Когато не знаеш колко е раздаденото от теб щастие

Невенка Попова не е броила колко бебета са дошли на този свят, благодарение на нея. Но ясно помни, че последното родено в Радомир бебе е сред тях. Тя е акушерка през целия си смислен живот – вече 44 години. От тях първите 30-ина работи в болницата в Радомир, докато през 2009 г. тя не затваря. Оттогава Невенка помага на родилките и се грижи за новородените в клиниката по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“.

Невенка Попова разказва, че е започнала да работи като акушерка на 22 години някак си естествено, без да се замисли. Познавала е много акушерки в родния си Радомир и винаги се е възхищавала на уважението, с което се е отнасял към тях градът. Споделя, че акушерството е всичко, което някога е искала. То е нейното призвание, отдала му се е с много любов и то точно на 14 февруари – празника на любовта. И от този нейн първи работен ден нататък работата за нея е точно това – любов.

Попада в МБАЛ „Света София“ съвсем случайно – вижда обява за работа, кандидатства и я наемат веднага след затварянето на радомирската болница. През първите години започва да работи изключително дейно с доц. Валентина Мазнейкова, за която разказва, че е работела неописуемо активно, непрекъснато е била на разположение на отделението и денем, и нощем. След това е започнала да асистира и на други страхотни професионалисти – д-р Илияна Мазнейкова, д-р Илиана Христова, д-р Александър Кобаков, д-р Виктор Новачков, д-р Стефка Дамянова, д-р Цветана Джурова и други. Изпитва дълбока благодарност към всички лекари, с които е работила, към всички колеги от операционния блок. Благодарна е и на семейството си за подкрепата и разбирането, че не е била до тях на всички празници, защото човешкият живот за нея е най-важен.

 

По лични причини акушерка Невенка Попова е благодарна и на д-р Христо Мазнейков, който е оперирал тазобедрената става на мъжа й. Година и половина е бил с патерици, но д-р Мазнейков не се е отказал и го е изправил на крака. В отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“ са му направени и две успешни дисколизи, в отделението по хирургия са го оперирали от две хернии, а в отделението по офталмология – две лещи. Така животът на акушерката и на цялото й семейство е свързан завинаги не само служебно, но и емоционално с тази болница.

Тя пък се отплаща всяка работна минута с всеотдайността и професионализма си. Все още всеки ден пътува до и от Радомир, за да се грижи за появата на новия живот и първите му дни в МБАЛ „Света София“. Споделя, че има моменти, в които не бърза, а тича по време на нощно дежурство.

Едно новородено бебенце не можеш да го оставиш и за минута“, разказва за професионалните грижи в клиниката по акушерство и гинекология Невенка. Тя се грижи за жената, която идва да роди – от записа на тоновете на бебето, през подготовката й за раждането, поставянето на абокат и настаняването й в родилната зала. След прегледа може да се наложи да извърши още манипулации – да сложи система, да обезболи родилката, или да следи сърдечните тонове на раждащото се бебче. Акушерката участва активно в раждането, в реанимацията на бебето, както и ако се налага, във включването на кислород, лекарства, или пък го поставя в кувьоз. Тя следи за всичко, стои плътно до гинеколога, анестезиолога, реаниматора. Изцяло обгрижва и родилките, раздвижва ги след раждането, следи да няма усложнения. Радва се, че все по-често започват да идват в родилното отделение и чужденки, преди два дни са изписали родилка от Китай. Приема го като висока оценка за професионализма на родилното отделение.

Най-тъжен е споменът й за раздялата с радомирската болница, но най-щастливият момент в живота й също е свързан с професията й на акушерка. Тя е изродила внука си Лъчезар на 1-ви септември 2002 г. Отстрани изглежда като двоен героизъм, че е участвала в раждането на собствената си дъщеря Диана. Но Невенка, разбира се, се е справила чудесно, въпреки че раждането е било по естествен път и е отнело от 9 часа сутринта до 22,10 часа. Признава, че най-голямото щастие в живота й са три раждания – на внука й и на двете деца на племеничките й.

Но скоро Невенка ще спре да пътува всеки ден от Радомир до София и обратно, за да помага при раждането на бебета и да се грижи за тях и майките им. Заради отдавна заслужената си почивка. А нейното място ще остане свободно. За да бъде заето от следващата всеотдайна акушерка, благодарение на която МБАЛ „Света София“ ще бъде мястото на раждане на все повече и повече нов живот. За да ни има не само нас, но и тези след нас.

Липсата на Невенка Попова със сигурност ще се усеща дълго в клиниката по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“. Но вратите й са винаги отворени както за опитни, така и за току-що завършили акушерки. Ако искате да поемете щафетата на щастието от Невенка Попова, пишете ни на svsofia@mbal-sofia.com, или заповядайте на място в клиниката по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“. Добре сте дошли!