Усмивката на отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“

Деница Иванова е родена преди 28 години в Мездра. Завършва гимназия в родния си град в паралелка за счетоводство и контрол. Там придобива знания, които в момента със сигурност ще й бъдат от полза. Защото това е Деница Иванова – новата старша акушерка на отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“.

Макар че никой в семейството на Деница Иванова не работи в сферата на здравеопазването, тя от малка е привлечена от медицината. Спомня си, че още от детската градина я теглело някак непрекъснато да се грижи за куклите и да ги лекува, а освен това доста е помагала и в отглеждането на по-малкия й с 5 години брат. Така след време се стига до момента, в който Деница Иванова решава да стане акушерка и да участва в чудото на раждането на новия живот. Започва да учи за акушерка във филиала на Медицински университет-София във Враца. След като завършва, една година пътува всеки ден от и до Мездра, за да работи в София.

Но преди малко повече от година решава, че трябва нещо да промени, да се отдаде изцяло на професията и да се премести. Вижда обявата на МБАЛ „Света София“ за свободно работно място за акушерка и се явява на конкурса. Признава, че е кандидатствала в още няколко болници, но само тази й е допаднала като атмосфера, отношение към персонала, сплотеност на екипа и подход към иновациите и съвременната апаратура.

Така непрекъснато усмихната Дени започва работа в отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“ и много бързо се вписва в екипа. Днес тя една от най-младите старши сестри на отделения в страната, но не мислете, че не го е постигнала с отговорност, сериозно отношение и много, много работа.

Всъщност всичко станало като в приказка – наложило се да замества досегашната старша акушерка на отделението по време на годишната й отпуска. И успяла да се справи с възложената й отговорност така, че не само се доказва пред екипа, но и самата старша акушерка я препоръчва за свой заместник, когато идва моментът за оттеглянето й.

Работата въобще не е лесна, но Дени споделя, че професията не само не й тежи, а всъщност осмисля целия й живот. Признава, че понякога физически грижата за пациентките не е лека, но тогава винаги може да разчита на подкрепата на колегите си.

Вие вероятно виждате едно младо и крехко момиче, но истината е, че тя така може да ви вземе кръв, че изобщо и да не усетите – изключително бързо и безболезнено. Освен това вечно усмихнатата старша акушерка на МБАЛ „Света София“ слага абокатите на пациентките, следи за състоянието им, сменя превръзки и памперси, бие инжекции, грижи се за храната на пациентките и бебетата им. Сега обаче, с поемането на новата длъжност, тя трябва да поеме и допълнителни ръководни и административни функции. Трябва да контролира работния процес на акушерките и санитарите от отделението по акушерство и гинекология, да прави заявки за консумативи, храна и лекарства, да изготвя работните графици.

Всъщност със сигурност знаете, че акушерката участва активно в израждането и първата грижа за бебетата, но Деница Иванова е анестезиологична акушерка. Това означава, че нейн ангажимент са всички пациентки в родилните зали. По време на секцио, се поставя спинална упойка и анестезиологичната акушерка контактува с пациентката, непрекъснато следи състоянието й по време на операцията, успокоява я… По време на естественото раждане и гинекологичните операции тя също асистира на анестезиолога в работата му.

Освен МБАЛ „Света София“, другата й страст е един голдън ретривър на две години и половина, на когото обръща внимание след работа. Заедно тичат в парка, обича да го води и на планина. Обича и да чете много, наскоро много силно я впечатлила „Чернобилска молитва“ на Светлана Алексиевич.

Природата я презарежда, но освен дългите разходки Деница Иванова споделя, че много обича да прави сладкиши, макар и да не й личи. Разказва, че често експериментира с различни рецепти и добавя през смях, че повечето й се получават.

Попитахме я кой работен ден никога няма да забрави. А тя отвърна, че всеки един работен ден й е незабравим, защото вижда появата на новия живот и щастието, което внася в живота на толкова много хора. Понякога и тя плаче заедно с майките, в мига, в който виждат детето си за първи път. Защото за да си акушерка, освен умения и знания, трябва да имаш и сърце.