен спомен. Последната Нова година в МБАЛ „Света София“ е точно този ден за нея, защото се родили по време на празничното дежурство 4 здрави бебета.

Всъщност решението да започне работа в МБАЛ „Света София“ не я затруднило, защото преди това имала различни поводи да посети болничния комплекс. Силно я впечатлили чистотата, поддръжката, усещането за комфорт, сплотения колектив и духът на болницата – приветлива и отвътре, и отвън. Освен това д-р Вутова-Сопотенска срещнала в МБАЛ „Света София“ много колеги от предишната си работа. С другите пък се сближила бързо, все едно се познавали от години.

„Д-р Симеонов е от онзи тип началници, които се грижат за подчинените си и е винаги усмихнат“, споделя тя за началника на отделението по анестезиология и интензивно лечение на болничния комплекс. А след това започва да изброява всички отделения, с които се радва, че работи и не пропуска никого. Защото тя вече е част от голямото семейство на МБАЛ „Света София“.