Хематологията в медицината е като криминологията

Д-р Мария Георгиева завършва медицина през 1996 г. в Медицински Университет-Плевен, след което специализира вътрешни болести в Медицински Университет -София, а по-късно и хематология в същия университет. Признава, че хематологията я е привлякла повече от останалите медицински дисциплини, защото е екзотична специалност. Д-р Георгиева мисли така за хематологията, защото специалността е рядка, пациентите са специфични, а лекарите хематолози са малко и стават такива винаги по призвание.

Д-р Мария Георгиева се грижи за пациенти с хематологични проблеми вече 10 години, а в МБАЛ „Света София“ ги посреща от 2015 г. Разказва, че избрала болницата, заради по-добрите условия за лекарите и пациентите и до ден днешен не е съжалила за избора си.

Днес обаче малко са не само хематолозите, но и хората, които знаят какво е хематология. Казано най-накратко, това е медицинската специалност, която се занимава с болестите на кръвта. Такива могат да бъдат различните анемии, левкемии, лимфоми, както и заболявания, свързани с нарушеното кръвосъсирване.

Най-честите пациенти на д-р Мария Георгиева обаче са страдащите от анемии, обичайно пациентите я търсят заради такива оплаквания. Но тя разбира анемията като симптом, защото може да е свързана с друго заболяване. И точно това я увлича в хематологията – да разплете случая и да изясни диагнозата. Всъщност д-р Георгиева споделя, че за нея работата й е като решаване на криминални случаи.

„Пациентът идва и започваш да търсиш причината за неговата болест. Става ти интересно! Това те увлича като професия, ако си човек, който иска да стигне до истината и да си свърши работата. Такива хора обикновено си избират такава професия, при която трябва да търсиш, да разплиташ, за да намериш“, въодушевено разказва д-р Мария Георгиева.

Сред пациентите й с анемия обаче най-често диагностицира желязодефицитната анемия, следвана от таласемия минор и  дефицитът на витамин В12. Четвъртата група на анемиите, с които се сблъсква в ежедневието си, д-р Георгиева определя като такива, които всъщност представляват симптом, зад който се крият други болести. Тези прикрити заболявания нерядко въобще не са свързани с хематологията, а са бъбречни, гастроентерологични, злокачествени и онкохематологични.

Как можем да сме сигурни, че не страдаме от анемия? Оказва се, че не можем, защото при анемия можем да нямаме оплаквания. Тогава болестта може да бъде диагностицирана от промяната в кръвната картина на пациента и често това се случва по време на профилактични или други изследвания. Когато има симптоми обаче, това могат да бъдат отпадналост, лесна уморяемост, сърцебиене, задух, както и необичайни симптоми като кожни проблеми, акне, косопад, сухота, лющене.

Симптоматиката при различните видове анемия може да бъде разнообразна, например, при желязодефицитната се срещат рагади в ъглите на устните, както и чупливи нокти. Много често желязодефицитната анемия е първият симптом на други много сериозни заболявания, какъвто е ракът на дебелото черво. Затова д-р Мария Георгиева е категорична, че когато след преглед посъветва пациента да посети гастроентеролог – той просто трябва да отиде. Необходимите в такива случаи допълнителни изследвания не са болезнени, а ракът на дебелото черво е напълно лечима болест, ако се установи навреме.

За пациентите си с недостиг на витамин В12 д-р Мария Георгиева споделя, че се е случвало да я посещават такива с изключително тежка анемия, а са идвали на крак, бодри, щастливи… Това, че се чувстват енергични, не означава, че са здрави. Кръвната им картина се характеризира с нисък хемоглобин, те са бледи на външен вид, понякога имат нарушено преглъщане, както и един доста необичаен симптом – когато стъпват, пациентите с проблеми с нивата на витамин В12 усещат ходилата си като ватирани, все едно стъпват върху възглавничка. А освен нарушената чувствителност, тези болни могат да изпитват и други неврологични симптоми. Основната причина за симптомите при този вид анемия е, че витамин В12 е важен за всички бързо делящи се клетки, т.е. за лигавиците. Затова и косата става суха, сивкава, започва и да се накъсва.

