Борим се със стареенето с двигателна активност

Специална лекция изнесе акад. проф. д-р Тройчо Троев пред събралите се пациенти и колеги в зала „Св. Иван Рилски“ на МБАЛ „Света София“. Началникът на отделението по физиотерапия и следоперативна рехабилитация сподели интересни данни за връзката на двигателната активност със стабилното ни здраве, младост и дълголетие. Презентацията беше специално фокусирана върху значението на движението за доброто здравословно състояние на близките ни в златната им възраст. Акад. проф. д-р Тройчо Троев разясни, че има пряка връзка между двигателната недостатъчност и преждевременното стареене. „Ако съвременната медицина прибавя години към живота, то рехабилитацията е съществена причина за прибавяне на осмислен живот през тези години“, обобщава акад. проф. д-р Тройчо Троев.

Според акад. проф. д-р Тройчо Троев тялото не се интересува каква физическа активност е предприета – спорт, упражнения, хоби, домашна работа, или дейности от ежедневието, свързани с начина ни на живот. Социалните дейности са толкова ефективни за намаляването на риска от смърт, колкото и фитнесът – бинго, рисуване, шах, табла, карти, пазаруване, градинарство и др.

При заседнал начин на живот обаче рискът от развитие на хронични неинфекциозни болести се увеличава – исхемичната болест на сърцето зачестява с 1,5-2 пъти, инсултът с 1,5-2 пъти, сърдечносъдовите заболявания с 50%, диабетът тип ІІ с 20-60%, затлъстяването с 2 пъти, хипертонията с 30%, ракът на дебелото черво с 40-50%, ракът на гърдата с 30%, а остеопорозните фрактури с 30-50%.

Негативният ефект на заседналия начин на живот по отношение на исхемичната болест на сърцето е сравним с ефекта на тютюнопушенето и е почти толкова значим, колкото високите нива на серумния холестерол. Но чрез контрол и превенция на водещите поведенчески рискови фактори биха могли да бъдат предотвратени 80% от случаите на преждевременни сърдечносъдови заболявания, 40-60% от случаите на инфаркт и инсулт, 58% от случаите на диабет тип ІІ и 40% от случаите на рак.

С рехабилитация се постига профилактика на влошаването на функцията, свързана със стареенето, на придружаващите заболявания или увреждания, а също така се избягват усложненията от различни диагнози. Основна цел на рехабилитационния процес е да предотвратява прехода от нарушено здраве към инвалидност, а ако е настъпила инвалидност – да се възвърне стабилното здраве. Превантивните ефекти на двигателната активност са насочени към социално значими заболявания като остеопорозата, инсулинонезависим диабет, хипертония, исхемична болест на сърцето, инсулт.

В САЩ е препоръчителна минимум 150 минути седмично умерена физическа активност или 75 минути седмично аеробна физическата активност с висока интензивност.  В Европа се препоръчват най-малко 30 минути на физическа активност с умерена интензивност 5 дни седмично или най-малко 3 дни седмично по 20 минути движение с висока интензивност.

Според „Глобалните препоръки за физическа активност за здраве” на Световната здравна организация всички хора над 18 г., включително и тези над 65 г., трябва да практикуват най-малко 150 минути умерена аеробна физическа активност седмично, най-малко 75 минути енергична аеробна физическа активност седмично, или комбинация от двете. Лицата на възраст над 65 г. с ограничена подвижност трябва да упражняват физическа активност три или повече дни от седмицата с цел подобряване на баланса и предотвратяване на падания. При по-възрастни хора със здравни проблеми не може да се определи препоръчителна физическа активност, но те трябва да се движат според възможностите си.