Днес много разпространена диагноза е тиреоидитът на Хашимото, а д-р Георгиева е категорична, че тези пациенти задължително трябва да изследват нивата на витамин В12 в кръвта си. Обяснява, че дефицитът на витамин В12 често е свързан с други заболявания, например, с витилиго, тиреоидит на Хашимото, и други автоимунни болести. И обяснява защо това е така – при тези случаи може да се произвеждат антитела и срещу белтъка, който се свързва с витамин В12 в стомаха, а това не му позволява да достигне до крайната част на тънкото черво, където се усвоява витаминът. Затова резултатът е и анемия.

Като градска легенда определя д-р Мария Георгиева популярното мислене, че анемичният пациент е изключително слаб. Оказва се, че всъщност и доста пълен човек може да страда от анемия.

За екзотичната диагноза таласемия минор пък хематоложката казва, че това е просто един козметичен дефект. Пациентите нямат никакви оплаквания, диагнозата се открива понякога съвсем случайно, когато лекарят забележи, че пациентът има промени в кръвната картина.

Дали имате таласемия минор може да ви каже със сигурност хематологът и макар че д-р Георгиева не я счита за опасна, добавя, че е много често срещана и пациентите трябва да знаят, ако са болни. Това е от особено значение при планиране на бременност – ако не знаят за диагнозата, а забележат недостиг на желязо, гинеколозите ще изпишат желязо на бременната, но тя няма да се повлияе. Дотук все още няма нищо опасно, но при някои бременни може да спадне сериозно хемоглобинът и това да наложи кръвопреливане – при тази диагноза това е единственият начин да се помогне при проблем.

На практика при таласемия минор няма недостиг на желязо, затова не се и предписва лечение на пациентите, но тази диагноза може да се прояви в съчетание с друг вид анемия, затова консултацията с хематолог е задължителна. Освен това при остри възпаления таласемиците могат да получат хемолиза – разрушаване на еритроцитите. Това може да се случи, защото при тях еритроцитите живеят по-кратко време, поради по-чупливата си клетъчна мембрана.

Въпреки че таласемия минор не нарушава качеството на живот и не създава опасност за живота, сериозен риск съществува, ако двама таласемици имат това заболяване, защото тяхното дете може да има таласемия майор. А това вече е много тежка болест, която се лекува се само с трансплантация на стволови клетки. Така че родителите трябва да се изследват за таласемия минор и ако се открие при тях, бременността трябва да се следи от гинеколог и хематолог и да се направят допълнителни изследвания на плода.

Дали имате таласемия минор можете да проверите както и при останалите анемии – с кръвно изследване. Ето защо д-р Мария Георгиева допълва, че работата й е много тясно свързана с лабораторията, защото достоверните резултати от изследванията са изключително важни. За щастие, абсолютно никога не е имала проблем с лабораториите на МБАЛ „Света София“ и резултатите на пациентите винаги са били бързи, точни и коректни.

Макар че пред кабинета на д-р Мария Георгиева чакат десетки пациенти, „криминологът“ на МБАЛ „Света София“ разказва за професията си развълнувано и с усмивка. Енергията й вероятно идва и от факта, че в свободното си време пише. Всъщност пише от дете – разкази, стихове, есета. Споделя, че тъкмо се е изчерпал първият тираж на дебютната й книга „Горчиви гроздови зърна“ – романизирана автобиография. Д-р Мария Георгиева е родом от Белоградчик и в книгата си разказва за северозападното си детство, за ваканциите си на село при баба и дядо. В нея няма нищо измислено, всички случки, хора и събития са реални. Даже е добавила и няколко кулинарни рецепти от родния си край. Читателите я харесват, защото се връщат в детството си и защото книгата е емоционална. Като д-р Мария Георгиева – хематологът на МБАЛ „Света София“, който разплита загадките на пациентските случаи.